Помните ли италианската песен “Паскуалино махараджа” на Доменико Модуньо? Тя беше популярна доста отдавна, през 60-те години на миналия век. По това време стана известен и певецът Христо Паскалев-Паскал. Първо, защото я изпълняв аше, и второ, защото артистичният му псевдоним напомняше за този хубав шлагер.

Оттогава “Паскуалино махараджа”, “Марина” и “Ун аморе гранде” не са слизали от репертоара на вечно усмихнатия български певец. Както и много други шлагери и евъргрийни, не само италиански. Защото Паскал обича хубавите 
песни и с удоволствие ни ги припомня на своите концерти

На 25-и този месец лъчезарният български изпълнител ще празнува рожден ден. Признавам, с него сме приятели от близо 30 години. Харесвам и по-новите му песни. Много ми се иска в този наш разговор да се върнем към някои от тях.

- “Отминаха годините, просто ей така... Следвахме сезоните с вяра и с тъга...” Паскале, какво виждаш, когато се обърнеш назад във времето?

- Назад ли? Само хубави неща. Аз съм човек, който даже и да е имал някои неприятни моменти, си спомня само хубавите. А за лошите, разбира се, минал съм през най-различни ситуации, си казвам - как пък ми се случи точно това?! И го приемам с усмивка, защото ако не се беше случило, нямаше да разбера много неща. Така че в продължението на тази песен, чийто автор е моят приятел Мирослав Мирчев, се пее “Нашето време бърза, как да хванем този бяг? Нашата младост бърза, търси своя бряг...” И за мен това е винаги актуално, защото единственото нещо, което не можеш да спреш, това е времето. 

- За какво искаш да имаш още време?

- Тъй като аз сега започвам (смее се), повечето от нещата тепърва ми предстоят. Разбира се, вече през погледа на човек с повече опит. И въпреки това продължавам да се уча. Защото, когато човек е малък, той се учи, докато порасне. Помня, когато бях малък, си лежахме с брат ми. Имахме 2 легла под ъгъл. Слушахме радио, брат ми си четеше нещо, а аз си мислех - ей, как ли ще изглеждам, когато стана на 17? 

- И какво ти се случи, когато стана на 17?

- Е, разбрах, че ме чака казармата, но не съжалявам. Много пъти съм го казвал и сега го повтарям - всеки юноша поне година, 4 сезона, е добре да мине през казармата. Защо ли? Първо, ще е далече от мама, която трепери над него - облечи се да не настинеш. А минавайки през 4-те сезона, той вече излиза подготвен за онова, което му предстои. На всичкото отгоре поглежда към нежния цвят от света по съвсем друг начин.

- Друга твоя песен е “Жажда за любов”. Утоли ли я вече?

- Когато трябваше да изберем заглавието на този албум с български песни, се бяхме събрали в студиото - приятели-колеги. И всички единодушно избраха заглавието на тази песен.

Ако жаждата за любов изчезне, значи ти не си жив

- Е, да, но някои хора казват - вече съм стар за любов...

- Ама нали ти казах, аз не старея, аз раста. (Смее се.)

- Не познавам по-голям оптимист от теб.

- Аз нося гена на баща си. По майчина линия съм наследил добрината като характер - готов съм винаги да помогна. А баща ми беше голям оптимист. Аз съм се родил, когато той беше на 40. И благодаря на Господ за онова, което ми е дадено. Човек не трябва да го пропилява, а да го разпръсква като емоция към хората. Знаеш ли, ако ти вече си стар, ти не си нужен. Много пъти, когато срещна приятели от ученическите или студентските години, ме питат - хайде бе, още ли пееш? Отговарям им - аз не съм спрял. А те - ей, аз остарях, той още пее... По този повод Челентано казва - след като имаш реализация на това, което Господ ти е дал, и хората те желаят, имаш ангажименти, в изкуството няма пенсиониране.

- Никога ли не те е страх от възрастта, от годините...

- Не, дай Боже да съм в такъв физически тонус, както съм сега, няма от какво да се страхувам. Пак казвам, артистът по принцип няма възраст. Него не можеш да го пенсионираш. Стоянка Мутафова, светла й памет, до последно игра. Защо? Защото го можеше. След като го можеш, защо трябва да спираш?

- За нищо ли не съжаляваш назад в годините?

- В интерес на истината, всеки в развитието си прави грешки. Такива, в житейски план, пропуснал си нещо, не си взел навреме решение да тръгнеш в някоя посока...
С Филип Киркоров

- Като онази история с двете секси момичета, които те канели да тръгнеш с тях към Казан, пък ти си им отказал?

- Ха-ха-ха... Ами да, например за Казан. Тогава моят мениджър, с когото работех, ме спря, тъй като беше планирал ангажименти и се притесняваше, че няма да се върна. Освен това аз бях в Азербайджан с 3 беквокалистки и не можех да ги зарежа на произвола на съдбата.

- “На сцена”... Там ли раздаваш най-много сърцето си?

- Веднъж ме попитаха - ти женен ли си, к’ъв си? Казвам, всеки артист най-напред е женен за изкуството. А след това всичко останало в житейски план, имаш си пътека, която трябва да изминеш. Знаеш ли, когато съм на сцена и хората ме аплодират да продължа да пея, им разказвам една история от моето детство.

Връщам се вкъщи, леко намусен, с увиснал нос, както се казва. И мама ме пита - сине, за какво си увесил нос? Какво се е случило? Тогава й признах, че моята приятелка ми е отказала да отидем на кино. И мама ми каза нещо, което запомних завинаги - виждаш ми колко е лошо, когато ти откажат? Затова, приятели, аз не мога да ви откажа и ще продължа да пея за вас... (Смее се.)

- “Откриваш стари истини за любов и грях”... Сигурна съм, че си имал много красиви любови, но кои бяха греховете ти, Паскале?

- Няма безгрешен човек, затова има и прошка. Но само като си помислиш нещо лошо, това е вече грях. Добре е да го осмислиш и да кажеш - прости ми, Господи, сбърках... Има една история, която казва така - само като си помислиш нещо лошо, това е вече грях. Преди години правех една балканска палитра и пеех песента на Мирослав Илич “Опраштам ти, душо”, тоест - прощавам ти, душо.
Моят дядо ми казваше така - сине, нашите любими, приятелки, съпруги в живота си са имали какви ли не грехове в наше присъствие. Но трябва да им прощаваме, за да имат възможност отново да грешат. Затова, скъпи - ние ви прощаваме, простете ни и вие...

- Познаваме се с теб от вестник “Хубава жена”. Коя е хубавата жена за теб?

- Всеки има своите виждания за образа на хубава жена. Но отговорът ми е, че добрият човек остава за цял живот хубав

Аз го вярвам. И в живота наблюдавам, че добрият човек остава за цял живот хубав. Естествено е времето да те промени, но ако ти имаш една душевна красота, тя не може да изчезне. А добротата е тази, която ще спаси света, не красотата.

- Знам, че имаш малко италианска кръв? Откъде идва?

- Това е по линия на баща ми, дядо ми се казвал Паскал и неговите корени са от  Италия. Това е...

- Много си пътувал, никъде ли не ти се прииска да останеш за по-дълго или завинаги?

- Има една стара поговорка - камъкът си тежи на мястото. Където и да отидеш, трябва да познаваш нрава на този народ, за да останеш там. Освен ако не те свързва някаква емоционална връзка и да си готов да загърбиш всичко останало. Но където и да ходиш, ти винаги се прибираш у дома.

На татарска вечер 

- Какво може да те накара да си загубиш усмивката?

- Много ми е неприятно да имам ангажимент и да не се чувствам добре здравословно. Например нещо да съм настинал. Хората те очакват, ти трябва да ги зарадваш, в същото време ти е дискомфортно. Тогава трябва да се събера, правя си малко упражнения да се тонизирам. Казвам - те те очакват, достави им радост, а после може да се възстановяваш колкото искаш.

Не губя позитивността си и хъса, защото след като съм в тонус и мога да се движа, какво повече да искам. Някой мъдрец беше казал - движението е живот. А усмивката, тя ти дава позитивност. И аз се радвам на хората, когато ги видя жизнени, весели, щастливи... Самият факт, че Господ ти е дал възможност да си жив и имаш послание на тази земя, трябва да се радваш и да го изпълниш.

- Малко хора знаят, че освен музиката, имаш още една страст - спортът. Завършил си НСА, а с каква специалност влезе?

- С плуване. Навремето ме питаха - ти с какво се занимаваш? И аз отговарях - със спорт, музика и живот... Откакто се помня, спортувам. Както и музиката винаги е била в мен. Бил съм състезател по баскетбол. Много е полезно човек да е учил поне една година в спортна академия. Там той научава много неща за физиологията, за анатомията, за патологията. Познавам своите физически възможности, разбирам от натоварване на мускулатурата. Обичам плуването, леките кросове, тениса. Много е важно всеки от нас да спортува, да се движи - това помага на кръвоснабдяването и на физическия тонус.

- Кой ти беше любимият плувен стил?

- Кроул.

- Имал ли си спортни травми?

- Да, на шийните прешлени. Малко прекалявах с вдигането на щанги. Прешлените ме болят, ако ги натоваря неправилно. В такива случаи се раздвижвам леко, правя упражнения. По този начин всички части на тялото ми се кръвоснабдяват. И вече се чувствам по-комфортно, по-добре.
Приятелство от млади години ги свързва с художника Иван Яхнаджиев

- Паскале, накрая много искам да кажеш на нашите читатели кои са първите ти мисли, когато се събудиш сутрин?

- Сутрин като отворя очи, първото нещо, което правя, е да опипам тялото си, за да видя дали всичко ми е на място. След което хващам телефона, който ми е на една ръка разстояние, и се обаждам на приятел да видя дали не съм сам. Разбирам от него, че поне сме двама. След това леко се приповдигам от леглото, дърпам пердето и поглеждам дали на улицата има и други хора. Тогава значи животът продължава...

- Време е да те помоля за едно пожелание за читателите на “Над 55”.

- Над 55, та това е просто младежка възраст! Възраст, от която си почувствал и разбрал много от нещата, но тепърва има да усетиш много от всичко онова, което си пропуснал. Радвайте се и се отдайте на хубавия живот, който обаче вие сами трябва да желаете. Всички се раждат и всички са млади, но с Божията благословия остават благословените, които остаряват, тоест растат, порастват, помъдряват, стават на повече години и гледат живота с един топъл поглед, в който се чувства философията на човешкото съществуване.
 

Щрихи към портрета

Христо Паскалев - Паскал изпълнява повече от 200 песни на 20 езика - от руски, италиански, английски, испански, френски и немски до азерски и казахски. Гастролирал е в Русия, Австрия, Англия, Беларус, Молдова, Украйна, Италия, Куба, Полша, САЩ, Сърбия... Носител е на голямата награда “Сребърен Ерос”, награди на БНР, награда на “Маркос мюзик” и др. За своята цялостна дейност в развитието на музикалната култура през 2003 г. получава наградата на Славянския фонд “Русия”.

През 2005 г. ООН - Европейският комитет по награди и премии, го удостоява с почетна грамота и значка за заслуги в укрепването на дружбата между народите. През март 2006 г. става лауреат на международната награда “Пилар” за заслуги във възраждането на Русия. Същия месец посолството на Руската федерация в София му връчва годишната награда “Златна муза” за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България. А през 2008 г. Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД му присъди почетния си знак за “Укрепване на дружбата между България и страните от ОНД”.

Любовните евъргрийни са неговата страст и стихия. Неслучайно един от най-сполучливите му албуми носи името “Жажда за любов”, друг пък се нарича “Моя женщина” и съдържа 17 от най-красивите руски песни за любовта и жената. 

Албумът му “Шлагерите на Европа” беше сред културните акценти, свързани с първото председателство на България на Съвета на Европейския съюз. Той съдържа по една шлагерна песен от 15 европейски страни - България, Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Чехия, Швеция. 

Последният албум на Паскал, който предстои да излезе съвсем скоро, е само с италиански парчета и се казва “La musica è amore”, или “Музиката е любов”.

Валентина ИВАНОВА