Христо Стефанов създава през 1998 г. в родния си град Бургас рокгрупа “Фанданго”, на която е вокалист и бас китарист. Групата носи името на старинен испански танц, а самият Христо е известен с прозвището Фанданго. Групата, която мени състава си през годините, издава четири албума - “Фанданго” (2000), “Земен ангел” (2002), “Както преди” (2014) и “Като птиците” (2023). Хитове стават песните “Не мога без теб”, “Миг от приказка”, “Вярвай в мечтите” и др. Като “Миг от приказка” влиза в учебника по музика за 9-и клас. Христо Стефанов прави няколко дуета със съпругата си Силвия Миленова, която пее в настоящия състав на “Фанданго”. 

Специално за в. “Доктор” музикантът разказа за своя начин на живот и кариера.

- Г-н Стефанов, запазили сте си младежката фигура. Как го постигате?

- Може би е ген, защото не полагам страхотни усилия да поддържам фигурата си. Но често карам колело, обичам да ходя на риболов в морето, с жена ми обикаляме по планините по туристически пътеки

- Значи движение не ви липсва. А как се храните?

- Вкъщи гледаме да ядем полезни храни от рода на хляб от лимец. Избягваме пържените неща. 

- Още ли живеете край морето? Във Варна или в Бургас?

- Аз съм от Бургас и група “Фанданго” е основана в моя роден град, но живея във Варна над десет години. Тук се ожених, имам дъщеря. Радвам се, че пак съм до морето, защото съм свикнал да живея до него. Обичам много да ходя на морски риболов и ако не съм тук, ще ми липсва. 

- Вярно ли е, че вие, живеещите край морето, не ходите на плаж да събирате тен?

- Не е вярно. Просто не ходим всеки ден на плаж. Но през лятото задължително 1-2 дни в седмицата сме на плажа - печем се и плуваме.

- Отрази ли се на начина ви на живот сърдечната операция, която претърпяхте преди време?

- Тази операция не ми се отрази на начина на живот. Не усещам никакъв проблем. Макар че внимавам. Винаги се консултирам с доц. Пейчев, ако трябва да ми се прави някаква процедура, дори преди да отида на зъболекар. Например, преди да ми извадят зъб, се наложи да взимам антибиотици преди и след процедурата.

Освен това постоянно приемам антикоагуланти (противосъсирващи кръвта лекарства). Когато преди три години снимахме клипа към песента “Като птиците”, идеята беше да скачаме с парашути. Обадих се на доц. Пейчев дали може и аз да скоча, но той ме посъветва да не рискувам с парашута, защото не се знае при приземяването какво може да стане на изкуствената клапа. 

- А как действа на клапата натоварването по време на концерт?

- Доста е уморително. Но е добре, че вече не свирим всяка вечер. Когато се случи проблемът със сърцето ми, буквално всяка нощ до 4 ч. свирехме с “Фанданго” в един рок клуб във Варна. Сега вече свирим само на концерти, което не е всеки ден, и сърцето ми не се натоварва толкова интензивно. 

- Зная, че сте строшили китара на сцената. А да сте чупили нещо от себе си, да е имало някакъв инцидент?

- Това с китарата беше много отдавна - току-що бях завършил училище и подражавах на музиканти от западни групи. 

Трошенето на китарата ми остана спомен

Смешното е, че счупих китарата в края на концерта при пълна тишина. Хората бяха озадачени какво става: “Полудя ли това момче?!”. 

По принцип такова действие е част от шоуто и групата трябва да свири, да се вдига шум. А при нас цялата група стоеше и ме гледаше, а аз блъсках една китара и даже не можех да я счупя веднага, защото не знаех как. Накрая се измъчих, но успях и хвърлих останките от бас-китарата в публиката. Иначе не съм имал сериозни инциденти на сцената. 

- По-кротки ли са басистите на сцена?

- Не мисля. Басистите не свирят някакви виртуозни партии и имат време да тичат по сцената и да правят повече шоу. 

- Рок група “Фанданго” прави ли нови записи?

- “Фанданго” продължава да твори. Снощи имахме поредната репетиция с момчетата. В края на 2023 г. издадохме нов албум. От близо 10 години не бяхме издавали албум. Но такива са тенденциите. Не се стремим да вадим често албуми, а издаваме по един-два сингъла на година и когато се понасъберат 10-12 парчета, ги обединяваме в един албум. Имаме и концертна дейност. През лятото правим няколко големи изяви по фестивали и на Джулай морнинг. 

- Какво ви доставя най-голяма радост в живота и в музиката?

- В живота най-голямата ми радост е дъщеря ми Ема, която е почти на 15 години. В музиката ме прави щастлив това да чуя на концерт как цялата публика пее песните, които сме създали с момчетата от “Фанданго”. 

Мара КАЛЧЕВА