Доскорошният търговец на пробиотици Кирил Петков, а понастоящем служебен министър на икономиката и любимец на кръга „Капитал“, в напоително интервю пред Генка Шикерова в предаването „Студио България“ на Свободна Европа  изръси чутовната глупост, че не разбирал защо преди няколко години държавата, в лицето на Държавната консолидационна компания искала да придобие завод „Дунарит“.

Не разбирал защо била платила 50 млн. лв. за него и 27 млн. лв. за „Авионамс“, както и че с нетърпение очаквал да чуе и гледната точка на самия „Дунарит“ по тази тема.

Има два варианта – или Петков има проблеми с паметта, или, тъй като е все още млад човек, е запял в един хор с Цветан Василев и Емилиян Гебрев – тандемът, който 7 години се опитва да отмъкне „Дунарит“ от масата на несъстоятелността на КТБ и в крайна сметка на практика успя, защото към момента Гебрев го владее, въпреки, че не е негов собственик.
Добре е обаче на Петков и на останалите министри с къса памет да им се припомнят фактите, иначе излиза, че лъжливите им внушения са истина.

Защо държавата искаше да придобие „Дунарит“ е въпрос без повишена трудност и отговорът е елементарен и без да имаш завидно икономическо образование: просто за да го спаси от вторичния грабеж на активите на КТБ, който Василев успя да организира от Сърбия.
„БЛИЦ“ многократно е писал за цялата афера около опитите за отмъкване на „Дунарит“ от тандема Василев – Гебрев, като сагата е издържана в типично мафиотски стил, присъщ на бившите агенти на ДС или на любимците на руски олигарси.

Първо, през 2015г. Василев подари на руснака Константин Малофеев, чрез пионката му Пиер Луврие, накуп „Дунарит“, „Авионамс“, БТК, НУРТС, ГАРБ и Фърст диджитъл – тоест активи за над милиард евро, срещу 1 евро, а когато подлата им схема беше разкрита, активите се отправиха към друго подставено лице на Малофеев – Дмитрий Косарев. След като обаче в медиите изтече скандален договор между Василев и Косарев, че целта е била всичко да бъде продадено, а печалбата - разделена между тях, през 2016г. на сцената излезе Гебрев, представян като „ново“ лице – инвеститор, на който да бъде харизан „Дунарит“.

От тогава и до сега, Гебрев се опитва за заграби това предприятие, лъжейки без никакви задръжки по медиите, че бил „собственик“, което правно по никакъв начин не може да се случи, тъй като акциите на дружеството са запорирани още през 2015-та от държавата в лицето на КПКОНПИ и НАП и няма как да му бъдат „продадени“, както постоянно твърди.

След като разбра, че номерът му със „собствеността“ няма да мине, през 2016г. Гебрев се опита  да увеличи капитала на „Дунарит“, от 8 на 68 милиона лева, с цел да бъде заобиколен запора на държавата върху акциите и така да фирмата му „Емко“ необезпокоявано да си присвои тези акции чисти от всякакви запори. Това увеличение обаче беше направено под условие – само ако сделката бъде разрешена от Комисията за защита на конкуренцията.

Такова разрешение не само че не беше дадено, но и КЗК, а след това и съдът, изрично забраниха „Емко“ да припарва до „Дунарит“, защото така би се нарушила ефективната конкуренция. След като и този номер не мина, но Гебрев междувременно успя да внедри свои хора в управлението на завода, оръжейникът започна да тиражира други мантри – как офшорна фирма искала да му „отмъкне“ предприятието, а държавата в лицето на ДКК участвала в „машинации“ с дълговете на „Дунарит“.

Истината обаче е следната: „Дунарит“ беше използвано преди 2014-та от Цветан Василев като „гара разпределителна“ – фирма бушон за кредити от КТБ, като при фалита на банката общият им размер беше над 90 млн. лв. Отделно, крайният собственик на „Дунарит“ през верига от фирми като „Кемира“, „Хедж инвестмънт“ и EFV, е укриващият се в Сърбия екс банкер Цветан Василев, като военното дружество вероятно бе използвано от Василев като касичка, финансираща многобройните му подривни дейности в България.

След като стана ясно, че Гебрев и Василев се опитват да откраднат „Дунарит“, въпреки наложените от КПКОНПИ и НАП запори върху акциите на завода, а лицензът на предприятието е застрашен (с което и работните места на хилядите работници в него), държавата се намеси и през 2017г. започна процедура по изкупуване на вземанията към „Дунарит“. За тези вземания Държавната консолидационна компания заплати ефективно 47 млн. лева, които директно постъпиха в масата на несъстоятелността на КТБ. Същевременно нейното вземане към „Дунарит“ на същата стойност беше погасено от Гебрев (виждайки че иначе ще загуби контрола си върху завода), но не с негови пари, а с оборотни средства на самото предприятие. Тоест държавата не беше ощетена по никакъв начин, напротив, като краен резултат от всички тези действия, кредиторите на КТБ получиха правото да си разпределят 47 млн. лв., които иначе нито „Дунарит“, нито Цветан Василев и Емилиян Гебрев нямаше да платят доброволно на банката.

Това е накратко историята на „Дунарит“, която Петков сега „не разбирал“.
Що се касае до „Авионамс“, предприятието неминуемо щеше да последва съдбата на „Дунарит“ и досега да бъде касичка на укриващия се от правосъдието банкер-беглец Василев. Само че тогава държавата имаше успех и го придоби на публичен търг, с припомнянето, че преди това, почти две години хората на Василев от офшорката му „EFV“ пускаха жалби и пречеха по всевъзможен начин заводът да бъде продаден и парите от продажбата да постъпят в КТБ за удовлетворяване на кредиторите.

Така че специално относно „Дунарит“ и „Авионамс“, колкото и да се мъчат Цветан Василев и
Емилиян Гебрев да манипулират и да изкривяват фактите, те са толкова ясни, че говорят само и единствено за тяхното престъпно мислене и действие.

Ето защо наистина е крайно време Кирил Петков да спре с медийните си изяви, в които неподготвен да преповтаря тезите на обвиняеми и подсъдими лица, както и опорните точки на кръга „Капитал“ в дългата му война за овладяване на държавата. Защото икономика не се гради с манипулации, а с мисъл за интересите на обществото и на обикновените граждани.
Които и досега се чудят как така един завод със запорирани акции от държавни органи попадна в ръцете на престъпна група. Чиято именно „гледна точка“, на крадците, служебният министър на икономиката видите ли искал да чуе, а действията на държавата „не разбирал“…