Макар днес да е първият ден на климатичната есен, лятото няма намерение да си тръгва.
Температурите в началото на септември ще продължат да бъдат високи, като на места ще надхвърлят 30-33 градуса.
Това прогнозира климатологът Симеон Матев, преподавател в СУ, в ефира на Радио "Фокус".
Какво време ни очаква
Според специалиста, топлото време ще се задържи поне до сряда, като стойностите ще достигат 33-35 градуса. Около 3 и 4 септември се очаква леко захлаждане с около 5-6 градуса, но температурите ще останат по-скоро летни. За съжаление, този процес няма да бъде придружен от съществени валежи, като слаби превалявания са възможни предимно в Западна България.
Добрата новина за всички, които са планирали почивка, е, че летният характер на времето ще се запази поне до средата на месеца. "Слънцето вече не е толкова жарещо и палещо. Морската вода по нашето крайбрежие е с приятна температура, между 23 и 25 градуса, и не се виждат наченки на бързо понижение", коментира Матев.
Големият проблем зад хубавото време
Въпреки приятните температури, изминалото лято и началото на есента са белязани от един огромен проблем – задълбочаващата се суша. Климатологът посочи, че лято 2025 е било изключително горещо, като юни и юли са били с температурни аномалии от близо 3 градуса над нормата.
"Големият проблем на изминалото лято са валежите. От началото на годината има една задълбочаваща се суша, която веднага резултира във факта, че половин милион българи са на воден режим“, алармира специалистът. Той допълни, че наблюдаваните през последните седмици обилни валежи са били твърде локални, предимно в Южна и Източна България, и не са успели да решат проблема в национален мащаб.
Плашеща тенденция и лош мениджмънт
Дългосрочните тенденции заради климатичните промени сочат към по-сухи условия за нашия регион през следващите десет години, което ще изостри проблема с водоизточниците.
Според Симеон Матев, ситуацията се влошава и от неадекватно управление. "Темпът на спадане на водите на някои язовири е доста плашещ. Те се източват с оправданието, че се поливало, което не е реално в края на земеделския сезон. Всичко това говори за един лош мениджмънт на водните ресурси, който има България, и това е комплексен проблем“, заключи климатологът.
