„Когато несправедливостта стане закон, съпротивата става дълг.“ Това твърди един от бащите-основатели на САЩ, основен автор на Декларацията за независимост и трети президент на държавата Томас Джеферсън. Е, днес явно съпротивата за опазване на демокрацията, правото и държавността, е не просто нужна, а абсолютно задължителна.
Защото от състава на обявеното от Андрей Гюров служебно правителство става ясно, че дълбоката държава буквално окупира властта у нас и започва разчистване на всички неудобни. Всички, които могат да уличат кръга около хората на спекуланта Джордж Сорос и бившата Държавна сигурност у нас – политици, олигарси и НПО-та в извършването не просто на афери, а на престъпления срещу държавата и гражданите й. А за да се случи това трябва да се случи нещо много важно – пълно овладяване както на силовите и разследващи структури у нас, така и на независимата от изпълнителната власт съдебна система.
Имаме човек
„Разчитаме на Андрей Янкулов да освободи главния прокурор Сарафов“, това заяви номинираният за служебен премиер Андрей Гюров след като представи пред президента Йотова проекто-кабинета си, в който Янкулов е вицепремиер и министър на правосъдието. От вътрешния министър пък Емил Дечев ще се очакват наказателни акции.
„Както знаете, г-н Емил Дечев, е наказателен съдия. Това, което ние виждаме, в предишните избори, включително и в решението на Конституционния съд, е, че някъде се къса нишката. От това МВР да установява нарушения по време на изборния процес и след това да виждаме наказателни присъди. Разчитаме, че г-н Дечев ще свърже тези две неща и ще направи така, че хората да знаят, че се носи отговорност за всякакви нарушения, които бъдат извършени по време на изборите. От друга страна, беше много важно вътрешният министър да бъде човек, който не е обвързан с една или друга политическа партия“, посочи служебният премиер.
С две думи – хора на Сорос ще трябва да превземат силово прокуратурата и полицията. Защото и Антикорупционния фонд, част от който е Андрей Янкулов и Съюза на съдиите в България, част от ръководството на който е Емил Дечев, са сред ключовите звена от веригата за оказване на натиск на олигарха Иво Прокопиев, който ги финансира имено през грантовете на Сорос.
И затова сега точно на Янкулов се разчита да разчисти от полезрението на обществото Борислав Сарафов като шеф на държавното обвинение. Защо? Защото, както един от говорилите на задкулисието – Христо Иванов сам призна пред съратниците си преди време „На нас ни трябва бухалка“. И въпреки, че по Конституция държавното обвинение е само страна в процес, крайната дума, в който има съда, олигарсите явно имат собствен план как да променят структурата на властите у нас, превземайки ги отвътре. За да осъществят съдебната реформа и антикорупционните промени у нас, които да са по тяхна мярка.
Окупирай съдебната власт
Това със сигурност стана ясно още преди две години, когато докато бяха в сглобката от ПП-ДБ поискаха да се подпише срамния меморандум, с който искаха да си делнат властта у нас. В полза на олигархичните кръгове, които стоят за ПП-ДБ. И която беше описана в едно интервю на новата звезда на „реформата“ в Темида – скандалната съдийка Владислава Цариградска така: „Съдебна система, при която главен прокурор е Андрей Янкулов (част от екипа на „Антикорупционния фонд“), правосъден министър да е Мирослава Тодорова (бивш председател на ССБ), а Нели Куцкова (също бивш председател на ССБ) – шеф на КПКОНПИ.
С някои добавки това би била и моята подредба, но освен, че си представям Андрей Янкулов главен прокурор, си представям и да съм негов заместник“. Самата Цариградска, за забравилите ще припомним, е свързана с престъпната група на Боксовете от Плевен. Съдийката по мъж е Бировска и е омъжена за Марио Бокса, високопоставен крими играч, свързан с друг местен подземен бос Камен Балбузанов – Куката.
Но както се казваше в една популярна ТВ реклама: „Това не е всичко“. Защото около фигурата на новия вицепремиер и министър на правосъдието Андрей Янкулов изплуват още факти и публични реакции, които правят картината още по-тревожна.
Само ден преди номинацията му стана ясно, че АКФ буквално е натискала разследващите да спрат проверките срещу Националната агенция за контрол на защитените територии – НПО-то на ламата Ивайло Калушев, което се оказва в центъра на трагедията „Петрохан“. В писмо до вътрешния министър през лятото на 2024 г. от АКФ настояват да се спрат проверките, започнали след сигнал на бабата и дядото на 8-годишно дете, които се съмняват, че внучето им е въвлечено в ужасяваща секта.
А кой ще пази пазачите?
На този фон журналистът Виктория Георгиева реагира лаконично, но показателно: „Моля??? Вицепремиер и министър на правосъдието – Андрей Янкулов.“ Според нея участието му в неправителствения сектор и поведението около казуса с организацията на Ивайло Калушев поставят сериозни въпроси за ролята му в бъдещото управление на правосъдието.
Още по-остър бе политическият анализатор Виктор Димчев, който директно заяви, че България ще има „вицепремиер за правосъдието, който е слагал чадър върху сектата на Петрохан“. Коментарът му предизвика бурни реакции, но същевременно очерта ключовия проблем — възможния конфликт на интереси в момент, когато именно институциите трябва да разследват същия този случай. Ако човек, обвиняван публично в защита на свързани лица, получава контрол върху правосъдната система, това вече не е просто политически спор, а въпрос на институционална сигурност.
Подобни тревоги изрази и журналистката Соня Колтуклиева, която описа мрежа от неправителствени организации, оказващи натиск върху институциите и дори върху МВР. Тя постави въпроса дали е допустимо НПО-структури да действат като „паралелна прокуратура“, докато техни представители се придвижват към реалната власт. Според нея случаят показва деформация на гражданското общество и политическо използване на грантово финансиране за влияние върху държавните органи.
И замириса на… Радев
И ако назначението на Янкулов поражда съмнения за овладяване на Темида, то изборът на вътрешен министър Емил Дечев добавя още един слой към притесненията. Той е свързван с президентския кръг около съветниците на Румен Радев – Пламен Узунов и Николай Копринков и дори два пъти е бил част от изпълнителната власт – в правителството както на ПП-ДБ, така и от служебен кабинет на Румен Радев.
Любопитен детайл е, че Дечев е бил заместник на Надежда Йорданова точно в периода, когато оглавяваното от нея правосъдно министерство дава регистрация на НПО-то с недопустимо име „Национална агенция за контрол на защитените територии“ на Калушев.
На този фон липсата на Дечев на реален управленски опит в силовите структури поставя въпроса дали МВР няма да бъде използвано не като независим орган, а като инструмент за политически цели. Именно МВР и прокуратурата в момента работят по най-чувствителното разследване – „Петрохан“, при което вече се съобщава за контакти между участници в групата и политически лица.
Тук се появява и най-големият парадокс. Докато разследващите органи събират доказателства за връзки между хора от групата и публични фигури, властта над тези органи се концентрира в ръцете на лица, за които има публични твърдения за близост до същия кръг. Това поражда логичния въпрос: дали целта е разкриване на истината — или контрол върху нейното излизане?
Конституционалистът Борислав Цеков също говори за факти, които според него водят към политическа среда около ПП-ДБ, настоявайки, че обществото има право на отговори и отговорност. Независимо от политическите позиции, самото наличие на подобни твърдения в публичното пространство увеличава общественото недоверие към институциите — особено когато същите тези институции се оглавяват от спорни назначения.
„Петроханско правителство“
Затова и определението „петроханско правителство“ започва да се използва не просто като политическа атака, а като символ на страх — страх, че разследването може да бъде повлияно. Политическата отговорност за това развитие неизбежно се насочва и към президента Илияна Йотова, която трябва да назначи кабинета. Защото служебната власт по Конституция трябва да гарантира честни избори и стабилност, а не да поражда съмнения за зависимости.
В крайна сметка въпросът вече не е само кой ще бъде министър. Въпросът е дали държавата може да разследва сама себе си, когато ключовите позиции се заемат от хора, около които има политически и обществени съмнения. Ако „Петрохан“ действително се окаже свързан с високи етажи на властта, тогава залогът не е просто едно разследване — а доверието в цялата държавност. И тогава думите на Джеферсън звучат още по-актуално. Защото когато обществото започне да се съмнява, че справедливостта се подменя, съпротивата вече не е политически избор. Тя се превръща в обществен инстинкт за самосъхранение.
