Теорията за привързаността е разработена през 50-те години на миналия век от Джон Боулби, британски психиатър и психоаналитик. Според него децата са създадени да се привързват като вид стратегия за оцеляване.
Това е несъзнателен механизъм, който се наблюдава и при животните. Привързването е към възрастния, който се грижи за детето, и качеството на връзката е определяща за емоционалното и социалното му здраве.
В основата на Теорията на привързаността е създаването на сигурна и стабилна привързаност между детето и възрастния. Това се случва, когато възрастният успява адекватно да посрещне и отговори на нуждите на детето – физически, емоционални, психологически и социални. Но това в никакъв случай не е гарантирано.
Когато не се формира такава сигурна привързаност, говорим за несигурен стил на привързване. Причините, поради които сигурната привързаност се формира или не, най-често са свързани с физическото, емоционално и психическото състояние на майката, както и с нейната среда. Ако майката е емоционално нестабилна или има психологически проблеми, това ще се отрази на връзката й с детето. Ако тя няма социална подкрепа или финансова стабилност, това също оказва влияние.
Друг фактор са нейната семейна история, преживени травми и наследени родови модели. Освен свързаните с майката фактори, други такива са генетичната предразположеност и темперамент на детето, както и житейските преживявания в семейството. Възможно е загубата на родител да доведе до дестабилизиране на изградена сигурна привързаност.
В зависимост от средата и ресурсите, с които детето разполага, стилът на привързаност може да се измени. По същия начин, несигурната привързаност може да се трансформира в стабилна, ако детето изгради сигурна връзка с друг значим човек в живота му.
Видове стилове на привързаност
През 70-те години на миналия век Мери Ейнсуърт, която работи заедно с Джон Боулби, провежда значим експеримент с деца, техните майки и непознати хора. Тя наблюдава поведението на деца, които в рамките на няколко минути първо играят с майка си, след това биват оставени сами, след това идва непознат човек и накрая майката отново се завръща.
На базата на това как децата се държат по време на различните етапи, тя разграничава три основни модела на привързаност
Сигурен стил на привързаност:
Хората със сигурен стил на привързаност имат позитивна нагласа към другите и живота и са уверени в себе си и способностите си. Те се свързват с другите успешно и умеят да търсят подкрепа.
Чувстват се комфортно както когато споделят близост, така и когато са сами. Те са емпатични, доверчиви и самостоятелни и умеят да разрешават конфликти и да контролират емоциите си.
Характеристики при децата:
спокойно взаимодействат с други спокойно играят и изучават нови пространства търсят близост и контакт с родителя предпочитат родителя пред непознатия посрещат връщането на родителя позитивно търсят подкрепа и утешение от родителя
Характеристики при възрастните:
спокойно приемат близостта и интимността умеят да регулират емоциите и чувствата си справят се с трудности и умеят да решават проблеми доверчиви, емпатични и състрадателни комуникират ефективно умеят да бъдат сред другите и да бъдат сами.
Несигурни стилове на привързаност
Тревожен стил на привързаност:
Хората с тревожен стил на привързаност възприемат другите като по-добри от тях самите и имат ниска самооценка. Те се страхуват от отхвърляне и изоставяне и често се прилепят към партньора или близките си. Ужасяват се да не бъдат оставени сами и прибягват да манипулативни поведения. Те трудно толерират и контролират силните си емоции и имат нужда някой друг да ги утеши или окуражи. Трудно се доверяват и разрешават конфликти и твърде много анализират отношенията си.
Характеристики при децата:
не взаимодействат с други играят по-малко и не желаят да изучават нова среда прикрепени към родителя видимо по-тревожни силно се разстройват при напускането на родителя трудно се утешават при завръщането на родителя
Характеристики при възрастните:
нуждаят се от постоянен контакт и подкрепа от другите нуждаят се от успокояване и уверяване от другите страхуват се от отхвърляне и изоставяне страхуват се да бъдат сами възприемат себе си негативно, ниска самооценка трудно регулират емоциите и чувствата си недоверчиви и обсесивни склонни към съзависимост – прекалена зависимост от партньора.
Избягващ стил на привързаност:
Хората с избягващ стил на привързаност са изключително независими и разчитат предимно на себе си. Те избягват емоционалната близост и се страхуват да се обвържат. Те подтискат емоциите си и могат да бъдат емоционално недостъпни. Трудно разрешават конфликти, като предпочитат да се затворят или оттеглят в себе си. Често могат да се чувстват задушени от емоциите на другите и да избягват физически контакт.
Характеристики при децата:
не взаимодействат с други, играят сами не търсят близост с родителя не желаят контакт с непознатия неемоционални не се разстройват при напускането на родителя избягват контакт с родителя при завръщането му
Характеристики при възрастните:
избягват емоционална близост ценят независимостта над всичко подтискат емоциите си трудно толерират емоциите на другите недоверчиви разчитат не себе си за емоционална подкрепа трудно изразяват емоциите и чувствата си трудно се справят с конфликти и се затварят в себе си.
Марто и Вики са млада двойка и живеят заедно от 1 година. Вики се оплаква, че Марто се прибира късно от работа и не прекарват достатъчно време заедно. Марто споделя, че се изморява от работата и понякога иска да прекара свободното си време в гледане на филм или друга отморяваща дейност.
В тези моменти Вики се чувства пренебрегната и започва да става още по-настоятелна и търсеща контакт. Марто се дразни от нейната емоционалност и я отблъсква, като се затваря в себе си.
Тя на свой ред става още по-тревожна и започва да го обвинява, че не я обича, и да го заплашва, че ще разделят. Съществува и четвърти несигурен стил на привързаност – тревожно-избягващ, който съчетава елементи от другите два несигурни стила.
Тревожно-избягващ стил на привързаност:
Този модел на привързване е най-рядко срещан и обикновено се свързва със злоупотреба и/или неглижиране в детството, травма или негативни преживявания. Хората с тревожно-избягващ стил на привързаност изпитват силно недоверие към другите, но в същото време копнеят за близост. Те се страхуват да не бъдат наранени или отхвърлени и отблъскват другите или се затварят в себе си.
Те имат ниска самооценка и трудно регулират емоциите си, често използвайки дисоциацията като механизъм за справяне. Дълбоко в себе си вярват, че никога няма да получат това, от което се нуждаят, и че другите рано или късно ще ги разочароват или наранят.
Характеристики при децата:
смесен контакт с родителя – търсят го и бягат от него търсят близост, но след това отблъскват родителя крещят за внимание, но след това го отхвърлят избягват контакт в очите нямат предпочитание към родителя пред непознат не умеят до създават приятелства
Характеристики при възрастните:
недоверчиви липсва им чувство за сигурност имат нужда да контролират обстоятелствата очакват опасност – свръхбдителност искат близост, но се страхуват от нея трудно регулират емоциите си и се успокояват негативна представа за себе си и другите тревожни пасивни в комуникацията си с други – вид предпазване стараят се да се харесат на другите (people-pleasing) трудно поддържат взаимоотношения очакват да бъдат разочаровани. Нели е на 39 г. и страда от социална тревожност, като в същото време копнее за близост.
Има няколко добри приятелки, но рядко се чува и вижда с тях. Когато говорят, Нели обикновено слуша и не споделя собствените си проблеми. Тя се опитва да създаде нови приятелства и да открие своите хора, но всеки опит води до разочарование и затваряне отново в себе си.
Когато започне отношения с някого, но те не отговорят на чувствата и очакванията й, се отдръпва и отношенията изстиват. Нели отново се чувства изоставена и предадена и убеждението й, че другите в крайна сметка ще я наранят, се потвърждава. Тя отново остава сама с трудните си емоции.
Как да променим стила си на привързаност
Вече знаем, че стилът на привързаност се формира в ранна възраст в отношенията ни с човека, който ни обгрижва. Моделът ни на привързаност е дълбоко заложен в нас и се проявява в отношението ни към нас самите, към другите и света като цяло. Той определя хората, които избираме за партньори и приятели, без дори да го осъзнаваме.
Когато имаме сигурна привързаност, се чувстваме удовлетворени във взаимоотношенията си. Но когато не сме формирали сигурна привързаност в детството си, често попадаме на неподходящи за нас хора и страдаме. Добрите новини са, че стилът на привързаност не е фиксиран. Ако разпознаваме, че имаме несигурен стил на привързаност, може да предприемем определени крачки да го променим. С осъзнаване и целенасочени усилия трансформацията е напълно възможна.
Работата с терапевт осигурява защитена среда, в която могат да се разглеждат причините за формирането му. Терапевтът също може да изиграе ролята на стабилния възрастен, който е липсвал в детството ни. Така можем да начертаем нова карта на взаимоотношенията ни, която после да прилагаме сами в живота си.
Полина Василева
