Време е да кажем истината: криптовалутите са колосална измама. Те са финансова технология без никаква положителна социална функция, която обогатява малцината вещи в оперирането с тях брокери за сметка на милиони дребни спестители, които не знаят какво купуват и не предугаждат рисковете, пред които са изправени, пише Труд, цитирайки италианския вестник La Repubblica.

Но напоследък нещата се раздвижиха. Китай забрани добива и търговията с криптовалути. А много американски законотворци смятат, че са наложителни спешни действия срещу тях. ЕС пък възнамерява да направи така, че за дадена банка да стане почти невъзможно да държи криптовалути.

Ама трябва да се направи още много повече, дори и в момента да не е ясно точно какво. В идеалния случай криптовалутите трябва да бъдат забранени, но те почти сигурно биха потънали в нелегалност, където биха причинили още по-големи щети.

Но какво е отношението към криптовалутите? Попитайте хората около вас, дори това да са финансови експерти с шестцифрени заплати и никой няма да може да ви отговори ясно и последователно на въпроса. Но едно ненаучно сканиране на интернет разкрива някои много често срещани теми или направо да ги наречем измами. В тази статия ще разгледаме четири от тях.

„Биткойнът е сигурна валута“

„Сигурен“ е прилагателно, използвано от поддръжниците на биткойна - по-нататък често ще споменаваме биткойн като нарицателно за криптовалута - в две различни направления. Първо, виждате ли, той е инвестиция, чиято стойност не е променлива величина. А криптовалутите всъщност са едни от най-несигурните финансови инструменти.

От ноември 2021 г. капитализацията на всички криптовалути е спаднала от 2,9 трилиона долара до 800 милиарда долара, което си е срив с около 75 процента. Биткойнът стигна до там да загуби 40 процента от стойността си за ден, 53 процента за седмица (беше достатъчно само съобщението през май 2021 г. на Мъск, че вече няма да приема биткойни за закупуване на автомобили Tesla) и почти 80 процента за една година - от ноември 2021 г. до ноември 2022 г.

Втората насока за използването на „сигурен“ е тази, че криптовалутите не са обект на измами, кражби и загуби. Отново точно обратното е вярно. Както е известно, биткойните са базирани на „блокчейн“ технологията, буквално преведено на „верига от блокове“.

Като всеки добавен блок - около един на всеки 10 минути - съдържа набор от транзакции, регистрирани и сертифицирани колективно от различните „възли“ на системата, като всеки отделен възел можем да си го представим като суперкомпютър на даден участник в процеса, свързан с всички останали.

„Сертификацията“ е практически необратима в настоящата децентрализирана система, тъй като за да я промените, ще е необходимо да притежавате по-голямата част от възлите. А това на практика е невъзможно и ето защо няма „биткойн блокчейн“, който някога да е бил „хакван“.

Но независимо от това измами, кражби и загуби все още се случват и безкрайно повече, отколкото из традиционните финансови канали. Противно на това, което мнозина си мислят, че те единствени са пазители на техните си биткойни.

Ами ако недай си Боже някой умре или пък забрави личния си ключ-парола, или ако загуби мобилния си телефон с „портфейла“, където се съхраняват биткойните, те се губят. Изчислено е, че 20 процента от добитите биткойни на текуща стойност около 88 милиарда долара са загубени завинаги. Ето защо питаме: коя банкова сметка има тези проблеми?

Освен това всъщност „блокчейн технологията“ май изобщо не пречи платформите за обмен на криптовалута да бъдат хакнати. Ами през 2014 г. компанията „Mt. Gox“, която управляваше 70 процента от търговията с биткойн, трябваше да затвори, след като беше хакната със загуби за притежатели на вложените в нея виртуални пари на стойност стотици милиони долари.

А през 2022 г. хакери откраднаха криптовалута „Binance“ на стойност 570 милиона долара. Само преди няколко дни ФБР пък заключи, че севернокорейска организация е откраднала 100 милиона долара в крипто валути от платформата „Horizon Bridge“. Бихме могли да продължим, но и от казаното до тук става ясно, че при никой банков обир не може да бъде отнесена дори частица от тази сума, а освен това никой не губи парите си заради банкови обири.

„Биткойните ни освобождават от диктатурата на банките“

Като средство за размяна биткойните са родени с обещанието да премахнат посредничеството на банките, които мнозина смятат за паразити. Банките имат фиксирано работно време, отнемат до три дни за банков превод, налагат ужасни комисионни за всяка услуга, особено когато става въпрос за транзакции в чужбина. С биткойни, от друга страна, транзакциите могат да се правят по всяко време, почти мигновено - те се регистрират в нов „блок“ на „блокчейна“ обикновено в рамките на 20-30 минути, разходите са минимални, игнорирани са разстояния и граници.

Нищо по-фалшиво от подобни твърдения. Защото транзакциите с биткойни често включват много високи комисионни, често неясни и често прикрити с разликата оферта-пари, т. е. разликата между цената, на която клиентът може да купи криптовалути и тази, на която да ги продаде.

Това го знаят много добре в Салвадор - първата страна, която прие биткойните като законно платежно средство, отчасти с цел да бъдат улесни паричните преводи от мигранти. За съжаление салвадорците са открили, че паричните преводи в биткойни често подлежат на такси няколко пъти по-високи например от тези в долари.

„Инвестиционен инструмент, достъпен за всички“

Тук идва още една причина за популярността на криптовалутите. За тези, които се чувстват дискриминирани, дори с право, криптовалутите са и инвестиционен инструмент, който им позволява да заобиколят финансова система, която ги изключва, и дава достъп до миража на бързото и лесно забогатяване.

Освен това по-голямата част от тези инвеститори не осъзнават лудите рискове от колебания, кражби и измами, пред които са изправени, като влагат богатството си в криптовалути.

„Биткойн може да съществува дори когато доверието в традиционните валути е загубено“

Тази позиция се основава на дълбоко неразбиране на съвременната монетарна икономика. Ето, например нашите банкноти от 10 евро са лист хартия: хлебарят ги приема само защото по някаква причина знае, че барманът ще ги приеме, защото знае, че ресторантът също ще ги вземе и т. н. Накратко, съвременните пари се поддържат изключително от форма на колективно доверие, те са „законно платежно средство“.

Не беше така в дните на златния стандарт. Тогава банкнотата всъщност представляваше злато: дори ако барманът не я приемаше като плащане, тя можеше да бъде превърната в злато, в нещо „осезаемо“.

Всъщност дори тогава валутата беше подкрепена от увереност, че централната банка действително конвертира банкнотите в злато, ама доверието често беше неоправдано, тъй като спиранията на конвертируемостта на златото бяха много чести и ето защо златният стандарт не беше перфектната идея.

За поддръжниците на криптовалутите обаче и проблемите на златния стандарт са решени в основата си чрез биткойна. Както видяхме, всяка биткойн транзакция се записва и споделя от всички „възли“: няма нужда от доверие между компютрите, за да може системата да работи, а само парични стимули под формата на нови „извлечени“ биткойни, за които първо регистрира транзакциите.

И отново, точно обратното на това, което твърдят привържениците на биткойна, е вярно. Някой наистина ли вярва, че съществува риск от заразен пристъп на недоверие, при който доларът, паундът или еврото внезапно повече няма да бъдат приемани в съответните им юрисдикции? 

Криптовалутите, от друга страна, са обект на огромни колебания в стойността си точно защото общественото доверие в тях се колебае като пърхането на крилете на пеперуда. Колко традиционни валути познавате, да са се обезцинили с 50 процента заради един туит или от слухове за валутно регулиране? Неслучайно в Ел Салвадор само 3 процента от компаниите и фирмите вреалната иконмика са намерили опцията за използване на биткойни за полезна.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук