Военен командос и полицай се срещат „да се разберат като мъже“ кой е по-достоен за любовта на красива дознателка. Ринг за двубоя става улица в пловдивския квартал „Кючук Париж“.

И двамата са ударили по няколко питиета за отскок, военният дори предупредил съперника си по телефона, че е пил и не може да се бие, затова носи нож. Хладното оръжие лъсва в ръката му, той нанася пет удара във врата и гърдите на полицая, който издъхва от тежките рани в болница.

Добромир Лазаров от Сопот работел към „Охранителна полиция“ към РУ-Карлово.

Кулминацията на любовния триъгълник, който завършва със смърт, е във фаталната вечер на 20 май 2018 г. В „Кючук Париж“ живеят под един покрив разследващата полицайка от Районното управление в Карлово Люба Алексова и приятелят ѝ Ангел Желязков, военен от 68-ма бригада „Специални сили“.

Мъжът е с безупречна служба и професионална подготовка като командос, пътувал е и на задгранични мисии в чужбина. Връзката им не е безоблачна, но въпреки някои противоречия, двамата нямат намерение да се разделят.

Младата разследваща полицайка Люба Алексова

На работното си място в Карлово обаче Люба среща полицая Добромир Лазаров от Сопот. Той също имал приятелка, но се влюбил лудо в младата дознателка. Започнал да я ухажва, да ѝ купува дребни подаръци, да я кани на срещи по заведения и да се прави, че не я чува, когато тръгне му обяснява, че има сериозна връзка в Пловдив, че го приема като приятел и колега, но нищо повече.

Малко преди кървавата развръзка Добромир станал още по-настоятелен, говорел на Люба, че е скъсал с приятелката си, упреквал колежката си, че не отвръща на чувствата му и това ще му докара здравословен проблем, ще го доведе до депресия и самоубийство.

През това време Желязков започнал да усеща, че нещо се случва с Люба в Карлово, разбрал за домогванията на Лазаров, дори намерил начин да пише на приятелката на Добромир да го убеди да не се занимава с пловдивчанката.

В един момент Добромир заявил на Люба, че не издържа повече и иска да се срещне очи в очи с приятеля ѝ Ангел и да го убеди да се откаже от нея без бой. Открил телефона му и започнал да му звъни.

Така станало и вечерта на 20 май. Добромир настоявал за среща с командоса и въпреки, че бил пиян, се качил на автомобила си и пристигнал в Пловдив. Ангел също пил вечерта и преди да излезе от къщи взел ножа, като предупредил по телефона, че ще дойде на срещата въоръжен. Същото казал и на Люба.

Когато двамата съперници застанали един срещу друг, доста по-масивният Добромир ударил Ангел с юмрук в челюстта и го свалил на колене. Приближил се, за да го удари втори път и бил посрещнат от ножа. След като го наръгал няколко пъти, военния опитал да спре кръвта, повикал Спешна помощ и полиция, показал къде е хвърлил ножа и заявил, че е действал при самоотбрана.

Случаят бил поет от Военна прокуратура и делото по-късно се гледало две инстанции от военен съд заради професията на извършителя. Големият въпрос през всичките 6 години на процеса бил дали казусът е превишаване пределите на неизбежна отбрана или умишлено убийство.

При решаването на този въпрос дори веднъж се стига до напълно оправдателна присъда за Ангел, друг път – до условна. През март тази година Върховният касационен съд реши окончатлено делото и наказа командоса със 7 г. затвор за умишлено убийство.

Тази седмица магистратите публикуваха и мотивите си, че според тях в случая няма неизбежна отбрана, а умисъл, тъй като Ангел с пълно съзнание се въоръжил с нож и би следвало да си дава сметка, че ако го използва, може да рани тежко или да убие полицая.

Съдиите отчитат смекчаващи вината обстоятелства

Оказал първа помощ на жертвата

Въпреки, че признават Ангел Желязков за виновен за умишлено убийство, върховните съдии отчитат многобройни смекчаващи вината му обстоятелства.

Военният командос не е осъждан, събрани са отлични данни за него в професионален план, процесуалното му поведение е изрядно – съдействал е на органите на разследването, като е посочил къде е изхвърлил ножа, оказал е помощ на жертвата до идването на линейка и специализираната лекарска помощ, давал е обяснения и се разкайвал за извършеното.

Съдиите приемат също, че действията на Добромир в предходните дни и непосредствено преди срещата между двамата са провокирали Желязков. Отчетен е като смекчаващо обстоятелство и периодът от 6 години, изминал от извършване на деянието до постановяване на последната присъда.

Затова според ВКС наказанието трябва да е доста под минимума от 10 години затвор, който би бил несъразмерно тежък, затова постановената окончателна присъда е само 7 години затвор.