Повод пак да почерпи близки и приятели има композиторът Развигор Попов, защото празнува рожден ден. Известният музикант и композитор е роден на 28 май 1940 г. в София. Завършва музикалната академия в столицата. Музикалната му кариера стартира в състава “Мелоди” на Емил Димитров. По-късно преминава в “Стакато”, а след това и в група “Старт”, с която има осем албума. През 1979 г. започва да композира детски песни, като най-известната от тях е “Вълкът и седемте козлета”, изпята заедно със съпругата му, певицата Мими Иванова. Двамата през 1990 г. основават музикална детска школа в Двореца на децата в София.
По повод рождения му ден с него се свърза представител на редакцията на “Над 55”. Известният естраден композитор бе изключително отзивчив и даде интервю за нашите читатели, които много го обичат. 

- Как сте днес и вие, и Стефан Димитров, че и Кайли Миноуг, които сте родени в един ден. Какво ви свързва? Кажете си? 
- Свързва ни музиката, любовта към песните, красотата и радостта от живота. Стефан веднъж беше ми казал, че когато чуе моя песен, му се струва, че той би я написал по същия начин. Аз му отговорих, че и с мен понякога става същото.

- Знаете ли, че сега по време на нашето европредседателство, с което много се гордеем, защо ли, на много българи им идва да извикат срещу именитите ни чужди гости: “Ау, от глад умирам” - как бихте коментирали това? 
- Те, музикантите от оркестровите състави на БНР, вече го демонстрираха пред гостите. Да не говорим за пенсионерите, които действително бавно си умират не само от глад, но и от липсата на медицинско адекватно обслужване. Но защо ли трябва да се оплакваме и да чакаме някой от Европа да ни спаси? Всичко е в нашите ръце и се надявам, че скоро ще дойде време и нашите пенсионери да се събудят и както гръцките да излязат по улиците и да изкрещят.



- Продължавате много да работите, но докога? Какво точно в тези месеци правите? И вече свърши ли хубавото време за вас, за нас или? 
- Чувствам се удовлетворен да се занимавам с любимото си хоби - да свиря в пиано-бар на пиано, да съчинявам песните на нашия детски театър при колежа “Любен Гройс”, където току-що изкарахме премиера на прекрасната пиеса от Недялко Йорданов “Страшни смешки и смешни страшки за герои със опашки”. Отзивите бяха само суперлативи и съм много горд, че и аз бях в екипа, осъществил това. Особено се вълнувам, когато прекрасните деца актьори с огромно удоволствие пеят моите песни и се “кефят” на музиката и танците. Осъществяваме една стара моя мечта вече пета година да правим мюзикъли. Но това не е всичко. Предстоят ни годишни концерти с детската ни музикална школа при читалище “Цанко Церковски”, която съществува от 1999 г. Много от учениците ни вече пораснаха, като някои от тях станаха певци и музиканти и жънат успехи в музикални телевизионни формати, по фестивали и конкурси, а за онези от тях, които поеха по друг път в живота си, остана умението да свирят и пеят, както и любовта към ценностната музика.

- Пътували сте много по света. Кога и как българският пенсионер ще се пребори за по-достойни старини? Знам колко е пенсията на Стефан Димитров, а вашата и на Мими за какво стигат?
- Неприятно ми е, а и под достойнството да коментирам въпроса за пенсиите ни. Ние сме, както и всички останали пенсионери с пенсии под минимума, но слава богу още сме на крака и можем да работим. Щастливи сме, че нашите деца от вокалната група, ръководена от Мими Иванова - “Талантите на МЛАДОСТ”, печелят постоянно престижни награди. Между другото, засега това ни храни, но не знаем докога???



- Имате ли куче? Имам някакъв спомен...
- Много обичаме животни и след пекинеза Пуци и трите поколения йоркширски териери, от които последното се спомина на 18 години, повече нямаме сили отново да отглеждаме куче. Това е огромна отговорност и тежко преживяване да загубиш такъв приятел, когото си обичал, а и той ти е отвръщал със същото.

- Сещате ли се и кога за Георги Минчев, за Богомил Гудев, за Жул Леви... Забравени ли са?
- Не само за тях, а и за още много приятели поети и музиканти постоянно се сещам, не само аз, а и останалите от нашето поколение. За съжаление, паметта на медиите ни е къса и постепенно имена и творчество потъват в забрава. Но това е болест, от която боледуват не само спомените за хора от нашия бранш. Масово се забравя всичко ценно и потъва в потоците нова и нова информация. Изглежда, така ще бъде и занапред, но дай Боже някога нещата да се преобърнат и да възкръснат спомени и песни за певци чудесни и звуци небесни.

- И при вас работата и участията вероятно са били винаги на първо място и все пак идва лято, няма ли да му отпуснете края? Как са дъщеря ви Ина и синът ви Петър, успяват ли да се реализират?
- Надявам се скоро да му отпуснем края и най-сетне да си починем край някое море, а дъщеря ни отдавна живее в чужбина и твърди, че е щастлива. Синът ми също е пианист, композитор, аранжор, има студио за записи, а най-голямата му радост е да играе с внука - също Петър.

- Малцина могат да кажат като вас: “Когато се влюбвах, по-лесно ми бе да го изразя с мелодия, отколкото с думи” - да чакаме ли нови песни от вас, и то изпълнени от самата Мими Иванова?!
- Отдавна не съм писал песни за Мими и това ми тежи. Обещавам скоро да напиша. Нямате представа колко щастлив ме правят онези хора, които ни помнят от годините, когато бяхме млади и на върха. Често дори непознати ме спират с въпроса “Вие не бяхте ли Развигор Попов?”. Аз отговарям: “Да, БЯХ, но и все още съм”. Тогава винаги те декларират обичта си към онова, което БЯХМЕ, и надявам се - което сме! Желаем на читателите много весело лято! АМИН!!!

Елена КОЦЕВА
/вестник "Над 55"/