Август 1992-ра. 17-годишната Корайма Торес вече е най-популярната актриса във Венецуела и латиноамериканския свят заради ролята на млада циганка. Казва се Касандра, героиня в едноименния сериал по сценарий на световноизвестната авторка, кубинката Делия Фиальо.

17-годишното момиче, едва навлязло в актьорската професия, дори не подозира, че “Касандра” ще бъде вписана в Рекордите на Гинес като най-гледаната сапунка за всички времена

Само две години след заснемането на “Касандра” сериалът вече се излъчва и в България. Изпълнителката на главната роля Корайма Торес пристига у нас, посрещната като принцеса на летище София. Корайма е бременна във втория месец, но героично издържа тежката програма, която са й подготвили организаторите. Настанена е в “Замъка Хранков” - хотел в Драгалевци. Днес той пустее.

Осигурена й е охрана, която денонощно я пази от фенове. По време на престоя си у нас Корайма посещава Копривщица, среща се със стотици българи и отнася в куфара си десетки български сувенири. Кърпички, розово масло, пирографирани дървени чинии. 

След “Касандра” Корайма Торес изигра главните роли в различни сериали, които я утвърдиха като водеща актриса в жанра. Днес тя е все така красива и популярна в света на киното

Заедно със съпруга си, актьорът Николас Монтеро, се установи в колумбийската столица Богота. Двойката участва в съвместни проекти в радиото и телевизията. Двамата отгледаха с любов сина си Ману Николас. Плъзна слух, че съпрузите са се разделили, но Корайма не го е потвърдила. Какво си спомня Корайма Торес за престоя си в България? На този въпрос отговаря самата актриса, с която се свързахме по мейла със съдействието на телевизия Caracol в Богота. 

- Корайма, в латиноамериканския свят ви наричат Кора. Хубаво име. Благодарим за готовността да дадете интервю за вестник “Над 55”. 
- Наричайте ме и вие Кора! Радвам се да поздравя всички мои български почитатели с надеждата, че ме помнят. Обичам ги!



- Спомняте ли си визитата в България през 1994 година?
- Всеки миг е пред очите ми. Прекарах в България чудесни дни. Пазя си и сувенирите, които тогава ми подариха стотици хора. Но най-скъпият спомен е огромната любов, с която ме дариха всички, с които се срещнах. Бе страхотен опит за мен, младата актриса. Този опит е в сърцето ми. Защото любовта, която получих тогава, просто не може да се изрази с думи. Благодарна съм на всички хора, с които се срещнах във вашата красива страна.

- Какво означава за вас “Касандра”?
- “Касандра” бе проектът, който преобърна живота ми - и личния, и професионалния. Благодарение на “Касандра” посетих много страни, включително и вашата. Как да не се гордея с участието си в тази прекрасна теленовела? Как да не съм благодарна на творците, които я създадоха? Сякаш беше вчера. Самата Делия Фиальо ме избра, при това за главната роля. Не бях и сънувала такова щастие. Бях много млада, с две-три малки роли в теленовелите, студентка по право в Каракас. И изведнъж - главна роля в “Касандра”! Пътувах до Маями, за да се видя с Делия и да обсъдим персонажа. Делия ме посъветва да си сложа зелени лещи, за да стана по-интересна - бяла жена с тъмни коси и зелени очи! И започна приказката, наречена “Касандра”! Истинска приказка, в която аз бях галеното дете. Много ме пазеха да не ми се случи нещо лошо по време на снимките. В опасните сцени имаше дубльорка. А най-голямата романтика беше истинският цирк, където снимахме - циркът на братята Суарес, който по онова време беше на турне из Венецуела. Между нас, актьорите от филма и изпълнителите в цирка, се създадоха дружески отношения. Ние ги следвахме от град в град. Винаги знаех къде е следващата спирка на цирка, момчетата ми го казваха предварително. Снимах и снимах, без да си давам сметка, че “Касандра” ми носи огромна популярност. 

- Публиката години наред ви възприема като циганката Касандра. Случва ли се все още да ви разпознават по улиците с това име?
- Да. С продукцията пътувахме в Индонезия, България, Македония, САЩ, Аржентина, Испания. В Босна и Херцеговина един мъж се нахвърли с нож върху мен насред улицата, за да ме убие и така да освободи Касандра от пороците и мъките й. Веднага ми дадоха двойна охрана. Страната бе в тежка война. Хвърлиха бомби върху телевизията, която излъчваше “Касандра”. Зрителите се осмелиха да протестират, а Външно министерство се принуди да поиска от Венецуела да им изпрати повторно епизодите. А по време на най-тежките военни действия бомбардировките спираха във времето, когато се излъчваше “Касандра” - всички искаха да гледат. 

- Освалдо Риос, вашият прекрасен партньор в “Касандра”, направи сериозна кариера. Срещате ли се често?
- С Освалдо Риос не сме се срещали, с някои от другите актьори се засичаме на различни места. Не са постоянни срещи, но винаги ми е приятно да ги видя. В “Касандра” участваха наистина големи актьори: Раул Кикес, Есперанса Магас, Роберто Мол, Карменсита Падрон, Чони Фуентес. Възхищавах им се много. И се стараех да бъда на висота, за да не правя изключение от професионализма на този екип. Спомням си как за първи път видях Есперанса Магас качена върху слон. Беше страхотна сцена. Слонът се казваше Салвадор, и това го помня. Изобщо всички колеги от “Касандра” са ми много скъпи, но не се виждаме често, защото всеки пое по пътя си. 

- Гледате ли сега епизодите на “Касандра” с умиление?
- Рядко ми се случва да гледам сериали, в които съм участвала. Синът ми Ману не е гледал “Касандра”, но Делия Фиальо му разказа за невероятния успех на сериала и за събитията около снимачния период. За мен “Касандра” си остава щастие, с което ме е дарила съдбата. 

- Живеете в Богота. Как се чувствате в чужда страна, макар и латиноамериканска?
- В Богота съм си устроила уютен дом. Много съм щастлива тук, удовлетворена съм от проектите, в които участвам. Естествено, никога не съм късала връзката си с Венецуела, моята родина. Никога няма да се разделя с близките си хора, защото така съм устроена. Обожавам страната си.  

- Нещо за вашия личен живот днес, Кора? 
- Старая се да говоря малко за личния си живот. Но с удоволствие споделям, че моята най-голяма гордост, моето чудо е моят син! Той превръща в щастие всеки миг от живота ми. Благодарна съм на съдбата, че ми позволи да бъда майката на Ману. 

- Много ли работите? 
- Да, снимам, играя, пътувам. Не се отпускам. Благодаря много, че се сетихте за мен и ми дадохте възможността да направим това интервю. Прегръщам силно всички мои български почитатели! 

Елиана МИТОВА 
/вестник "Над 55"/