Когато Орфей си тръгвал от Родопа планина, за да потъне навеки в царството на Хадес и за последно да види любимата си Евридика, оставил в родния си край невероятно красиви неща, които да напомнят за него. А това са причудливите долмени край село Бенковски, Каменната сватба край с. Сипей, каменните гъби и още какво ли не.
Родните красоти са предизвикателство и за писатели, и за журналисти, и за майсторите на четката и палитрата. Понякога тяхното въображение просто е излишно. Самият природен феномен те предизвиква и сатанински изкушава, този път в добрия смисъл на понятието. Поради разни обстоятелства се наложи да опозная кърджалийската гилдия на художниците, която по нищо не отстъпва на най-добрите. Защото творецът е творец, независимо къде живее

Един от тях е Тодор Шопов. Днес неговите скални гъби и другите красоти родни са част от експозицията “Шарен свят” в столичната галерия ЛИК. Така че софиянци могат да се докоснат индиректно до планината на Орфей.



А кой е Тодор Шопов? Роден е в Кърджали през 1956 г. Завършил е образованието си и е работил дълги години в сферата на рекламата. Имал е собствено художествено ателие, участвал е в много общи изложби с групата на художниците в града. Работил е и като художник-плакатист в завод “Пневматика”, бившият Оловно-цинков завод, и като художник в Държавния драматичен театър “Димитър Димов” в Кърджали. Днес живее и работи в Хасково.

Тодор отдавна е намерил собствената си ниша

Та нали всеки творец сам гради, дълго и упорито, своя творчески нишан, така да го кажем образно. Най-голямата сила на твореца е в това, когато зрителят види твоето платно, аламинут да поиска да види с очите си обекта на неговото творение. 

В амплоато на Шопов присъстват още българското село, което е най-близо до душата му и душите ни, причудливите местности, които е посетил, традиционният ни бит и култура. 
Самият той казва: “Всичко около нас може да бъде вдъхновение и нарисувано с преклонение и любов. Нямам претенциите да бъда гениален художник, но с творбите си искам да направя всеки един човек по-добър. А това не е малко, нали?!”. Какво да добавим повече, освен да се докоснем до неговия наивитет, който понякога граничи с вселенското...

Георги АНДОНОВ, Кърджали
/вестник "Над 55"/