Истинска пазарна конкуренция се развива в Европа около краставицата - един от най-любимите летни зеленчуци. Лека, свежа и почти винаги на трапезата, тя рядко попада в центъра на вниманието, но зад всяка зелена кора се крие пазар за милиарди евро, в който държави се съревновават за място в супермаркетите на Европа, пише "Стандарт".
Климатът, енергията и транспортът диктуват цените и определят победителите.
Парадоксът е още по-голям. Докато български производители изхвърлят краставици в знак на протест срещу ниските изкупни цени, в британските магазини предупреждават за хроничен недостиг заради жегите в Испания и Мароко и намалените доставки.
Една и съща стока, но два напълно различни свята.
Китай държи света, но не и Европа
Никой не може да се сравнява с Китай. Страната произвежда близо 69 милиона тона краставици годишно – около 78% от световното производство. Следващите държави са на значителна дистанция. Световната реколта достига приблизително 88 милиона тона годишно.
Въпреки това и вездесъщият Китай не може всичко. Неговите краставици не могат да достигнат европейските магазини. Причината е проста. Краставицата е един от най-нетрайните зеленчуци. Тя съдържа над 95% вода и трудно понася продължителен транспорт.
Превозът с кораб от Китай отнема седмици, а въздушният транспорт е твърде скъп. Затова европейският пазар разчита почти изцяло на собственото си производство и на доставчици от съседни държави.
Конкуренцията на Стария континент
Истинската конкуренция се води не между Китай и Европа, а вътре в самия европейски пазар. Шест държави определят кой ще снабдява милиони европейски семейства.
Турция постепенно се превърна в най-силния външен играч, изпреварвайки Испания от доскорошното първо място.
Благоприятният климат, по-ниските производствени разходи, огромните площи и близостта до европейските пазари дават сериозно предимство на турските производители. Те могат да предлагат конкурентни цени през голяма част от годината и успешно печелят позиции както в Югоизточна Европа, така и в Централна Европа.
Испания все още се води традиционният лидер в рамките на Европейския съюз. Огромните оранжерии в Андалусия осигуряват целогодишни доставки за Германия, Франция, Великобритания и Скандинавия, но конкуренцията на Турция е интензивна.
Нидерландия е технологичният шампион
Страната разполага с едни от най-модерните оранжерии в света, където компютри управляват температурата, влажността, осветлението и храненето на растенията. Добивите са сред най-високите на планетата.
Мароко все по-успешно също навлиза на европейския пазар, особено през зимните месеци, когато климатът му позволява ранно производство.
Гърция използва географската си близост и дългия сезон, за да снабдява Балканите и части от Централна Европа.
Полша пък е един от водещите производители на корнишони и преработени продукти, но постепенно увеличава и дела си при пресните краставици.
Зеленчук, който не прощава грешките
Отглеждането на краставици изглежда лесно само на пръв поглед. Растението изисква постоянна температура между 22 и 28 градуса, обилно поливане, плодородна почва и внимателен контрол върху влагата. Дори няколко дни с прекомерна жега могат да доведат до окапване на цветовете и рязко намаляване на добива.
Все по-голяма част от европейското производство вече се осъществява в модерни оранжерии, където растенията растат върху специални субстрати, а хранителните вещества се подават чрез капково напояване. Това позволява реколта почти през цялата година, но увеличава разходите за енергия.
Колко струва една краставица?
Цената се променя почти всяка седмица според сезона и времето. През последните месеци средните експортни цени на едро се движат около 650–1 300 щатски долара за тон, което означава приблизително 0,65–1,30 долара за килограм. При недостиг обаче цените в отделни държави скачат значително над тези нива.
На рафта в супермаркета стойността често е няколко пъти по-висока заради транспорта, сортирането, опаковките и търговските надценки.
Горещините променят правилата
Тази година екстремните температури нанесоха сериозни щети на реколтата в Испания и Мароко. Цветовете на растенията изсъхват, добивите намаляват, а Великобритания вече предупреди за временен недостиг на краставици.
В този момент Нидерландия остана почти единственият голям доставчик със стабилно производство и цените започнаха да се покачват. Климатичните промени все по-често превръщат времето в най-важния фактор на пазара.
Българският парадокс
На този фон картината у нас изглежда почти абсурдна. Докато в части от Европа търсенето изпреварва предлагането, български производители изхвърлят собствената си продукция в знак на протест срещу ниските изкупни цени.
Причината не е липсата на краставици, а начинът, по който работи пазарът. Между оранжерията и щанда стоят прекупвачи, логистика, търговски вериги и силна конкуренция от внос. Именно там се формира голяма част от крайната цена, докато производителят често остава с доход, който не покрива вложените средства.
България не е сред големите производители в световен мащаб и няма влияние върху международните цени. Но страната разполага с традиции в оранжерийното производство и с продукция, която е конкурентна по качество.
Парадоксът е, че в момент, когато Европа търси сигурни доставки на пресни зеленчуци, част от българската реколта остава без пазар. Това е още едно доказателство, че във войната за храната невинаги печели този, който произвежда най-добре. Печели този, който успее да стигне най-бързо и най-ефективно до потребителя.
