Лимитите на болниците ще отпаднат, но предстои да се обсъдят няколко различни варианта за ограничаване на ненужните разходи в здравеопазването. Докато се стигне до модел, който да получи одобрението на болничните ръководства и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), финансовите ограничения остават в сила. Това стана ясно от отговор на журналистически въпроси на доц. Георги Илиев, депутат от Прогресивно бъдеще (ПБ) и заместник-председател на парламентарната комисия по здравеопазване.
Темата за премахване на лимитите в болничната помощ бе заложена от управляващата партия в мотивите към проекторешенията, с които бяха поискани оставките на ръководството на НЗОК.
От ПБ изтъкват, че тези финансови ограничения не са подходящ контролен механизъм и крият риск от ограничаване на достъпа до лечение.
Подобна позиция заемаше и президентството, като Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за здравното осигуряване, с които се връщаха лимитите, но депутатите го отхвърлиха.
Преди това, през април 2024 г., Конституционният съд вече обяви за противоконституционно налагането на регулативни стандарти на болниците от страна на НЗОК.
От управляващата партия заявяват категорично, че лимитите трябва да бъдат премахнати, но едва след като се заменят с друга форма на контрол, която да предотврати преразхода.
В бюджета на НЗОК за 2026 г. ограниченията ще останат, като е даден срок за отпадането им с бюджета за 2027 г. В момента се проучват здравните системи на няколко европейски държави, сред които Германия и Франция, като се разглеждат три възможни модела за контрол.
Първият вариант предвижда селективно договаряне, при което НЗОК сключва договори въз основа на качеството на услугите, наличната апаратура, квалификацията на персонала и реалната нужда от определен вид легла в конкретния район.
Вторият модел е чрез финансиране на Диагностично свързани групи. При него пациентите се групират по диагноза, тежест и придружаващи заболявания, а болницата получава средства за цялостното излекуване, независимо от престоя.
Тъй като по-дългият престой увеличава разходите на самото заведение, екипите нямат интерес да разтеглят времето за лечение.
Третият модел е свързан със строг медицински одит и контрол на качеството – вместо да се ограничава бюджетът, се проверява реалната необходимост от всяка хоспитализация чрез е-здравеопазването и ревизии от независими органи.
Здравни мениджъри коментират, че на този етап най-вероятно ще бъде приет третият модел, тъй като първите два изискват по-дълъг период на подготовка.
Към момента официалната справка на НЗОК отчита 32 активни съдебни дела, заведени от болници за изплащане на надлимитна дейност, като общата стойност на исковете възлиза на 5 437 594 лв.
Практиката показва, че лечебните заведения често печелят тези дела, тъй като съдилищата масово отсъждат, че реално извършената и медицински обоснована помощ на здравноосигурени пациенти не може да бъде отказана за плащане.
След като парламентът повторно наложи финансовите ограничения през юли 2025 г. и Касата стриктно отказва да покрива сумите над лимита, правни експерти и браншови организации очакват нова вълна от съдебни искове.
Болниците продължават да трупат неплатена дейност, която за първото полугодие на 2026 г. надхвърля 35 млн. евро. Статистиката сочи, че болниците в страната генерират надлимитна дейност в рамките на 8 до 10 милиона лева на месец, като есенно-зимните пикове традиционно са по-тежки.
Най-големи суми от неплатена дейност в момента са натрупани в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, която е най-голямата държавна болница и поема огромен поток от Южна България, както и в софийските УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и ВМА, където интензитетът на хоспитализациите и спешните случаи е изключително висок.
В този списък влиза и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, която е водещият университетски център за Източна България.
Междувременно решения за подобряване на контрола и замяната на лимитите с нови мерки се очакват от новия подуправител на НЗОК д-р Асен Меджидиев.
По време на изслушването си в ресорната парламентарна комисия той каза, че има възможност да се подобри контролът и да се намалят фиктивните хоспитализации.
Това може да стане чрез привличане на експерти от Българския лекарски съюз (БЛС) и обвързване на плащането по клинични пътеки с качеството на лечението.
При медикаментите д-р Меджидиев предлага разширяване на превантивния контрол чрез съблюдаване на фармакотерапевтичните ръководства и медицинските указания за назначаване на конкретна терапия.
