На 86-годишна възраст почина една от емблематичните фигури на прехода - бившият вицепремиер, дипломат и политик Виктор Вълков. Той дочака внуци, единият от които носи неговото име.

Синът му живее в Лондон и работи в сферата на финансите, пише Телеграф.

Семейство

Виктор Вълков е роден през 1936 г. в София. Баща му Георги Вълков е сред водачите на Българския земеделски народен съюз, осъден на смърт през 1942 г. за шпионаж в полза на съюзниците. Виктор Вълков завършва Машинно-електротехническия институт в София.

Сътрудник на Държавна сигурност от 1957 г. с псевдонимите Пенчо и Пенчев. През 1959 г. започва работа в Силнотоковия завод "Васил Коларов". От следващата година влиза в системата на Министерството на външната търговия и е на отговорни длъжности в търговските представителства на България в чужбина.

Кариера

Виктор Вълков е член на БЗНС от 1965 г. От 1973 до 1980 г. работи в апарата на организацията и през 1986 г. е избран за член на Постоянното присъствие на БЗНС, а в началото на 1990 г. става негов председател. Избран е за депутат в VII велико народно събрание.

През лятото на 1990 г. е лансиран от БСП за президент, но се отказва, след като СДС издига кандидатурата на Желю Желев. През декември 1990 г. става вицепремиер и министър на външните работи в правителството на Димитър Попов. След дълги преговори през юли 1991 г. е създаден БЗНС-Единен с председател Ценко Барев, а Виктор Вълков е избран за секретар на Постоянното присъствие.

Тогава прокомунистически депутати, начело със Светослав Шиваров, го напускат и създават БЗНС „Александър Стамболийски“, който от 1994 г. е коалиционен партньор на БСП. Виктор Вълков е бил посланик в Турция (1993-1998) и Хърватия (2002-2006), а след това става член на Надзорния съвет на Интернешънъл Асет банк.

Монтерей

Името му се свързваше с легендарния генералски кръг "Монтерей", за чийто говорител се смяташе Вълков. С неговата кончина групата, кръстена на любимия му ресторант, изчезва окончателно.

По-рано в отвъдното се преселиха и други знакови имена, сочени за кукловоди от времето на прехода - генерал Любен Гоцев и бизнесменът и агент на ДС Борислав Дионисиев.

Вълков се славеше като почитател на турската анасонова ракия. Негови близки споделиха, че специално ходел до Истанбул, за да си я купува. Екскурзиите продължавали до преди 3-4 години, когато по негова инициатива една фирма започва вноса на любимата му марка алкохол в България.