Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Долината на Итрия се среща в исторически източници за първи път през 16-и век. По онова време Андреа Матео Трети от династията Аквавива довежда крепостните си селяни да обработват земята. Само че не искал да плаща данък сгради за къщите им на неаполитанския крал. Заради това на селяните се налагало да събират парчета варовик из околностите и да строят домовете си без никакъв спояващ разтвор. Особеното на такъв градеж е възможността да бъде разрушен с едно движение. За това използвали специален ключов камък, заложен в основата му. При изваждането му къщичката за миг се превръщала в купчина камъни, за която не трябвало да се плащат налози. 

Съгледвачи докладвали за приближаването на кралските бирници и при пристигането им селото вече не съществувало. Дълго време тази хитрина позволявала на херцога да процъфтява, а на селяните им се налагало отново и отново да строят покрива над главите си. 

През 1797 година крал Фердинанд от Бурбонската династия дарил свободата на град Алберобело и го освободил от данъци, след което някои започнали да използват цимент при градежите си. Но местните жители били запознати с изменчивия нрав на управниците си и не успявали да повярват докрай в дарената им свобода. 

И класическите къщички с куполообразни покриви продължили да се появяват до 1925 година, когато италианските власти издали закон, забраняващ строежа на трули. Той продължава да действа и до днес, което означава, че могат само да се реконструират съществуващи вече постройки, но не и да се издигат нови.

Между другото, данъкът сгради на трулите е бил официално отменен чак през 1979 г. Днес повечето от тях са частна собственост. Следователно се продават и купуват. Цената им зависи от местоположението и състоянието. Заедно с къща с всички удобства, създадена около трулата, може да достигне до 60 хиляди евро. 

Колкото и да си приличат на външен вид, кръглите постройки все пак имат известни разлики. Например наличието или отсъствието на знак на майстора. Ако има такъв, е мъж, ако няма - е жена. Различни са и рисунките върху покривите. Най-често се срещат езически, религиозни и зодиакални символи. Алберобело е единственият град в света, в който са се съхранили цели квартали с трули. 

Ако не се уплашите от нажежените каменни плочи, можете да се изгубите (и намерите) в тесните улички, между малките острокуполни къщи, в които днес живеят малцина. По-често са превърнати в магазинчета, ресторантчета, занаятчийски работилници, туристически пансиончета и дори музеи. Най-голям от последните е Труло Сорвано, построен от семейство Перта около средата на 18-и век. В него обстановката е съхранена както отпреди няколко века. Можете да го разгледате срещу такса от 1,5 евро. 

Дори църквата е трули. На 11 хиляди жители в Алберобело се падат около 1400 кръгли градски къщи. В околността обаче са повече от 20 хиляди. 

Южното крайбрежие на Адриатическо море в Италия през лятото е бая жежко, та хладината на трулите ресторанти е истинско спасение. Само че влизането в тях не е толкова евтино, колкото входът за музея. Скромен обяд в Il Poeta Contadino ще ви струва 30 евро на човек, но пък ще се потопите в атмосферата на Средновековието. 

На туристите в Алберобело им се предоставя уникалната възможност да посетят трула бар-винотека. Вътре цари прохлада, а във винарната откровен студ. Затова пък там можете да опитате ексклузивно вино от Южна Италия срещу 5 евро чашката. Още с първата глътка ще осъзнаете, че несъмнено си струва. Тези вина носят етикета “Dolce Naturale”. Тайната е, че на една клонка от млада лоза могат да се отгледат не повече от 8 грозда, поравно поели силата на слънцето и земята.

Докато стара лоза няма повече от четири грозда, но пък със стократно по-добър вкус. Реколтата се обира не веднага след узряването й. На гроздето се дава възможност леко да се спаружи под лъчите на южното слънце. По-нататъшното приготовление на вино от такова грозде изключва използването на захар. Оттам идва и името “Dolce Naturale”, в превод - натурална сладост. Вината, изготвени по тази технология, имат на бутилката си специален етикет и струват най-малко 20 евро. 

Забележителностите на Алберобело са разположени на два хълма. На източния е разположен съвременният град с църквата “Свети свети Козма и Дамян”, покровители на града, в която се съхраняват парченца от мощи. Западният е зает от около хиляда трули. Там е църквата “Свети Антонио”, датирана от 12-и век, и тя построена в трули-стил. 

Куполообразните покриви на къщите с нарисувани върху тях езически символи са любими на професионалните фотографи. Доста звезди от шоубизнеса са се изкушили да си напазаруват от ефектните къщи, така че не е изключено по калдъръма да срещнете и някоя знаменитост, тръгнала на пазар. 

Аз такава не видях, но пък срещнах доста българи, примамени в тази част на Италия. 

Магдалена Гигова