Страх. Това е думата, която най-точно приляга на разградския олигарх Иво Прокопиев в последно време. Страх от разкриване на истинската му роля в санкциите по „Магнитски“, пише "Труд".

Страх, че ДПС и Пеевски не се предават и смело продължават да го разобличават като символ на задкулисието в държавата. Както и страх, че властта, която в момента политическите му проксита от „Да България“ и „Продължаваме промяната“ са окупирали, няма да бъде достатъчна, за да се разправи окончателно с враговете си.

Това е причината почти всеки ден да има по няколко материала в присъдружните му медии, с които да се опитва да легитимира мотивите в санкциите по „Магнитски“, съзнавайки, че липсата на доказателства е основният му проблем в атаките по Пеевски и ДПС.

Затова кръгът „Капитал“ прибягва до това, което най-добре умее – манипулации, внушения и инсинуации, с които не само замества фактите и изкривява истината, но и създава цяла паралелна вселена, работеща по правилата на Прокопиев. В която олигархът и хората му са добрите, а Пеевски – лошият.

„Златните паспорти“ обаче се оказаха първият сериозен препъни камък по пътя за омаскаряването на депутата от ДПС, защото бързо се разбра, че Пеевски няма и не може да има нищо общо не само с каквато и да било корупция свързана с тях, но и никога не е имал влияние върху сложната процедура по придобиване на такова „инвестиционно“ гражданство.

Нещо повече, за да бъдат пресечени всякакви спекулации, ДПС и Пеевски обявиха, че внасят законопроект за премахване на тези паспорти, както и сезираха ДАНС с искане да бъде проверена всяка една процедура по придобиване на „златен паспорт“ от създаването на тази законова възможност през 2013 г.

Именно поради това Прокопиев се принуждава да хвърля постоянни усилия, за да се спряга в публичното пространство името на Пеевски редом със „златните паспорти“, макар да е напълно наясно, че това е „кауза пердута“.

Така само вчера и днес медийната машина на „Капитал“ изплю цели три материала по тази тема - „Медиапул“, „Сега“ и „Дойче веле“ в един глас „разглеждат“ инвестиционното гражданство, кой чужденец - руснак, арабин и африканец какво бил получил, както и че имало съмнение за направените от тях инвестиции.

Това добре, но целта на упражнението се оказват знаковите абзаци във всеки един от материалите, където ни в клин, ни в ръкав мантрата „Пеевски“ удобно цъфва, припомняйки се, че бил санкциониран от САЩ точно заради тези паспорти.

„Анализаторът“ Петър Чолаков пък минава и по-нататък, плонжирайки на страниците на „Дойче веле“, че видите ли покаянието на ДПС било закъсняло, изглеждало лицемерно и повече приличало на подигравка.

Чолаков, освен че е редовен автор в „Дневник“ и „Капитал“ на Иво Прокопиев, като доктор по политология следва да е наясно, че само истината има свойството да влияе по такъв начин върху хората, че да повишава кредита на доверие към опитващите се да анализират процесите в обществото „носители на експертиза“. Иначе „анализаторите“ много скоро заприличват на момчета за поръчки, на които все по-често читателите се смеят, отколкото да им ръкопляскат.

За какво „закъсняло покаяние“ става дума? Та нима ДПС не бяха единствените, които реално поискаха ограничаване на възможността за инвестиционно гражданство още през пролетта? Нима единствено от ДПС не поискаха ДАНС да разследва в абсолютна пълнота всички процедури по даване на гражданство срещу инвестиции? Кой друг го направи, може би Прокопиев?

Или министърката на правосъдието Надежда Йорданова, виден „капиталски“ кадър? Нима Пеевски, ако беше виновен в каквото и да било, щеше да сложи подписа си под такъв сигнал?

Тази истина обаче не е изгодна за кръга „Капитал“, за „анализаторите“ му и за присъдружните му медии. Иначе трябва директно да признаят, че поне в един от доносите си до американската администрация са се провалили тотално.

Затова и напъните им да злословят по темата против Пеевски и ДПС ще продължат. Жалко само за работещите в тези медии, които редовно ще трябва да слушат командите на Прокопиев: „Равнис, строй се, за залп по Пеевски и ДПС, приготви се...“.