Кандидат-висшистите и докторантите все повече избягват гарантираните с пари от държавата студентски кредити. Банките в България предлагат такива вече 15 години, но справка, от Министерството на образованието и науката (МОН), показва, че отливът от тези финансови продукти е сериозен, съобщава "Телеграф".

Основната причина, която изтъкват и самите учещи, е, че лихвите по тях са им високи и особено за работещите е по-изгодно да вземат потребителски заем, дори да се налага да прибегнат до поръчител или някакво обезщетение.

„Таксите наистина не са ни приоритет, по-важно е да имаме средства за съпътстващата обучението ни издръжка, включително пътувания, наеми. Мои приятели учат в Англия и там кредитите покриват и разноските за живот“, коментира второкурсничката в Нов български университет Стела Стаменова.

Цифри

Намаляването на исканията за тази финансова помощ е факт дори на фона на повишените със средно 20% такси за новата академична година 2023/24 в държавните висши училища. Според МОН от началото на годината до края на октомври са отпуснати едва 197 студентски кредита, при точно 118 367 души, които имат право на тях. Толкова са записаните в редовна форма на обучение в основаните у нас университети на възраст под 35 години. От тях 3155 са докторантите.

Средният размер на семестриалните такси в държавните учебни заведения към настоящата академична година е 1050 лева, а увеличението засяга основно тези, които се обучават в специалностите от областите „Педагогически науки“, „Хуманитарни науки“, „Социални, стопански и правни науки“, „Природни науки“, „Технически науки“ и „Здравеопазване“.

Отпускане

Студентските кредити с гаранция от държавата се отпускат по две направления.Едното покрива дължимите семестриални такси за срока на обучението. Другото е за издръжката на деца, които са родени по време на обучението на единия от двамата родители. За тези кредити не се иска обезщетение, а гратисният период е за целия срок на ученето и 1 година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съответно една година от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата.

Срокът на изплащане след изтичане на гратисния период е до 10 години при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Този фиксиран процент обаче е по-висок от плаващите, които въпреки ситуацията на пазара, е с по-ниски показатели на национално ниво.

Подкрепа

Кредитите по Закона за кредитирането на студентите и докторантите (ЗКСД), който бе приет през 2008 г., се предоставят от търговските банки, които са сключили типов говор с МОН. Те са част от публичен електронен регистър.

От 2010-а до средата на тази година са раздадени над 160 млн. лева кредити на 22 хил. получатели. От банките са категорични, че по-често предоставяните студентски кредити са за такси за обучение и по-рядко има интерес към тези за издръжка. През годините най-голям интерес към кредитите има в периода 2010 - 2015 г., когато годишно се отпускат между 15 и 20 млн. лв. студентски заеми, но след това интересът започва да намалява.

Според банките причините са различни - от намаляване на студентите до пандемията, както и дистанционното обучение, което е намалило разходите за издръжка. Според представители на студентските съвети причината се крие и във високите им лихви спрямо други потребителски кредити и целия процес по кандидатстване и одобряване. По закон лихвата по тях трябва да е максимално 7%, но има банки, които предлагат оферти под тази стойност.

Документи

Освен искане по образец на банките е необходим и документ, подписан от ректора на университета, който съдържа данните на студента, специалността и размера на таксата. Това на практика означава, че за да кандидатства, студентът (поне в първи курс) трябва да бъде записан или да плати семестъра предварително, след което банката му възстановява сумата.

Сдобиването с такова уверение може да отнеме дни, защото се издава само на място във ВУЗ-а. За кредита за издръжка на дете се изисква и копие от неговото удостоверение за раждане, както и документ, издаден от висше училище или научна организация, удостоверяващ, че в годината на раждане/осиновяване на детето кредитоискателят е бил студент или докторант.

В чужбина са спасителен пояс, но и воденичен камък

В чужбина студентските кредити са спасителен пояс за много млади хора, които не могат да си позволят обучение. Но и воденичен камък за много от тях, ако след завършване трудно намират достатъчно платена работа, за да ги покриват. Повече от година в САЩ например президентът Джо Байдън е в кампания, блокирана и от съда, която трябва да опрости студентски федерални заеми (до 20 хил. долара) за милиарди, тъй като много от тях не се погасяват или са в просрочия с десетилетия.

Разбира се, в сравнение с България там става въпрос за много по-големи суми - от порядъка на 100 - 200 хил. долара на човек. У нас средният кредит по тази линия е между 5 и 7 хил. лв. През август тази година стана ясно, че българското правителство ще гарантира до 40 млн. лева за студентско кредитиране през 2024 г. Сумата остава същата спрямо периода 2021 - 2023 г., но е редуцирана от 50 млн. лв.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук