Ивайло Калоянчев е син на легендарния актьор Георги Калоянчев. Роден е на 30 ноември 1954 г. в София. Започва да играе на сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов”. Участвал е във филмите „Заплахата”, „13-та годеница на принца”, „Съдията”, „Златно сърце”, „Като белязани атоми”. След 2000 г. Ивайло спира с изявите си в храма на Мелпомена и става управител на обменно бюро за валута. Принуден е да напусне Сатирата, където баща му не е врял, кипял и… вършал, подобно на други основни артисти от трупата, прогонени от тогавашния директор Рашко Младенов. След близо 12-годишно „изгнание”, в началото на 2012-та, се завръща на сцената с роля в премиерния спектакъл „Лека форма на тежка депресия”. За хитовия сериал „Стъклен дом” пък се явява на изпит пред... баща си за епизодичната роля на търговец от мола. Справя се блестящо. След едно тъй дълго мълчание и прикритост – дали покрай славата на именития си баща, или поради наложените обстоятелства, днес Ивайло отново е в апогея си. Този път в „Бай Ганьо Балкански” .
<br /> <em>Пред репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; синът на Калата, който често дава вид на затворен темерут, се отпуска и реди спомени за великия си баща, за последните му завети. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Ивайло, в последното си интервю за &bdquo;ШОУ&rdquo; Славчо Пеев казва: &bdquo;Направихме една знакова пиеса &ndash; &bdquo;Бай Ганьо Балкански&rdquo; с участието на Ивайло Калоянчев. Тя е писана специално за баща му, но синът му прави невероятен образ, и много по-различен от този на Калата. Ивайло много се разви като актьор, аз му се радвам. Великолепен е!&rdquo; Подобно признание рядко се получава от &ldquo;сценичните динозаври&rdquo;... </strong><br /> - Много съм щастлив, че така мисли - че се развивам, че правя по-различен образ. А другият образ - на баща ми, е неповторим - той не може да се повтори, не може да се направи.<br /> <br /> <strong>- Славчо допълва още, че ти си се освободил от сянката на баща си. Какво е да търсиш собствено място под слънцето, когато си постоянно засенчен от ореола на именития си родител? Какво ти костваше това, за да откриеш и преоткриеш себе си? Нелека задача...</strong><br /> - Що се отнася за &bdquo;сянката&rdquo;, това е неминуемо. Само този, който не е бил син или дъщеря на известен, той не знае за какво става въпрос. Каквото и да приказвам, не знам дали хората ще го разберат. Каквото и да направиш, всички ще го сравняват. Неизбежно е.<br /> <br /> <strong>- С баща ти се запознахме още в началото на 70-те години на миналия век, когато гостуваше в кърджалийската арена &bdquo;Спартак&rdquo;. Бил съм дете. Сега забелязвам една метаморфоза в лицата ви &ndash; следя творческите ти изяви, но сякаш с времето, с напредването на <br /> възрастта ти започваш да приличаш все повече на него?</strong><br /> -<em> /бурен смях - б.а./</em> Ами аз не съм виновен за това - природата е виновна&hellip;<br /> <br /> <strong>- Тежи ли ти фактът, професионалните обвързаности, а и житейските, че винаги ще те свързват с Калата? Наистина, имаш много трудна мисия?</strong><br /> - Тежи, наистина тежи! Казано е, че човек не може да избира родителите си. Това са ми родителите! Това, че ще ме сравняват винаги с него <em>/Георги Калоянчев &ndash; б.а./ - <br /> </em><br /> <span style="color: #800000"><strong>или трябва да свикнеш, или да се&hellip; откажеш</strong></span><br /> <br /> Имам много познати, които се отказаха от тях, а други продължават. Но за пример ми е един Христо Шопов. Той всичко е взел от баща си Наум Шопов - не виждаш ли как се развива? Как да го сравняваш с баща му?!... Сигурно го сравняват, обаче той си върви по неговия си път.<br /> <br /> <strong>- Кои бяха последните думи и заръки на баща ти, отправени към теб? </strong><br /> - Айде стига, е и за това ли ще си говорим <em>/отегчено - б.а./</em>&hellip; Последни думи, последни думи&hellip; Татко имаше една максима, която се състоеше в следното: &bdquo;Ако някой може да го направи по-добре от мене - да заповяда!!!&rdquo; Така усещаше нещата. И наистина той се радваше на всички, които правеха нещо. Дори и най-големият му враг, казвам го в скобички или в кавички, той отиваше при него и го поздравяваше, радваше му се. Баща ми не беше завистлив човек. <br /> <br /> <strong>- А на баща ти много хора му завиждаха&hellip;</strong><br /> - Предполагам... Който му е завиждал, завиждал, който не &ndash; добре.<br /> <br /> <strong>- Но пък си спомням един много интересен епизод с Калата от средата на 70-те години на миналия век, когато той беше на върха на славата си. Как със сребристия си мерцедес, комай-комай единственият в столицата, обикаляше всички всевъзможни културни институции, и то в петък, и &bdquo;обираше&rdquo; хонорарите си от тях. Ден за него, в който е &bdquo;захлехбвал&rdquo; за цял месец. Нито една друга аркашка от гилдията по онова време не се е ползвала с подобни привилегии. Говореше се, че Калоянчев е единственият актьор милионер...?!</strong><br /> - Мерцедесът му не беше сив, а светлосин. Тук бъркаш. А знаеш ли, че лично Тодор Живков му беше забранил да участва в друго освен в театър и в кино?!&hellip; Другите ходеха по концерти, правеха скечове, ходеха по участия, а на него му беше забранено да прави това нещо.<br /> <br /> <strong>- В смисъл, че славата ще му дойде в повече?</strong><br /> - Не, просто го отрязоха - че това нещо не трябва да го прави повече. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>`Щото той си пилял таланта</strong></span><br /> <br /> и такива неща... Така че въобще не ги знам тези хонорари, които ги обикалял толкоз много и ги събирал&hellip; Освен от театъра и от киното другаде не виждам откъде толкова. Но това са приказки на хората и ти никога и не винаги можеш да ги спреш&hellip; Понеже много неща са се приказвали, но аз като човек, който винаги е бил вътре в нещата, ги знам и въобще не съм им обръщал внимание. Който както си иска, така да си мисли&hellip; <br /> <br /> <strong>- Преди броени дни правих интервю със Стефан Щерев-Чечо от &bdquo;Шоуто на Канала&rdquo;, който играе ролята на Големанов. И го попитах какво е взел от ролята на баща ти, какво е допълнил от себе си...</strong><br /> - Сега ще ти разкажа една случка и оттам-нататък ти си прави заключения. В Народния театър &bdquo;Иван Вазов&rdquo; играеха &bdquo;Големанов&rdquo;. Стефан Гецов беше титулярът и баща ми отива да гледа представлението, а другата главна роля е на Сава Хашъмов. Когато свършва спектакълът - аплодисменти, а Сава Хашъмов спира публиката и казва: &ldquo;Тази вечер играх много притеснен. Ще ме питате защо? Защото на голямата сцена на Народния театър се играе &bdquo;Големанов&rdquo;! А Големанов седи на първия ред, седи и ме гледа!&rdquo; /визира баща ми/. Какво е взел Стефан Гецов, какво е взел Чечо&hellip; Какво е взел баща ми&hellip; <br /> <br /> <strong>- Но пък няма какво да се двоумим &ndash; Калата е непреходният образ на величавия Алеков герой. По-добър от баща ти няма! Смяташ ли, че някой друг би могъл да се превъплъти в ролята му?</strong><br /> - Баща ми стотици пъти го е казвал не само на мен, но и на колегите си: &bdquo;Ти може да го изиграеш по-хубаво от мене, може да го изиграеш по-лошо от мене, но като мене не можеш!&rdquo;. Таланти под път и над път, но Калата беше единствен. Това е положението.<br /> <br /> <strong>- Играеш на сцената на Сатирата, но през 2000-та започваш да го раздаваш сараф в чейндж бюро. Трудно-обяснима метаморфоза?!... <br /> </strong>- В един момент се оказа, че само с театър не можеш да си гледаш семейството. Тогава, не че сега е нещо по-различно, дойде един момент, в който трябваше да избера. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>За да може моето семейство да се храни</strong></span><br /> <br /> <strong>- Участвал си във филма с емблематичното заглавие &bdquo;Белязаният атом&rdquo;. Чувстваш ли се като такъв?</strong><br /> - В преносен смисъл - да! <em>/бурен смях - б.а./ </em>Просто няма как да избягаш от това.<br /> <br /> <strong>- Кои са били най-щастливите и най-конфликтните ти мигове с баща ти? Всеизвестен е фактът, че той е бил страшно ангажиран със сцената, че семейството е било последната му грижа, че дори не е знаел, че ти вече си ученик. Но въпреки всичко,той е бил грижовен родител, нали?</strong><br /> - С баща ми никога не сме имали големи конфликти, та чак да се мразим. А миговете, в които съм бил заедно с него на сцената&hellip; - наистина, рядко се среща такъв партньор!<br /> <br /> Иначе,дори не ми е дърпал ушите. Той беше толкова зает с театъра, че много от семейните неща не му бяха ясни, всичко от нашето израстване минаваше покрай него. А и майка ми му е спестявала доста неща с нашите детски глупости.<br /> <br /> <strong>- Какво знаем и какво не знаем за Ивайло Калоянчев?</strong><br /> - Имам много добро семейство. Децата учат. Имам две мои и един доведен. Втори брак ми е, жена ми работи в Лондон, също и единият ми син. Другият се занимава с компютри &ndash; нищо не ми говори това, само кимам с глава.<br /> <br /> <strong>- Имаш яка балканска физика. Агресивен ли си по природа? Идвало ли ти е да ступаш някой, който би ти досадил?</strong><br /> - Не! Аз съм кротък човек, не съм конфликтен, не обичам да се карам. Какво остава да набия някой?!...<br /> <br /> <strong>- Прости ми за нетактичния въпрос &ndash; някога опитвали ли са се да те сватосват с дъщерята на Стоянка Мутафова, Муки, за да скрепите двете елитни фамилии? Така си говореше преди години...</strong><br /> - Пълни глупости! Никога! С Муки сме израснали заедно, от дете съм бил с нея, все още сме съседи.<br /> <br /> <strong>- Песимист или оптимист си по природа? Как виждаш 50 г водка в чашата &ndash; като полупълна или като полупразна?</strong><br /> - Зависи от случая <em>/импулсивен смях - б.а./.</em> Но в повечето случаи съм оптимист, не съм от тия, които казват: &bdquo;Е-е-е, свърши се светът!&rdquo;. Ша съ опрайм по някакъв начин. <br /> <br /> <strong>- Импулсивен си, темпераментен си, носиш нещо хайдушко в себе си. Повреждал ли си се някога, така че да не можеш да стъпиш на краката си?</strong><br /> - Нищо не съм чупил досега в себе си &ndash; ни глава, не крака. Всичко ми е здраво, операции нямам, да чукам на дърво!... Каквото ти е дал Господ, каквото ти е написано, това и ще стане. Ако ти падне саксия на главата, кола няма да те бутне&hellip;<br /> <br /> <strong>- Направи епизодична роля в &bdquo;Стъклен дом&rdquo; като собственик на щанд в мола, но играта ти беше твърде добра. Как се вмести в този мегаколектив от изявени звезди?</strong><br /> - А-а-а, че аз не съм се срещал с тях! Това беше много малко, много случайно. Явих се там на един кастинг и ме взеха. Дори не знаех за какво се явявам, с тия колеги дори не съм контактувал.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Георги АНДОНОВ<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">ОЩЕ ИНТЕРВЮТА С ИЗВЕСТНИТЕ ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА &quot;ШОУ&quot;, КОЙТО ИЗЛИЗА ВЪВ ВТОРНИК, 22 ОКТОМВРИ</span><br /> <br /> <br /> </strong>