Има сезонност при жалбите от потребители по повод ползването на бързи кредити. Зачестяват обикновено покрай празници, кампании за намаления – тогава, когато хората пазаруват повече, тъй като тези заеми обикновено се ползват за закупуване на различни вещи за домакинството, бита и т.н. Това съобщи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по „Дарик” радио. Той уточни, че на годишна база оплакванията в сектора не надхвърлят 5% от всички постъпващи в институцията, но определи темата като „много важна”.

„Бързите кредити са важна и чувствителна за българския потребител тема и като такава тя е във фокуса на вниманието на нашата Комисия от доста време насам. Още повече, че в последните години се забелязва все по-засилващо се търсене на този продукт. Макар и да нямаме много на брой жалби от потребители, ние искаме да държим под око сектора, за да може да се избегнат неприятни ситуации, в които хората задлъжняват и не успяват да се справят с този сериозен проблем”, коментира Маргаритов. 

Той посочи, че осъществяваният контрол от страна на Комисията включва анализ на общите условия на дружествата за бързи кредити и недопускане на нелоялни практики. „Целта е в общите условия да отсъстват напълно каквито и да било неравноправни клаузи, които могат да поставят потребителя в недобро положение и да дадат неоснователно предимство на търговците. Под влиянието на нелоялни търговски практики със заблуждаваща информация или чрез спестяване на съществена информация потребителят взема решение, което не би взел, ако знаеше как стоят нещата в действителност”, обясни председателят на КЗП, цитираха от пресцентъра на Комисията.  

Маргаритов заяви, че Комисията е проверила всички над 50 небанкови финансови институции, които са регистрирани в БНБ и имат право да отпускат такива кредити на физически лица. Установявани са и от двата типа нарушения, които са премахнати след намесата на контролния орган. „Нямаше общи условия без неравноправни клаузи. Но това не бива да ни стряска по две причини. Първо, защото част от тези дружества бяха използвали един и същ модел на общи условия и на принципа, вземайки на заем от някого ноу-хау, се е стигнало до тези грешки. На второ място, но по-важно по-значение, е че след като установихме тези клаузи и отправихме препоръки към дружествата да ги отстранят, само в девет случая това не се е получило”, каза Маргаритов. Той допълни, че срещу съответните дружества се водят колективни искове. 

„Контролната дейност е основният инструмент, с който ние се стремим да противодействаме на нарушенията на фирмите за бързи кредити. С нашите разяснителни кампании за превенция се стараем винаги да информираме максимално ясно и точно хората къде са основните рискове, които могат да ги очакват. А също така опитаме да внушим на търговците, че трябва да бъдат коректни и лоялни към своите клиенти – да им дават необходимата информация предварително, за да не се стига до нарушения”, подчерта Маргаритов. 

Председателят на КЗП изтъкна, че става дума за доста специфична материя. „Към такива кредити прибягват хора, които спешно се нуждаят от средства и не са склонни много-много да се замислят и да прочетат това, което подписват. Освен това, като финансова услуга, тя има своята сложност и невинаги потребителите могат да разберат всички термини в общите условия. Понякога е възможно тези потребители да имат кредити и в други банки и то понякога повече от един”, коментира той. 

Маргаритов обясни как Комисията може да помогне на гражданите при проблеми. „Когато има наше произнасяне и след това евентуално и съдебно решение, то може да послужи на потребителя за много по-лесно получаване на обезщетение за конкретно претърпени вреди в резултат на това, че да речем сумите по този кредит са били незаконно завишени. Един добър инструмент за противодействие на нарушенията е т.нар. колективен иск. След като той бъде успешно проведен, всички потребители, които са били засегнати от нарушението, биха могли да получат справедливото обезщетение. При нелоялните търговски практики решението на Комисията дава правото на потребителите да развалят сключения договор и всеки да дължи на другата страна онова, което е получил незаконосъобразно”, разясни той. 

Председателят на КЗП цитира данни от работен доклад на Европейската комисия, според които около 12% от всички отпуснати заеми у нас са проблемни, което е близо три пъти повече от средното за ЕС ниво. А при лошите кредити в частния сектор с около 20% България е на трето място отзад напред след Гърция и Кипър. В тази връзка той подкрепи инициативата на омбудсмана Мая Манолова и на наши евродепутати за общоевропейска и национална законодателна рамка по отношение на фалита на физически лица.

„Проблемът в липсата на законодателство, уреждащо личния фалит, се корени в това, че хора, които по обективни причини са били поставени в затруднено положение не могат да „изплуват”, тъй като няма нормативен инструмент, който да позволи връщането им обратно в стопанския оборот при изпълнението им на определени условия”, каза в заключение Маргаритов.