Скачане на ластик, въртене на обръч, народна топка и въже вместо телефони и социални мрежи. Така Жени Живкова иска да върне децата към истинските игри и живото общуване по време на възродената асамблея "Знаме на мира" при монумента "Камбаните".
"Ще демонстрираме игрите от нашето детство с идеята децата отново да започнат да общуват помежду си и да се откъснат от екраните", разказа тя пред "България днес".
Днес започва поредното издание на асамблеята, която тази година ще премине под знака на детското творчество, спорта, културата и международното приятелство.
Програмата включва детски концерт с участието на училища по култура, музикални и танцови школи, както и тържествено награждаване на 71 млади български таланти със световни успехи в спорта, науката и изкуството.
"Няма ограничения за възрастта, входът е свободен и каним всички", казва Живкова.
Специален момент в програмата ще бъде освещаването на камбана на Светия синод, дарена още през 2019 година.
Асамблеята "Знаме на мира" има легендарна история. Първото издание е организирано от Людмила Живкова през 1979 година под мотото "Единство, творчество, красота".
Тогава в София пристигат над 1000 деца от 76 държави, а монументът "Камбаните" се превръща в символ на детския мирен форум.
До 1989 година се провеждат общо четири асамблеи с участници от 138 държави, а през 1987 година ООН удостоява инициативата със званието "Вестител на мира".
След промените форумът постепенно замира, а паркът "Камбаните" остава изоставен години наред.
През 1999 година Жени Живкова възражда инициативата, а днес тя вече има международен облик.
В тазгодишното издание ще участват деца от англо-американското, френското, руското и ливанското училище в София, както и потомци на чужденци, живеещи в България.
Деца от столичното училище "Индира Ганди" ще покажат индийски национални костюми и техники за рисуване, а ученици от класическата гимназия ще изпълнят църковнославянски песнопения заедно с хор от Светия синод.
"Важно е децата да бъдат заедно, да творят и да общуват помежду си", казва Жени Живкова.
И точно в това сякаш е най-голямото послание на възродената асамблея – че понякога най-ценните игри са онези, за които не ти трябва екран.
