Навръх Нова година голямата българска актриса Латинка Петрова навърши 82 години, но вместо да се обръща назад, тя избра да говори за бъдещето, предава Нова телевизия.
Актрисата сподели пред медията първите си впечатления от влизането на България в Еврозоната и не скри ентусиазма си, наричайки момента "исторически".
Първите евро – с радост и хумор
Латинка Петрова разказа, че вече е направила символичната си първа крачка в новата валутна реалност.
"Изтеглих от банкомат в евро – пет чисто нови двадесетачки. Сложих ги в портфейла и си казах: това сега няма да се бара, нека му се порадваме малко", сподели тя с характерния си фин хумор.
Актрисата вече е пазарувала и в магазин, където е получила ресто в евро. Дори езиковият въпрос около новата валута не я притеснява.
"На мен думата "стотинки" ми е малко сложна. "Евроцент" или просто "цент" звучи по-лесно, по-специално", казва тя.
Петрова не скри раздразнението си от постоянния страх, който съпътства всяка промяна в българското общество.
"Стига с този скептицизъм! "Ох, какво ще ядем?", "Леле, дали ще има банани за Коледа?". Да му струпаш на българина 100 000, той пак ще ги закъта под възглавницата или ще ги изхвърли през прозореца на някой измамник", каза тя без заобикалки.
По думите ѝ проблемът не е във валутата, а в нагласата.
"Трябва да спрем да омаловажаваме нещата и да погледнем по-глобално", подчерта актрисата.
Историята като ориентир, не като окови
За Латинка Петрова приемането на еврото е логично продължение на пътя, който България вече е извървяла. Тя прави паралел с други големи исторически събития, на които е била свидетел – падането на Берлинската стена, края на социализма и влизането на страната ни в Европейския съюз.
Актрисата припомни и болезнения спомен от деноминацията през 90-те години, когато спестяванията на хората изчезнаха буквално за една нощ. Според нея сегашният преход към еврото няма нищо общо с онзи шок.
Поглед напред, не назад
С присъщата си мъдрост Латинка Петрова призна, че дори завижда на младите.
"Завиждам им – те ще живеят в един различен, глобален свят. Ние се движим напред и не бива да жалим за времето, когато един салам се ядеше цяла седмица и ни беше "хубаво" само защото не познавахме друго", каза тя.
