Лазар Донков е роден в Габрово на 20 септември 1908 г. Неговата майка Рада Голосманова е от стария габровски род Тухладжиеви, а баща му Иван Лазаров Донков (1867-1946) е основател на първата патронна фабрика в България.
Лазар Донков завършва Априловската гимназия в Габрово през 1927 г. Поради финансови причини Донков не успява да превърне желанието да се дипломира като архитект, но това по никакъв начин не му спира устрема му да се занимава с нещата, в които намира смисъл и удовлетворение. 

Самоукият художник заедно със сподвижници обикаля селата около Габрово, за да фотографира и скицира къщите, както и да описва различните занаяти в региона. Предполага се, че благодарение на тези обиколки в него форма придобива идеята да се построи етнографски комплекс на открито.

По негово предложение и проект в габровския квартал Етъра е изграден архитектурно-етнографски комплекс “Етър”. Кристализирането на идеята се случва през 1948 година, за да даде възможност на недоброжелателите да впрегнат всички сили срещу него. Три години по-късно художниците Янка и Борис Попови правят донос срещу него, заявявайки че е говорил срещу властта.

След близо два месеца в неизвестност той е пуснат да се прибере обратно в Габрово, а видът му е окаян - изнемощял, отслабнал застрашително и в почти безпомощно състояние. Гаврата, която властта извършва с него, ни най-малко не отказва Донков от мечтата му. След многобройни писма до окръжни и областни комитети, обявеният за враг на властта най-накрая успява да спечели влиятелен политик за своята кауза. 

На 22 април 1963 г. е направена първата копка на комплекса, а е тържествено открит на 7 септември 1964 г. Неговото творение е единственият по рода си етнографски музей на открито на Балканския полуостров с действащи работилници, в които се съхраняват и представят традиционни балканджийски занаяти, включително с механизми, задвижвани от водна струя. 

Успехът, който жъне “Етъра”, веднага след откриването за посетители изненадва дори самия Лазар Донков. Когато в него е вложена толкова любов и старание, в това няма нищо учудващо. На дневен ред излиза нов проблем - забелязала ползите, които може да донесе това действие, партията се опитва да присвои заслугите за построяването и реализирането на проекта. Отношението към самия Лазар Донков също се променя - през 1971 година е отличен като “Заслужил деятел на културата”, а през 1974 година печели Димитровска награда. Напълно заслужени награди и признания, дошли твърде късно...

През периода 1963-1976 г. Лазар Донков е методически ръководител и директор на комплекса. Публикува редица статии и издава “Кратки бележки по изграждането на етнографския парк-музей” (1971). Умира в Габрово през 1976 г.

Ердинч ГЮНЕР, Съюз на архитектите в България, дружество Варна