Последните хора, видели жива Людмила Живкова, са баща й Тодор Живков и тогавашният премиер Гриша Филипов. Това разказа в интервю за „Галерия” Лъчезар Филипов – синът на соцпремиера.
&bdquo;Спомням си, че цялото семейство бяхме в Евксиноград. В петък вечерта татко замина за София. Събота срещу неделя, когато умира Людмила, той е заедно с нея и с Тодор Живков в &bdquo;Царска Бистрица&rdquo; в Боровец. Тримата обядват, след това баща ми предлага на Людмила да си тръгнат с неговата кола. Тя отказва и си тръгва с нейната. На сутринта баща ми се обади на майка ми и ни каза, че през нощта Людмила е починала&rdquo;, спомня си Лъчезар Филипов.<br /> <br /> &bdquo;Баща ми мислеше, че е припаднала в банята. Не смятам, че е убита от руснаците. Да, те клатеха държавата, но не вярвам Живков да е тръгнал срещу дъщеря си. Друг интересен факт е, че през 1981 г., когато баща ми става министър-председател, Людмила е била много нахъсана, че може да стане премиер. Живков обаче не бил съгласен&rdquo;, казва той.<br /> <br /> Според Филипов баща му е имал идеи за демократизиране на страната и въвеждане на пазарни механизми. Той имал намерение да ползва моделите на Югославия и Китай. &bdquo;Основните му врагове бяха Михаил Горбачов и Николай Рижков. Те многократно привикваха Тодор Живков заради баща ми, като настояваха той да бъде уволнен от поста министър-председател и да бъде изключен от партията&rdquo;, изтъква Филипов.<br /> <br /> По думите му семейството не разбрало почти нищо за това как Гриша Филипов преживявал партийните драми и отстраняването си като министър-председател. &bdquo;Беше толкова потаен, че чак когато го погребвахме, разбрахме, че е преживял три инфаркта. Но със съпругата ми намерихме в къщата ни в Банкя едно негово тефтерче. То няма дата, но мисля, че е от 1987-1988 г. Преглеждайки го, видяхме следното изречение: &bdquo;Мислех да се самоубия, но ми е жал за семейството&rdquo;. <br /> <br /> &bdquo;На практика Живков жертва баща ми, за да си осигури спокойствие, понеже дълго време имаше преоблеми с Горбачов и Рижков заради татко. Въпреки това Бай Тошо го запази като член на Политбюро и стана секретар на ЦК с ресор икономика. Но реално го вкара в трета глуха. Баща ми искаше да си подаде оставката и от тези постове, но Живков отказа. Правеше го на маймуна в последните години&rdquo;, смята Лъчезар Филипов.<br /> <br />