На 31 март в 3:00 часа ще преместим стрелките на часовниците с един час напред. Преминаването към лятното часово време влияе върху повечето хора, като се отразява негативно върху работоспособността.

Да, влияе и върху психическото, и физическото състояние.

Освен това въвеждането му през март съвпада с пролетната умора, която повечето хора изпитват всяка година. Най-отрицателно се отразява местенето на стрелките върху страдащите от хронични заболявания, на които лекарите препоръчват да подготвят организма си отрано.

Добре е да се направят повече разходки на открито и да се приемат витамини, както и да се осигури достатъчно време за сън с по-ранно лягане.

Този уикенд си починете добре, защото от следващия организъм ще е подложен на стрес. Проучванията показват, че хората се напрягат от местенето на стрелките още преди това да е станало.

През 2018 г. Европейската комисия излезе с предложението да се случи за последно, като всяка държава реши дали да остане на астрономическо време, което сега наричаме зимно, или на лятно.

След редица спорове това предложение не беше прието.

У нас смяната е въведена с Постановление № 94 от 13 март 1997 г. на Министерския съвет.

С него се регламентира преходът към зимно часово време да става всяка година в нощта срещу последната неделя на октомври, а в последната неделя на март да се минава към лятно.

За първи път идеята е реализирана от германското правителство по време на Първата световна война за периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Великобритания е втората страна, която въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук