Дете на бохем, любимец на Мартин Скорсезе, Кристофър Нолан и Куентин Тарантино, носител на “Оскар” за най-добра мъжка роля и на “Златна малинка” за най-лоша, актьор, продуцент, кумир на милиони женски сърца и желан ерген - Леонардо ди Каприо е всичко това.
Лео е роден на 11 ноември 1974 г. в Лос Анджелис в семейство с италиански, немски и руски корени. По време на бременността си майка му посещава музей, където разглежда картини на италианския художник, и точно в този момент бъдещият актьор за първи път помръдва в утробата й. Това е версията за избор на име на младенеца. Истината е, че Леонардо израства между два свята. Единият - беден, почти суров, в който всяко нещо има стойност, защото трудно се придобива. Другият - пълен с хора, които говорят за изкуство, комикси, идеи, странни проекти и още по-странни личности.
Родителите се разделят, когато момчето е едва на една година, но остават достатъчно близо, за да не се разпадне детството му напълно. Малкият живее на смени ту при единия, ту при другия. За да отгледа сина си, майка му работи на няколко места. Тя го води в престижно начално училище, което й отнема 4 часа на ден за път натам и обратно. След това следват 4 години обучение в училище за надарени деца, но на момчето му е трудно да се съсредоточи върху академичните науки.
Дали бурната смесица от кръв - италианска от страна на бащата, немска и руска от страна на майката, или участието в детско телевизионно шоу още на 2 години и половина са повлияли на избора на професия, но на 14 г. момчето твърдо знае, че ще стане актьор. Лео сменя няколко училища и моли майка си да му позволи да напусне, за да се концентрира върху актьорската си кариера - на училище ходи с радост само заради театралния кръжок
Там може да прояви творческите си способности, които започва да развива още в ранното детство. Има един образ, който преследва Леонардо ди Каприо още от самото начало - този на красивото момче. Но той прави избор - предпочита по-неудобната, по-трудна пътека. Опитват се да го вкарат в “правилни” училища, в програми за надарени деца, но той не успява да остане дълго никъде. Не защото не може - а защото не иска да бъде там. През целия си живот бъдещата звезда изпитва непоносимост към това да му казват какъв трябва да бъде.
Още като дете бъдещата знаменитост се интересува от сценичното изкуство и започва да проявява тези умения от най-ранна възраст. Актьорската си кариера започва със снимки в реклами, следвайки своя доведен по-голям брат.
“Аз обичах да подражавам на хората... На мен ми харесваше да се шегувам с родителите си и да създавам различни персонажи” - така си спомня актьорът своето детство. Лео признава, че е израснал в бедност:
“Нашето семейство беше бедно, наистина бедно“
Заедно с това той е благодарен на родителите си за това, че са го учили да се задоволява с малко, да не обръща внимание на това в кой магазин са купени дрехите или в кой магазин е купена храната, защото това не е важно, ако имаш какво да облечеш и не гладуваш. Също така те учели момчето да не изпитва ненужно съжаление към себе си, да се съсредоточава върху целта и да върви към нея стъпка по стъпка.
След като завършва средно образование, Ди Каприо бързо намира агент, който се заинтересувал от външния му вид. Агентът го убеждава да смени името си на по-американско “Лени Уилямс”, за да бъде по-продаваем, но Лео показва характер и отказва.
Има една история, която често се разказва. На кастинг с Робърт де Ниро младият Ди Каприо трябва да изиграе сцена, в която да бъде пасивен и да каже “да”. Вместо това той избухва. Реагира. Прекъсва сцената. И... печели ролята измежду 400 претенденти
Не защото е най-непослушният, а защото е най-живият. По-късно сам признава, че тази среща го е отключила. Че му е дала нещо, което не се учи - увереността, че може да бъде равен с големите.
Както обикновено, русокосият младеж с ангелско лице скоро е забелязан от кастинг-мениджъри от телевизията и към началото на 90-те години редовно е канен в телевизионни шоута.
Стъпка по стъпка Леонардо стига до роли в запомнящи се филми -дори е номиниран за “Оскар” за ролята на умствено изостанал тийнейджър.
Истински оглушителен успех очаква Ди Каприо след излизането на “Титаник” на Джеймс Камерън през 1997 г. Филмът става най-касовият за времето си и получава рекордните 11 награди “Оскар”, но Лео остава извън номинациите. Обиден, той не присъства на церемонията.
Говори се, че заради този случай киноакадемиците не го разглеждат като потенциален носител на златната статуетка още няколко години. Въпреки това ролята на Джак Доусън прави Лео суперзвезда и обект на обожание за милиони жени по целия свят, което дори води до появата на термина “леомания” и включването му в списъка на “50-те най-красиви хора в света” според списание “Пийпъл”.
Благодарение на “Титаник” Ди Каприо се превръща и в един от най-високоплатените актьори в Холивуд. Самият Лео заявява, че никога няма да успее да повтори такъв успех и сам не разбира как въобще се е случило.
След успеха идва нещо по-трудно от провала - обожанието. След “Титаник” светът полудява по него. Не просто го харесва - обсебва го. И точно тогава Ди Каприо се сблъсква с най-големия си проблем: да не се превърне в собственото си клише. “Започнах да се превръщам в крем карамел”, казва той със самоирония по-късно. И взема решение да се отдръпне, да отказва, да търси по-трудни, по-малко удобни пътища.
След “Титаник” следва малък спад в кариерата на актьора. Защото се вслушва в съвета на руската си баба, която му казва:
Отстъпи крачка назад. Виж се отстрани
Лео го прави, но по свой начин. Има актьори, които търсят сигурността. Леонардо търси границата и това не е поза, а стратегия за оцеляване. Той работи с режисьори като Мартин Скорсезе, Кристофър Нолан и Куентин Тарантино не защото са големи имена, а защото при тях няма лесни роли.
Актьорът признава, че обича да си поставя предизвикателства, а не да играе лесно “сладки момчета”. И не крие желанието си да спечели “Оскар”: “Не вярвайте на никого, който ви убеждава, че не иска да получи “Оскар” или поне да бъде номиниран. Не вярвайте. Бил съм номиниран три пъти и винаги се радвах”, казва любимецът на зрителите.
Търпението и упоритостта на Лео бавно, но сигурно го водят до мечтания успех. Звездният му миг е “Завръщането” - филм, в който нищо не е “като на кино“
Актьорът снима при температури под -40 градуса, яде суров черен дроб, спи в трупа на кон, няколко пъти е на ръба на измръзване.
“Когато се връщах в хотелската стая след всеки снимачен ден, си казвах, че аз самият никога не бих могъл да преживея това, което преживява моят герой. Да, бил съм на ръба на живота и смъртта, но в такива ситуации като в този филм дори не съм се доближавал”, откровено споделя актьорът.
И въпреки всичките тези страдания Ди Каприо не само оцелява, но и получава най-желаната награда - “Оскар” за главна мъжка роля.
За разлика от професионалната му кариера, личният живот не изисква от Лео подобно напрежение
Той привлича противоположния пол още в тийнейджърските си години, а с разцвета на актьорската си дейност романите му се следят от медиите. Заслуга за това имат папараците. В арсенала на актьора са модели и актриси, предимно блондинки, като през последните години се добавя и критерият “до 25 години”.
На въпроса на журналист дали помни първата си любов, актьорът отговаря: “Моята първа любов? Страхувам се, че наистина не помня. Въпреки това, ако беше истинска и единствена, вероятно сега щях да съм женен, нали?”.
В така наречения от журналистите “клуб 25” попадат жените, с които Лео се разделя, когато те навършват 25 г. Раздялата обикновено е мирна. “Когато навършиш 50, усещаш желание просто да бъдеш по-честен и да не губиш времето си. Мога само да предполагам как ще се развият събитията през следващите десетилетия”, споделя звездата.
Извън светлините на прожекторите има още един Леонардо ди Каприо
Човек, който говори за климат, когато всички говорят за награди. Който инвестира в природа, а не в показност.
Леонардо остава един от най-влиятелните и разпознаваеми актьори в Холивуд. Той е не само киноидол, но и активен обществен защитник на природата и устойчивото бъдеще на планетата.
И може би затова най-точното определение за него остава едно: той е човек, който не спира да избира трудното.
Мариана ДОБРЕВА
