С Лили Маравиля можеш да си говориш на много теми - за театъра и за живота. При това разговорът с нея е интересен и откровен. Надявам се, че читателите на “Над 55” сами ще се убедят в това от интервюто, което тя даде специално за тях.

- Имате интересна фамилия, кога Лилия Лазарова стана Лилия Маравиля?

- Да, това е интересна история. Приех фамилията на съпруга ми, за да бъдем семейство. В афиша на театъра останах Лазарова. Тогава директор беше Доротея Тончева, а драматург - Стефан Цанев. Един ден той ми каза: “Лили, мисля, че е време да те изписваме с фамилията Маравиля”. Убеди ме, че хората ще научат, че Лазарова вече е Маравиля. Новата вибрация на името ми може би се оказа за добро. Освен че звучи красиво, фамилията ми означава чудо. 

- А къде се запознахте с италианеца Лука Маравиля?

- Случайно, в едно заведение в София. Всъщност аз си мислех, че е случайно, а то не е било. Видял ме е преди това и ме е харесал. Кинорежисьорът Димитър Коцев - Шошо му казал коя съм. Полека лека се харесахме.

Подписахме един ден преди да родя Паола. Нямаше никой с нас освен майката на Лука, само тя беше тук. Баща му беше в командировка в Америка. Майка ми, за съжаление, бе влязла в болница с някакъв херпес зостер. Баща ми стоеше при нея във Варна. Подписахме и толкоз. 

Няколко години по-късно направихме църковна сватба в католическата църква, самият нунций ни венча

Тогава се посъбрахме цялата фамилия и от едната, и от другата страна. Направихме и първо причастие на Паола, защото тя също като баща си е католичка.

- Научихте ли италиански?

- Знам италиански, но граматически ми е трудно, защото имам представа как се усвоява чужд език. С писане, с учене, с овладяване на граматиката. 

- А дъщеря ви Паола знае ли добре италиански?

- Тя проговори италиански паралелно с българския на година и половина. Завърши Италианския лицей и в момента е истинска италианка с перфектен италиански. 

- Колко годишна е в момента?

- Тя е на 21, последна година в НАТФИЗ. Попадна в класа на професор Маргарита Младенова. Много е важно кой те изгражда като характер за професията, кой ти дава посока в театъра. Тя е късметлийка също като мен. 

- Като казвате това, нека ви върна към вашата младост. Родена сте във Варна, град с богати културни традиции. Разкажете за вашето семейство!

- Произхождам от хубаво и обичливо семейство. Майка ми като млада е била учителка по руски език и физическо възпитание. Впоследствие работеше в “Балкантурист”. Баща ми беше технически ръководител, строил е автогарата във Варна. Имам брат, девет години по-голям от мен. Даро е много талантлив скулптор, с когото се гордея. Докато родителите ми бяха на работа, той се беше заел с възпитанието ми. Подхождаше сериозно към това, дори се престараваше. Още в предучилищна възраст знаех таблицата за умножение. Учеше ме на етикет и на добри обноски. Като пораснах, започна да ме тормози да заучавам латински изрази. Първите седем години за едно дете наистина са много важни. 

Благодарение на брат ми аз бях добре подготвена за живота 

- Добри ли бяха училищата във Варна по онова време?

- Важно е за едно дете да е наясно какво иска да постигне. Брат ми ме насочи към езикова гимназия. Влязох във френската. Тя е училище с много добри традиции. Към нея е имало някога и пансион. В гимназията се държеше на доброто възпитание. В онези времена нямахме възможности за пътуване. Човек можеше да си “осигури пътуване”, като чете книги. Така от френските издания се информирах за света, според моите интереси.

- Кога решихте, че ще ставате актриса?

- От малка имам артистични заложби, откривани от учителите ми. 

В детската градина бях Снежанка, в предучилищната - лисица

Началната ми учителка във втори клас разбра, че към театъра във Варна се открива театрална студия. Заведе деца, които според нея имат заложби. Бях едно от тях. Кандидатствах за студията, минах през три тура. Точно като във ВИТИЗ. Приеха ме. Имах късмета и щастието да попадна при братя Райкови. Най-големите културтрегери на Варна за онова време! Така бях обречена да се занимавам с театър от 6-7-годишна чак до завършване на гимназия. Това беше най-големият ми шанс - да изживявам най-хубавите си мигове с хората, които бяхме в студията. Братя Райкови ни учеха на отношение към изкуството и към живота. Обучението ми в студията бе най-хубавото нещо за мен в онези социалистически времена. Откъсвах се от всичко и се потапях в един друг свят. Светът, в който живея до ден днешен.

- Кой ви подготви за ВИТИЗ?

- Първата година се подготвих сама. Скъсаха ме още на първия тур - и на кукли, и на драма. Беше шамар за мене. Реших, че не съм достойна да се занимавам с тази професия. Но по онова време кандидатите за ВИТИЗ бяха много, конкуренцията бе жестока. Върнах се във Варна доста тъжна. 

Красимир Ранков, с когото сме играли в театъра във Варна, каза, че трябва да продължа да се боря

Реших да се готвя за следващата година. Съвсем случайно намерих връзка със Сергей Комитски. Той ме подготви, давайки ми самочувствието да изляза на сцената и да покажа какво нося. Имах късмет да ме приемат от втори опит. 

- При кои преподаватели попаднахте?

- При най-прекрасния професор на света - Крикор Азарян. В златния клас на ВИТИЗ! Срещнах се с едни от най-талантливите млади хора, които искаха да станат истински артисти. Нашите преподаватели ни научиха на безценни неща. Колегите ми от класа днес са сред най-добрите български актьори - Стефка Янорова, Койна Русева, Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова - Кокран, Лиза Шопова. Сред мъжете - Галин Стоев, Мариус Куркински, Камен Донев, Стефан Вълдобрев, Стефан Денолюбов, Иван Урумов, Димитър Маринов, който е в САЩ, Николай Николов, Тодор Кайков...

- Пазите ли добър спомен за Тодор Колев?

- Той ни беше асистент. Професионалист, който ти помага да разбереш какво трябва да правиш в тая професия като занаят. 

Защото театърът е занаят, да не се лъжем 

Като актьор Тодор Колев ни научи на толкова много неща! В екипа на професор Азарян две години асистент бе и Елена Баева. След Тодор Колев дойде и Николай Поляков. Бяхме щастливи. Нашите преподаватели ни възпитаха на много добър вкус към истинското изкуство. 

- Правили сте специализация при руския режисьор Фокин?

- Това бе майсторски клас на Фокин. Имах възможност да отида във Варна за десет дни заедно с колеги, които също искаха да научат нещо ново. Хубаво е, когато се срещаш с различни светове. Майсторският клас бе на тема “Мейерхолд и уроците на майстора”. Усвоихме много неща, които по някакъв начин успяхме да приложим чисто практически в занятията. 

Нашата професия е много отговорна и всеки, който се занимава с нея, трябва да продължава да се учи

Ония от нас, които имат отношение към професията и искат да са добри актьори, следват този път всеки божи ден.

- Къде беше професионалният ви дебют?

- Още в първи курс получих предложение от моя професор да играя на професионална сцена - в Театъра на армията. В пиесата “Лулу или кутията на Пандора” на Ведекинд. Професор Азарян ми възложи главната роля. Аз, Мариус Куркински и Камен Донев стъпихме на професионална сцена. Тогава все още нямаше практика да се канят студенти в театрите. Беше нещо новаторско, затова си давам сметка за голямата отговорност. Като завърших, бях назначена в “Сълза и смях”, гастролирах в Младежкия театър. След това Николай Поляков стана директор на Театър “София” и ме покани там на щат. Беше през 1996-а. Имах големи колебания, не бях много сигурна, че искам да се ограничавам в трупа. Моите учители ме убедиха, че за да се развивам, трябва да го направя. За да се срещам с различни режисьори и с нови предизвикателства. Склоних. Не сбърках.

- Най-новата ви роля е Ева в “Перфектни непознати” на Дженовезе. Каква майка сте? Вие бяхте ли строга и взискателна като Ева или по-демократична?

- Когато Паола дойде да гледа представлението, се смя от сърце на първата сцена - среща на майката с дъщерята. Явно разпозна мен. Видя това, което се е разигравало у дома. 

Взискателна и строга майка съм, бих казала - тиранична

Но пък съм много любвеобилна. И отговорна - искам да имам най-прекрасното дете. 

- Съпругът ви гледа ли спектаклите ви?

- Да, и моите, и на Паола. Любопитно му е как се справя. 

- Дано някой ден двете се срещнете на сцената!

- Надявам се това да се случи.

- Кога за последно бяхте в Италия?

- Преди две години. Представяхме филма “Жигули”. 

- Какво снимате в момента?

- Участвам във втория сезон на сериала “Вина”, продукция на БНТ. Харесвам сериала, приятно ми е да работя в екипа. Сценарият е на Ваня Николова. Едни от най-хубавите си роли съм правила в нейни сценарии - в “Под прикритие”, “Връзки”, сега във “Вина”. Режисьор е Виктор Божинов, актьорите са прекрасни. Очаквам преди Нова година сезонът да тръгне. 

- Споделете нещо за вашата роля?

- Аз съм нов персонаж, който се появява в сюжета - шефка на нова винарна, която се строи в района. Приятелства, конкуренция, бизнес.

- Натоварена ли сте в театъра в момента?

- Да, играя в много представления. Театърът ни е в ремонт, гастролираме на различни сцени - в “Сълза и смях”, в Театъра на армията, в Младежкия театър. В “Театър 199” продължавам да играя в “Театър, любов моя”. Много обичам това представление. Там сме с момичетата от нашия клас - Касиел, Краси и Стефка. 

Празник е да се  срещаме и да споделяме изкуство на една сцена

Имам и един проект в “Театро”, продукция на Артвент. Хубаво представление по една чудесна испанска пиеса - “Съседите отгоре”. Заедно сме с Иван Бърнев, Емо Марков и Силвия Петкова. Текстът е много актуален, с брилянтно чувство за хумор и важни послания същевременно. 

- Кое е най-важното в живота, според вас?

- Да сме здрави, да няма нов локдаун, да свършат войните. Да се прекрати тази ужасяваща агресия. Тя е страшна и обърква света. Искам младите да имат късмет, да имат перспектива, защото тяхна ще е отговорността да изграждат бъдещето. Политиците да се вразумят и да спрат да воюват. 

Щрихи към биографията

Родена е във Варна. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1993 г. в класа на професор Крикор Азарян, Елена Баева и доц. Тодор Колев. Има майсторски клас при руския режисьор Валерий Фокин на тема “Мейерхолд - уроците на майстора”. Участва в постановки на Младежкия театър, на “Сълза и смях”, Театър “Българска армия” и Театър 199.

През 2014 г. е отличена с почетния знак “Златен век” - печат на Симеон Велики, от тогавашния министър на културата Петър Стоянович. Лилия Маравиля е носителка на “Икар” на Съюза на артистите за водеща женска роля - за г-жа Министершата в “Г-жа Министершата” в Театър “София”. През 2016 г. печели “Икар” за поддържаща женска роля за персонажите в “Театър, любов моя!”. На щат е в Театър “София”. Щастливо омъжена за италианец, майка на една дъщеря. 

Ели СТЕФАНОВА 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук