Неотдавна вдовицата на Гунди - Величка Маркова - Аспарухова, която всички наричат Лита, навърши 80 г. В дома й отидоха да я поздравят Емил Бонев, Павел Иванов и Александра Свиленова. А ето какво сподели с читателите на в. “Над 55” съпругата на легендата.

- Честит рожден ден, г-жо Аспарухова! Бъдете жива и здрава! Зарадвахте ли се на визитата на младите актьори и сценариста Емил Бонев?

- Много. Толкова са мили! Павел Иванов дори прилича на мъжа ми на млади години. Много приятно момче. Не съм смятала, че приликата трябва да е едно към едно, но тя съществува. Връща ме 63 години назад.

- Сигурно сте много развълнувана от факта, че се снима игрален филм за незабравимия Гунди?

- Много съм развълнувана, признавам. Разказах на сценариста всичко от нашия съвместен живот с Георги. Бях абсолютно искрена. В известен период от време с него се срещахме всекидневно. Запознах се с идеите му, четях какво е написал. Целият екип е много симпатичен. Хора, на които имам доверие, защото са безкрайно коректни. 

- Какво очаквате да се получи като краен резултат?

- Признавам, хем ме е страх какво ще се получи като краен резултат, хем имам надежда, че ще е нещо хубаво. Очаквам един стойностен филм. Сигурна съм, че няма да е мелодрама. Режисьорът Димитър Димитров е млад човек с модерно виждане. Екипът и организацията са перфектни. 

- У вас имаше ли снимки?

- Не, апартаментът ми е ремонтиран, с подменена дограма. А филмът се снима в друга епоха. Трудно е тя да бъде показана добре, пък и излиза доста скъпо. 

- Присъствате ли в лентата?

- Не пожелах да участвам, просто очаквам с нетърпение да видя крайния резултат 

- Имате ли представа какви са футболните пристрастия на участващите актьори или това няма значение за вас? 

- О, за мен това няма никакво значение. Георги Аспарухов е личност, надхвърлила запалянковщината, широко скроен човек.

- Вие самата приемате ли вечното противоборство между “Левски” и ЦСКА, както и агитките, които вилнеят по стадионите и трошат каквото им падне?

- Това е непонятно за мен. Имам спомени от 60-те, когато футболът бе на много високо равнище и на стадиона нямаше агитки. Публиката беше смесена, жени и деца придружаваха мъжете. Един до друг седяха привърженици на различни отбори и нищо страшно не се случваше. Не приемам агресията! От много години не съм стъпила на стадион. 

Убедена съм, че много хора не ходят на мачове, защото ги възпира агресията

Когато обичаш един отбор, не означава, че трябва да мразиш другия. За да е интересен спортът, трябва да има съперничество. Представете си какъв би бил животът ни, ако не съществуваха “Левски”, ЦСКА, “Славия”! Ако играеха отбори без история, без привърженици! Удоволствието да победиш противниковия отбор изчезва. В спорта съперничеството е интересно, там няма омраза. 

- Вие самата оценявате ли постиженията на Христо Стоичков, гордостта на ЦСКА?

- Разбира се! Оценявам това, което направи като футболист. Не сме се срещали в живота, но това няма значение. 

- Гунди беше футболистът на коректната игра, феърплеър, нали?

- Той се отнасяше с огромно уважение към колегите си от другите отбори. В националния отбор те играеха за една цел, за една кауза - българската. Нямаше омраза. 

- Щастлив ли е синът ви, Андрей, че се снима филм за баща му?

- Разбира се! Той живее в Америка, но знае какво се случва у нас. 

- Сигурно често си спомняте как живяхте с Гунди?

- Хубавите мигове от живота ни са най-голямото ми богатство. Помня и онзи злокобен 30 юни на 1971-ва. С Георги си изпихме кафето сутринта, каза, че няма да ме закара на работа, за да свикна да пътувам с трамвая. Сутрин винаги пиехме кафе, след като бяхме оставили Андрей в детската градина.

После се случи непоправимото. Наредено им е било с Котков да отидат във Враца. Георги беше наказан за един мач за Купата, а Котков не знам защо също нямаше да играе. Изпращат ги от ръководството на “Левски” за юбилейния мач по повод 50-ата годишнина на тамошния “Ботев”. На бензиностанцията при Витиня непознат мъж ги моли да го качат, съпругът ми се съгласява.

По надолнището след последния завой на около 150 метра от страничния път изскача товарен ЗИЛ с тежко ремарке. Той препречва фатално главния път. Мъжът ми натиска докрай спирачката и алфа ромеото оставя 30 метра следи от гумите. Но разстоянието не стига. Средната част на купето се забива в резервоара на тежката машина. Пo колата плисва бензин и тя пламва. Никой не успява да помогне - нито шофьорът на товарната кола, нито пристигналите с други коли хора. Колата и пътниците в нея изгарят. Съдба!

- Погребението на Гунди и Котков се превръща в ден за всенароден траур. По неофициални данни над 550 000 души се сбогуват завинаги с футболистите.

- На гробището се стече тълпа. Хората обичаха Гунди. Тази любов ме топли и днес. Радвам се, че съпругът ми остави трайна диря в българския спорт и тя е оценена.

За филма “Гунди - легенда за любовта”

Игралният филм за Георги Аспарухов-Гунди ще излезе на екран в началото на 2024 г., съобщиха продуцентите на лентата Иван Христов и Андрей Арнаудов. Ролята на футболната легенда е поверена на Павел Иванов, актьор в Народния театър “Иван Вазов”, ученик на Стефан Данаилов. В образа на Лита, съпругата на покойната легенда, ще се превъплъти Александра Свиленова - студентка на Ивайло Христов в НАТФИЗ. 

Снимките на “Гунди - легенда за любовта” започнаха на стадион “Раковски”. Бюджетът е близо четири милиона лева, осигурени от частни инвеститори. Филмът проследява живота на незабравимата деветка - от срещата му с Лита до трагичния 30 юни 1971 г., когато Гунди загива в автомобилна катастрофа заедно с Никола Котов. Режисьор е Димитър Димитров, сценарист - Емил Бонев. Главен оператор е Борис Славков. Бившият играч на “Левски” Станислав Ангелов е консултант. Музикалното оформление е поверено на Добрин Векилов-Дони. Любопитна подробност е, че музикантът е племенник на Димитър Пенев и първи братовчед на Любослав Пенев, но това, че е “цесекар и в кръвта си”, не го спира да се включи в продукцията.

Мария ИВАНОВА