Наскоро беше представен за публична дискусия Националният план за въвеждане на еврото. Това е повод за обсъждане на някои очаквани ефекти от този процес, пише "Труд".

Един от най-важните проблеми е свързан с дългосрочната динамика на цените след въвеждане на еврото спрямо настоящата ситуация с валутен борд.

Няколко са аргументите в подкрепа на твърдението, че инфлацията при еврото ще бъде по-висока.

Очакванията за по-бързо развитие на икономиката, което се обяснява с по-високата инвестиционна активност, спестяването на трансакционни разходи, по-ниските лихвени равнища и по-лесния достъп до кредити и финансиране биха могли да допринесат освен за по-висок растеж на производството и потреблението, но и за по-бърз растеж на цените поради нарасналото вътрешно търсене.

Тук значение има и до каква степен икономиката се намира близо до потенциала си - при стимулиране на вътрешното търсене и излизане извън потенциала, ефектът се пренася най-вече върху темпа на инфлация.

Друг източник на по-висок темп на инфлация са фискалната политика и кредитната политика на банките.

Евтиното финансиране, произтичащо от политиката на Европейската централна банка, което се съчетава с евентуално повишаване на кредитния рейтинг и премахването на дисциплината, наложена от валутния борд, е възможно да допринесат за разхлабване на фискалната политика в дългосрочен период.

Улесненият достъп до ликвидност и наличието на кредитор от последна инстанция ще направят банките по-склонни да отпускат кредити и да поемат рискове.

Словакия и еврото

Словакия приема еврото в началото на 2009 г. и е пример за рискове, които не са добре оценени предварително и натежават на местната икономика дългосрочно.

Понастоящем основните проблеми на икономиката й са свързани с корупцията, високата административна тежест и данъчното законодателство, което се съчетава с недоверие в съдебната система.

Същевременно обаче тук действат няколко компании, които са направили мащабни инвестиции през последните 15 години.

За най-успешен сектор може да бъде определено автомобилостроенето, където се създава около 44% от индустриалното производство. Южнокорейска компания е сред най-големите инвеститори.

Тя осигурява 20 000 работни места и е сред най-големите производители, износители и данъкоплатци за словашката икономика.

Важна пречка пред дейността є обаче е недоразвитата мрежа от високоскоростни пътища в страната. Очаква се магистралата, която свързва Словакия с Чехия и Полша, да бъде завършена през 2026 г.

Тя е важна, защото компанията изнася по 1000 двигателя на ден за предприятието на друга южнокорейска марка в Чехия.

Проблем представлява и намирането на квалифицирана работна ръка. Същевременно образователната система осигурява работници с умения, които не са особено търсени на пазара на труда.

Всъщност основен проблем е неустойчивият в миналото валутен курс. Между 1999 и 2008 г. словашката икономика се развива бързо и това допринася за засилването на кроната спрямо еврото.

При присъединяването към Механизма на обменните курсове II в края на ноември 2005 г. курсът е 38,455 крони за евро с граници на колебание +/-15%.

През март 2007 г. този централен паритет е коригиран на 35,4424 крони за евро и същия интервал на колебание. Пазарният курс в този период е 33,959 крони за евро.

В крайна сметка обаче курсът, при когото се случва неотменимото фиксиране на кроната към еврото и важи неизменно след това, е 30,1260 крони за евро.

Това означава, че всъщност той е извън първоначално определения интервал. Въпреки че става въпрос за поскъпване с над 27%, това не се счита за проблем от европейските партньори. В действителност то представлява нарушение на правилото за устойчивостта на валутния курс.

При този курс Словакия е приета, но всъщност се оказва, че може би той е една от основните причини за проблемите пред икономиката по-нататък, тъй като при него кроната е надценена спрямо еврото.

Решението за присъединяване на Словакия към еврозоната се взема, когато местната валута е най-скъпа спрямо еврото.

Силното забавяне на капиталовите потоци по време и след Световната криза, в сравнение с предхождащия я период, всъщност допринася за обезценяване на валутите на страните от централна и източна Европа с плаващи курсове. За Словакия обаче това вече е невъзможно.

Подобно окончателно фиксиране на курса при недостатъчна степен на конвергенция изисква провеждането на постоянни реформи, които да водят до увеличаване на производителността. В противен случай интеграцията влияе значително по-силно на вътрешното търсене, отколкото на производството, което допринася за растеж на цените, но не и на покупателната способност. Този риск се засилва при поначало надценена валута. С течение на времето обаче всяка икономика, която се присъединява към еврозоната, може да бъде изложена през възможността от прекомерно нарастване на заплатите спрямо производителността на труда и загуба на конкурентоспособност на икономиката.

Сравнението между Словакия и Румъния е показателно. Според стойностния размер на износа на стоки и услуги словашката икономика през 2019 г. е задмината от румънската. Същевременно при вноса това изпреварване се случва още през 2017 г.

Румъния настига Словакия и според брутния вътрешен продукт на човек от населението според покупателната способност. През 2011 г. словашката икономика е с резултат 76% от средния за Европейския съюз.

През 2019 г. - преди настоящата криза, този показател е вече 70%. Следователно, през периода на възстановяване след предходната криза и началото на настоящата словашката икономика вместо да се сближава със средното за ЕС, се отдалечава.

Така през 2020 г. вече Словакия е със 71%, докато Румъния е със 72% от средния за ЕС.

Не такава е обаче ситуацията с равнището на цените. През същия период промяната в ценовото равнище в Словакия е съществена. Докато през 2011 г. то е 71,3% от средното в ЕС, то през 2019 г. то е вече 86,4% от средното в ЕС, докато в Румъния то е едва 54,8%.

Следователно през посочения период ценовото равнище в Словакия се покачва с над 15 процентни пункта спрямо средното в ЕС, което се съчетава със спад от около 6 процентни пункта спрямо БВП на човек от населението.

Готова ли е България за еврото

Готовността се оценява чрез критериите за номинална конвергенция. Те обхващат стабилността на цените, дългосрочните лихвени проценти, бюджетния дефицит, държавния дълг и устойчивостта на валутния курс.

Понастоящем, въпреки че инфлацията е ниска, като средногодишният темп според хармонизирания индекс на потребителските цени е едва 0,7%, България не изпълнява критерия, който през периода юни 2020 г. - май 2021 г. е 0,4%.

Проблемът с критерия за цените е траен за българската икономика. Той се обуславя от ниската степен на сближаване.

Ценовото равнище в страната към края на 2020 г. е 55,8% от средното за Европейския съюз и 52,2% от средното за еврозоната, като разликата произтича най-вече от цените на услугите.

Услугите, които не са обект на международна търговия и поради това не са изложени на външен конкурентен натиск от страна на предлагането, се очаква да поскъпват през следващите години и да допринесат за надвишаващата инфлация в страната спрямо еврозоната.

Според наличната прогноза на предходното правителство дефицитът на начислена основа през 2021 г. ще бъде над 5% от БВП. През настоящата година обаче прагът от 3% не е задължително да бъде спазен.

Според същата прогноза през 2023 г. дефицитът ще бъде 3,1% от БВП, което ще означава, че този критерий няма да се спази. Възможно е сценарият, който е използван за подготовката на тази прогноза, вече да не е актуален.

Затова правителството трябва да обяви актуална макроикономическа прогноза и средносрочна бюджетна рамка, които вероятно ще съдържат по-оптимистичен сценарий с по-нисък дефицит.

Всъщност дали посочените критерии се изпълняват устойчиво във времето зависи от реалната конвергенция и синхронизирането на бизнес цикъла между българската икономика и еврозоната.

При недостатъчна степен възникването на асиметричен шок и последващата реакция на Европейската централна банка биха могли да се отразят неблагоприятно на българската икономика, докато всъщност представляват адекватна реакция спрямо еврозоната.

Нито по отношение на производителността, нито според покупателната способност българската икономика е достатъчно близо до средните нива в еврозоната.

За България БВП на човек от населението според покупателната способност е 55% спрямо средния за ЕС и 52,4% спрямо средния за еврозоната.

Този показател не е изрично посочен като критерий и съответно за него не е определена минимална стойност, която е необходимо да бъде достигната.

Неформално обаче целта би следвало да бъде около 70% от средния доход за ЕС, като това число е било обявявано в изказвания на висши представители на европейските институции.

Дори при високи темпове на икономически растеж през периода 2021-2023 г. българската икономика не би могла да достигне такава стойност.

Следователно и според номиналната, и според реалната конвергенция икономиката на страната няма да е готова за присъединяване към еврозоната. Ниската покупателна способност и ниското ценово равнище не предполагат устойчиво изпълнение на критерия за инфлацията.

Освен това е необходимо България да се придържа изрично към настоящия валутен курс спрямо еврото, който се е доказал като устойчив през изминалите над 20 години от въвеждането на валутния борд.

Непосредствените задачи, с които трябва да се заемат българските институции, са стартиране на дискусия относно ползите, разходите и рисковете от приемането на еврото в България, изготвяне на подробна оценка на въздействието върху българската икономика и изричен ангажимент за запазване на настоящото ниво на курса на лева спрямо еврото.

Резултатите от тези инициативи, ако показват съществено предимство на ползите пред разходите, могат да убедят населението, че еврото действително трябва да замени лева като законно платежно средство.

В противен случай това действие трябва да бъде отложено във времето, докато българската икономика действително бъде готова.