Дебатите по макрорамката на проектобюджета за 2022-ра се очертават да бъдат много интересни. Особено след като БНБ публикува декемврийската си икономическа прогноза.

Причината е че в нея са посочени очакванията за ръста на БВП през 2022-а и факторите от които той ще бъде движен. Както вече неведнъж сме посочвали, БВП е крайъгълният камък, около който се планират всички бюджетни приходи, на базата на които се разчитат разходите и съответно дефицита, пише news.bg.

Според средносрочната бюджетна програма на правителството през 2022-а ще има реален ръст на БВП от 4.8 процента. А ето каква е прогнозата на БНБ по този въпрос.

"През 2022 г. очакваме растежът на БВП да се забави слабо до 3.6%, което ще се дължи предимно на значително по-слабия растеж на частното потребление и в по-малка степен на понижението на правителственото потребление, докато нетният износ и инвестициите ще имат положителен принос за икономическия растеж.

Фактори за забавянето на растежа на частното потребление през 2022 г. ще са високата база от 2021 г., както и очакваните негативни ефекти от прогнозираното ускоряване на инфлацията до средата на 2022 г. върху реалния разполагаем доход на домакинствата и върху потребителските нагласи", пише в анализа на Централната банка.

При настоящия БВП тази негативна разлика от 1.2% за ръста през 2022-а между прогнозите на Министерството на финансите и на БНБ се изчислява като над 1.5 млрд. лева по-нисък БВП, което респективно би трябвало да води до намаляване на планираните в бюджета данъчно осигурителни приходи с около 600 млн. лева. А това на свой ред при запазване на вече заложените разходи ще увеличи дефицита и вероятно размера на новопоетия дълг (при положение, че целия дефицит се финансира с нов дълг).

Трябва да се вземат предвид и рисковете, които БНБ посочва за сбъдването на нейната прогноза за по-нисък ръст през 2022-а от този заложен при изготвянето на проектобюджета.

"За 2022 г. и 2023 г. съществуват рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий.

Основни рискове за 2022 г. и 2023 г. са възможно отлагане на изпълнението на инвестиционни проекти, финансирани с национални средства, по-бавен от заложения в прогнозата темп на усвояване на средствата по европейски програми, както и забавено изпълнение на инвестиционните проекти от Националния план за възстановяване и устойчивост спрямо времевия профил, заложен в базисния сценарий.

Друг основен риск е свързан с реализиране на по-висока инфлация спрямо базисния сценарий, което би оказало допълнителен негативен ефект върху прогнозираните реални доходи на домакинствата и би влошило в по-голяма степен нагласите на икономическите агенти.

Това би довело до по-ниска оценка спрямо базисния сценарий за размера на частното потребление и инвестиции", пише в анализа на БНБ. С други думи има опасност да стане и по-зле от тази сама по себе си негативна прогноза.

Същата е ситуацията и с инфлацията. Според БНБ годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да продължи да се ускорява през първото полугодие, след което да се забави до 7.5% в края на 2022 г.

Възходящата динамика на потребителските цени ще отразява най-вече повишените разходи за производство и транспорт на фирмите вследствие на същественото поскъпване в края на 2021 г. на електроенергията за стопански потребители и на други основни енергийни суровини, както и допусканията за продължаващ верижен растеж на цените при някои от тях през първото тримесечие на 2022 г.

Нарастването на цените на храните на международните пазари, увеличението на разходите за труд на единица продукция и широкообхватното ускоряване на растежа на потребителските цени в еврозоната и в други основни търговски партньори на България ще бъдат други фактори с проинфлационно влияние.

"Очакваме темпът на нарастване на потребителските цени да се забави до 3.4% в края на 2023 г. най-вече поради техническите допускания за понижаване на цените на основните енергийни суровини на международните пазари", смятат експертите на Централната банка.

Веднага обаче следва предупреждението, че пред реализирането на прогнозата за инфлацията за целия прогнозен хоризонт съществуват рискове за по-силно нарастване на цените спрямо базисния сценарий.

Такива рискове могат да се реализират при по-продължително и/или по-голямо покачване на цените на суровините на международните пазари от това, което предполагат технически конструираните към 17 декември 2021 г. външни допускания в текущата прогноза.

"Друг риск за реализиране на по-висока инфлация произтича от възможни промени в цените на електроенергията, ВиК услугите и топлинната енергия на регулирания пазар след изтичане на въведения от правителството през декември 2021 г. мораториум върху цените на тези услуги със срок на действие до 31 март 2022 г. 

От друга страна, удължаването и/или разширяването на обхвата на въведените от правителството мерки за компенсиране на фирмите за цените на енергоизточниците след първото тримесечие на 2022 г. е предпоставка за реализирането на по-ниска инфлация спрямо заложеното в базисния сценарий на прогнозата", пише в анализа на БНБ.