През лятото чадърите на плажа ще са скъпи, въпреки кризата и продължаващата сложна епидемиологична обстановка. А плажовете ще са мръсни и без спасители поне до 1 юни, пише "Труд".

Причината за скъпите чадъри и шезлонги е, че подготвени промени в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) няма как да бъдат приети от новия парламент преди разпускането му.

Те предвиждаха стопаните на плажовете по желание да могат да намалят цените за чадъри и шезлонги срещу плащане на по-малка концесионна такса или наем на хазната. Така някои стопани на ивиците можеше да намалят цените за ползване на плажни принадлежности.

След реакции на бизнеса вицепремиерът в оставка Марияна Николова обеща да се повтори миналогодишния модел - при който стопаните плащаха само 50 на сто от дължимото към държавата, но срещу задължение да предоставят чадъри и шезлонги на минимум два пъти по-ниска цена от предвидената в договорите.

Текстовете преминаха обществено обсъждане, но още не са внесени в Народното събрание, въпреки че летният туристически сезон вече е открит.

Като от Министерство на туризма обясниха, че това не може да се случи, тъй като новите депутати са им забранили работата по всички видове концесионни процедури.

До необходимост от промяна на закона са стигна, след като изтече действието на текстове от Закона за извънредното положение.

Именно чрез тях през 2020 г. беше разписано, че концесионерите дължат за миналата година най-много 50 на сто от договорените такси към държавата, а в замяна на това се задължават да намалят поне наполовина цените на плажните услуги.

Сега това обаче няма как да се случи, защото необходимите промени в закона може да станат реалност само с решение на парламента.

Ръцете на кабинета в оставка са вързани. Не могат да бъдат променени текстовете на самите концесионни договори, нито пък да бъдат сключени временни анекси към тях, защото парламентът забрани на Министерски съвет да взима решения по отношение на концесионни договори.

Още през февруари Министерството на туризма проведе среща с временните стопани на ивиците и обсъди възможността отново да бъдат намалени концесионните такси за сметка на по-евтини чадъри и шезлонги.

Повечето концесионери и наематели са декларирали писмено пред ведомството, че подкрепят подобна идея и са склонни да предложат чадъри и шезлонги на два пъти по-ниска цена, отколкото е предвидено при подписване на договорите.

И при добро желание обаче сега те не могат да го направят, защото държавата няма как да намали размера на концесионните такси.

За сметка на скъпите чадъри, плажовете ще са мръсни и без спасители поне до 1 юни. От тогава влиза в сила задължението на концесионерите да поддържат плажовете, въпреки че официално туристическият сезон беше открит на 1 май.

Според бизнеса държавата, като собственик на ивиците, не си е свършила работата, защото не е координирала различните срокове.

Всяка година хотелиерите предлагат изгодни цени в началото и в края на сезона. Но туристите, които се възползват от тях, плажуват без спасители до 1 юни и след 15 септември, а на някои ивици и след 1 септември.

Това е абсолютно недопустимо и е в ущърб на големите инвеститори, които поддържат персонал, влагат средства в реклама и продукт, а накрая заради мръсни ивици без спасители губят гости. Обезсмислят се усилията ни за удължаване на сезона извън периода юни-август, категорични бяха хотелиери от Слънчев бряг и Златни пясъци.

Хотелиерите са притеснени

Още няма обявени цени

Хотелиерите са притеснени, че въпреки официалния старт на летния сезон, все още няма обявени цени на чадъри и шезлонги по морето.

Концесионерите и наемателите изчакват до последно, за да преценят каква ще бъде стойността на плажните услуги според това дали държавата ще им постави изрично условие да ги намалят или не.

Към момента само за ивиците, за които има договори за ползването им с туристически дружества, собственици на хотели, като тези в Свети Влас и Албена, са осигурени спасители, а самите плажове се поддържат.

Именно затова от години инвеститорите в места за настаняване предлагат плажовете да се поддържат и стопанисват или от общините, или от местните структури на хотелиерите, които мислят основно за интереса на туристите.