Бюлетините за гласуването зад граница – 350 000, отдавна са поръчани. Дигитализацията и в съдебната система прави правосъдието у нас по-достъпно. Няма външен натиск върху България да дадем зелена светлина за преговорите за ЕС на Северна Македония. По тези актуални проблеми министърът на външните работи Екатерина Захариева дава отговори в интервю за "Монитор". 


- Госпожо министър, как върви подготовката за вота в чужбина към момента?

- Започнахме подготовка по организирането на парламентарните избори в чужбина много отрано, още преди да бъде обявена датата 4 април. Още тогава бяхме наясно с трудностите, свързани с ограничителните мерки покрай пандемията.

След това възникна и другото предизвикателство - датата 4 април, определена от президента, която съвпада с католическия Великден и може да създаде допълнителни организационни проблеми.

Заради празниците и почивните дни в някои държави може да има рестрикции за придвижване между населени места и региони. Недоумявам защо президентът определи тази дата, а същевременно призовава за висока избирателна активност. Но въпреки това МВнР прави всичко възможно, за да осигури изборния процес.

Вече се извършва ваксинация на доброволен принцип на хората, които ще бъдат командировани от България в секционни избирателни комисии.

Бюлетините за гласуването зад граница – 350 000, отдавна са поръчани, като сме помолили ЦИК и БНБ да ни бъдат доставени с предимство в такъв срок, че да бъдат получени в избирателните секции извън страната не по-късно от деня, предхождащ изборите.

Разработили сме и маршрути по въздушен и сухоземен път за доставката на изборните книжа.

- Може ли отсега да се каже дали има държави, в които няма да може да се гласува въобще?

- Нямаме откази, но все още имаме страни, от които чакаме разрешение и това е свързано с техните процедури във връзка с мерките срещу COVID.

- Какъв е очакваният брой хора, които да гласуват зад граница, и смятате ли, че в държавите с по-строги мерки хората биха се възползвали от това, че излизат да гласуват, за да се разходят или дали точно това, че ще могат да излязат, ще вдигне и активността?

- Целта ни е да организираме изборите зад граница така, че да бъде гарантирано правото на вот на възможно най-много български граждани в чужбина. Въпреки COVID МВнР има готовност да разкрие повече секции отпреди.

Благодаря и за активността на българските общности, които подават заявления за откриване на секции. Ще разчитаме на тях и за членове на секционните комисии.

- Каква е визията на България за инициативата „Три морета”, чийто домакин ще бъдем тази година, и какви са конкретните ни предложения?

- Най-голямата добавена стойност на инициативата е, че тя е отворена към бъдещето и дава възможност за развитие на младите хора, както и ще спомогне да ги убедим да останат да живеят в нашия регион.

„Три морета“ много директно и практично е насочена към регионалното сътрудничество и свързаността във всичките й аспекти между държавите в ЕС по оста Север-Юг в региона на Източна Европа. Важното е, че има подкрепата на такива партньори като САЩ, Германия и Европейската комисия.

По отношение на конкретните предложения на страната ни България е предложила четири проекта за финансиране в рамките на Инвестиционния фонд на „Три морета“: възстановяване на жп линията Русе-Варна, изграждане на тунел под прохода Петрохан, разширяване на газовото хранилище в с. Чирен и изграждане на магистрала „Черно море“ (Варна-Бургас).

- Какво е геополитическото значение на инициативата и какво означава подкрепата от страна на САЩ?

- САЩ са стратегически партньор на Европейския съюз и на България в частност. От самото си начало инициативата се ползва със силната подкрепа на САЩ и се развива в рамките на трансатлантическото партньорство.

Подкрепата на новата администрация на САЩ бе изразена лично от държавния секретар Антъни Блинкен в специално видеообръщение по време на срещата на външните министри и национални координатори на инициативата, на която бях домакин на 11 февруари.

Миналата година САЩ поеха ангажимент да подкрепят Инвестиционния фонд на „Три морета“ с 1 млрд. долара за енергийни проекти, а през декември американската Корпорация за финансиране на международното развитие взе решение да направи първа вноска във фонда в размер на 300 млн. долара.

- Пандемията показа, че голяма част от държавата мина онлайн, на какъв етап сме от масови онлайн услуги за гражданите и смятате ли, че едно такова правосъдие би било по-евтино и достъпно?

- Безспорна е ролята на пандемията за ускоряване на дейностите онлайн, но и преди пандемията новите технологии навлизаха в света по-бързо, отколкото самият той остарява.

Допреди 20 години не можехме и да си представим не само че ще имаме смартфони, но и че през тях ще можем да работим или да извършваме плащания например. Но през последното десетилетие това вече е факт, нали?

Затова и в началото на мандата си като външен министър не можех да повярвам, че плащанията за услуги, които извършва МВнР например, се извършват с таксови марки!

Дори не знаех, че все още съществуват! Още в първите месеци поставихме ПОС терминали не само в София, но и във всички задгранични представителства.

Съвсем неотдавна, след дълги тестове, въведохме и услуга, която позволява на нашите сънародници зад граница онлайн да подават документи за подновяване на български лични документи без електронен подпис.

Що се отнася до правосъдието – несъмнено електронните услуги ще бъдат в улеснение на гражданите. Вече се постави началото на Единна информационна система на съдилищата и Единен портал за електронно правосъдие, които ще се надграждат.

Министерството на правосъдието предложи и промени в Търговския закон – в момента са на обществено обсъждане, които предвиждат и въвеждане на електронен публичен търг при продажба на имущество от масата на несъстоятелността.

Така че „да“ – дигитализацията и в съдебната система прави правосъдието у нас по-достъпно във всичките му измерения.

- В мандата на настоящия кабинет едно от най-големите събития бе председателството на Съвета на Европейския съюз, как бихте го оценили?

- За България председателството на Съвета на ЕС беше уникална мисия. За първи път, 11 години след влизането ни в ЕС, страната ни попадна в центъра на европейската политика.

Показахме, че можем да водим диалог с всички, да чуем всяка гледна точка, да проявим разбиране и да предложим решение, което да е в основата на постигане на съгласието.

Може би най-важното и най-видимото бе, че успяхме да върнем трайно темата за европейската перспектива на нашите съседи, страните от Западните Балкани, въпреки скептицизма на някои наши партньори в ЕС.

За първи път от 15 г. в София имахме среща на върха за Западните Балкани, приета бе софийската декларация и дневен ред. Направихме един български приоритет общоевропейски и това безспорно е постижение.

- По времето на председателството, а и след него помогна ли се на Западните Балкани да се доближат до ЕС?

- Днес в Европа няма съмнение, че мястото на Западните Балкани е в ЕС, но трябва да е ясно, че това е процес, който зависи най-вече от работата на всяка от 6-те страни. Напредъкът им се оценява по реформите и индивидуалните им постижения.

Какво прави България? Даваме пример с добросъседската си политика, работим и насърчаваме нашите приятели да работят за повече свързаност между хората и бизнеса, защото сближаването ще превъзмогне старите исторически противоречия, които тлеят с десетилетия.

Все повече студенти от Западните Балкани се обучават у нас, но има много какво още да се свърши, за да се опознаем по-добре: да построим хубави пътища и жп линии, което ще помогне и на бизнеса, и на контактите между хората.

Нашите съседни страни имат уникална природа като българската, вкусна кухня, предлагат възможности и за лятна, и за зимна почивка – но за да стимулираме българите да ги посещават, а и нашите съседи все повече да избират Банско, Пампорово и Черноморието, трябва да подобрим инфраструктурата.

Надявам се, че пътуванията на Балканите ще се увеличат особено сега по време на пандемията, когато хората предпочитат да почиват близо до дома.

България подкрепя и развитието на гражданското общество на Балканите, медиите, образованието и науката, като безвъзмездно финансираме проекти. Най-много средства отпускаме на Република Северна Македония.

През миналата година за първи път беше реализирано съвместното председателство на инициативата Берлински процес за Западните Балкани от две държави – България като страна членка на ЕС и Република Северна Македония – като страна кандидат.

Това беше още една стъпка към постигането на целите от софийската среща на върха през 2018 г. за ускоряване на регионалното сътрудничество и подпомагане на европейската интеграция на страните от Западните Балкани чрез повече свързаност в икономиката и всички други аспекти на живота.

По време на пандемията ЕС мобилизира повече от 3,3 млрд. евро за възстановяване и за борба с коронавируса в Западните Балкани, която е израз именно на ангажимента на съюза към региона.

- Има ли външен натиск върху България, за да дадем зелена светлина за старт на преговорите за ЕС на Северна Македония?

- Не. Ако някой от нашите съседи наистина мисли това, ще му кажа, че Европейският съюз не работи така и да не разчитат, че някой ще ни размаха пръст.

Напротив, виждането на повечето държави членки е, че нерешените двустранни проблеми трябва да бъдат решени преди влизането в ЕС, тъй като имаме достатъчно примери как това може да попречи на вземането на решения, когато всички се съберем около кръглата маса в Брюксел.

Разбира се, че всички държави членки имат национални интереси, но целта ни е да стигаме до консенсусни решения, а за това е нужна политическа култура на диалог. Целта ни е с разширяването съюзът да стане по-силен, а не по-слаб.

- Има ли финансови проблеми със задграничните ни представителства, защото някои мисии имаха големи задължения към местните власти?

Каква е общата сума, която представителствата дължат, къде е най-много? Какво е материалното състояние на сградите на мисиите ни, предвижда ли се ремонт и на кои?

- През последните години Министерството на външните работи направи много по отношение грижата за имотите ни зад граница, за да отговарят на съвременните изисквания и да бъдат удобни за гражданите.

Свърши времето, когато закривахме дипломатически мисии. По време на мандата ми открихме две посолства – в Абу Даби и Рияд, както и две генерални консулства в Барселона и Тараклия.

Наистина е имало случаи, в които МВнР е получавало известия за задължения за стар период за наши мисии, но те не са били просрочени задължения, а са били предявени по-късно от самия доставчик на съответна услуга.

Към края на януари 2021 г. в министерството не е постъпвала информация за задължения с характер на „просрочени“ към местни контрагенти от страна на наши задгранични мисии.

ВИЗИТКА:

Екатерина Захариева е родена в Пазарджик през 1975 г.
Специализирала е във висшето училище по администрация ЕНА в Париж
Владее немски и английски език
Носител на Почетния знак на Съюза на юристите в България
На 4 май 2017 г. е избрана от 44-ото народно събрание за заместник министър-председател по правосъдната реформа и министър на външните работи

Източник: Монитор