210-сантиметровата легенда на волейбола Любомир Ганев е поредният гост в подкаста БЛИЦ Live. Президентът на БФВолейбол говори не само за любимата си игра, а и по редица други теми, включително за лудориите, които е правил в детството. Ганев разказа и за много близкия си приятел Христо Стоичков, който навремето му ходел на гости в столичния квартал “Младост” с торба луканки и салами, за да гледат заедно мачове на “Барселона”.

Насладете се на ексцентричния Любо Ганев с част от интервюто му, което може да гледате в YouTube във видеоканала на Blitz BG. 

- Поздравления, г-н Ганев, намирам ви в отлично здраве вече на почти 59 г. Как се чувствате? 

- Винаги се чувствам перфектно. Нищо не ме боли, все едно не съм спортувал. Да, много килограми съм, но както обичам да казвам, много добре разпределени по мен. 

- Колко килограма, ако не е тайна? Тежите си на мястото.

- Само около 180 кг. Да, тежа си на мястото. Д-р Емилова искаше да ходя при нея, но й казах, че ще изям всички ябълки и хората там ще умрат от глад, така че не съм за там.

- Кога за последно сте били на доктор?

- За какво да ходя на доктор, като нямам нужда? Правя си изследвания, перфектно ми е всичко, кръвно 120/80.

- Каква е тайната? Кое ви зарежда?

- В момента това, че съм във волейболната федерация като президент и постоянно контактувам с млади, позитивни и енергични хора, това естествено, че ме зарежда. 

Аз съм човек, който не може да стои на едно място, трябва да правя винаги нещо, а имам достатъчно ангажименти и във федерацията, и в моя бизнес, а от време на време успявам да открадна време и за лична почивка, за собствено удоволствие. Знам, че хубавото тепърва предстои, затова очаквам с нетърпение всеки нов ден да дойде.

- Разкажете за вашия основен бизнес с метан. От автобиографията на Стоичков знаем, че ви е дал 100 000 марки заем. 

- Още като играех волейбол, бях първото рекламно лице на “Асикс”. Един ден дойдоха японците да изберат кой да бъде представител на марката за България. Срещата с мен беше последна, вечерта около 18 ч. Сашо Йовков тогава работеше в телевизията, разбрал, че идват японците от “Асикс”, и дойде телевизията. Разпитват японците как са решили Любо Ганев да бъде представител. Те казваха, че е добър човек, рекламно лице, а на практика не бяха решили. Връщат се японците в Холандия, където е централата, и разказват: “Знаете ли какво стана? Отиваме да говорим с Любо Ганев и дойде националната телевизия. 10 мин. говорим за “Асикс” по централните новини, без да дадем една стотинка, това никъде не е било”. Естествено, дадоха ми представителството. През 2011 г. дадох други колеги вече да се занимават с тях, а аз останах само с метана.

Свършвайки да играя волейбол, идва при мен Димо Колев и казва, че има огромен бум на уредби за пропан-бутан за коли, има клиент в Турция, който иска да купи 2500 уредби, но трябва да са от една италианска фабрика. Обадих се аз, но казаха, че имат представител за България и ми затвориха телефона. Разпитах за фабриката, а тя се оказа близо до мястото, където живеех в Италия, и отидох директно. Те ме знаеха, подписахме договор и така започнах да изнасям за Турция, докато не приеха някакъв закон, според който колите с газови уредби трябваше да плащат някакви такси. 

- Тогава ли Стоичков ви даде пари?

- Не, това беше друга история. Още докато тренирах и се занимавах с “Асикс”, бях оставил един приятел да движи нещата. И все ми викаше, че не му стигат парите, а той беше направил някаква пирамида. Така ме вкара с около 1 млн. Тогава трябваха спешно пари за нещо и Ицо ми даде 100 000 марки. 

Без нищо ми даде чек, големи приятели бяхме и още сме 

Тогава си спомням, имах сателитна антена, а това беше много скъпо. С парите, които давах за нея, можех да си купя тристаен апартамент, смятай колко съм бил луд. И понеже другаде нямаше, Ицо идваше при мен да гледаме мачове. Аз носех колата, той салами и луканки, беше забавно. 

- И двамата сте икони на ЦСКА, коментирате ли ситуацията в момента във футбола?

- Футбола много не го следя, признавам си. Но естествено, че ще съм за ЦСКА. Иначе мачове не гледам. Когато Ицо си е тук, се виждаме, излизаме заедно. 

- Мацките към кого отиват повече?

- Еее, Ицо се задържа, има си непоклатим брак. Ние във волейбола бяхме по-несериозни. Почти всички се разведохме. Важно е сега какви отношения имаш. Ето и децата ми вече са големи мъже. Големият ми син има 9 г. дъщеря - Любомира. Малкият пък на два пъти си отлага сватбата поради различни причини. 

- Едно време сте яли салами и луканки. А сега какво вечеряте?

- Сутрин не закусвам, най-много да пия едно кафе. За обяд хапвам нещо, защото съм напред-назад, но вечерта обичам да има пълна маса. По-скоро ям с очите. Обичам да си хапвам, но не ям никакви зелени подправки. Ям нашенски салати, но без маруля. Обичам месце, картофки. Пия много безалкохолно, по няколко литра на ден. Суши много обичам. Наскоро бях в Япония, поръчах си от всичко, чудеха ми се дали ще мога да го изям. Аз обичам с много сос, уасаби също много обичам. Гледаха ме и не вярваха. После си поръчах пак цялото меню и още няколко вида по няколко бройки, те се хванаха за главата. 

- Обичате да ви наричат дядо?

- Ооо, много обичам. Няма да забравя преди 9 г. като се роди внучката, пуснах пост във фейсбук “днес станах дядо на малката Любомира. Но да уточня, аз може да съм дядо, но не си лягам с баби”. Голям майтап падна, но аз съм си майтапчия.

Колкото повече радостни моменти в живота, толкова по-малко остава за лошите. Затова се стремя да си направя живота лек.

- Споменахте бизнеса, вие се занимавате с много неща, основното обаче е волейболът. А как се развива нашият волейбол в момента? Наскоро назначихме и италиански селекционер. 

- Прав си, че основното е волейболът, но той за мен не е бизнес. Той винаги е бил и си остава и към момента едно от най-големите удоволствия, които съм изпитвал. Само да вметна, че нито председателят на федерацията по волейбол, нито членовете на управителния съвет получават възнаграждения за това, което вършим. Ние сме там от любов към волейбола. 

- Тази година сме домакини на европейски първенства.

- Да, тази година България е домакин на две европейски първенства за подрастващи - момчета под 18 г. и девойки под 20 г., и първото световно първенство в историята за младежи под 17 г. Шансът да бъдеш класиран в такъв отбор е много голям престиж. Ние имаме силен отбор в това направление, затова искаме да сме домакини. Не е тайна, дори световната федерация и европейската конфедерация казват вече, че мачовете са само една статистика. Затова целта ни е да накараме феновете да се забавляват в залата, извън нея, пред екрана

Така че дори и твоят любим отбор да загуби, да си кажат “два часа бях тук, готино беше, утре пак ще дойда”. Искаме да се създаде уникално чувство в залата и нашите фенове да стават все повече. 

- Вие сте една от малкото федерации, в която няма конфликт. Как успявате да постигнете това?

- Да не забравяме, първо, че волейболът е интелигентен спорт. Ние нямаме физическо съприкосновение, т.е. трябва да надиграеш противника тактически. Нашата цел винаги е била да имаме ясни правила, които да се спазват. Хората, които управляваме волейбола, имаме едно разбирателство. Преди година намалихме членовете на управителния съвет от 24 на 17, при което ги избрахме наново и в момента мога да кажа, че с всички тях гледаме в една посока. Всички решения, които взимаме, почти винаги са с пълно единодушие. 

Една от основните ни задачи е да развиваме националните отбори, затова трябва така да направим, че състезателите, които излизат от клубовете, да имат възможност да играят в силното първенство. За целта имаме регламент, където всеки клуб може да картотекира до 5-има чужденци, като само 3-ма могат да бъдат на игрището. 

- Настъпиха трусове в доста клубове заради закона за хазарта, който беше променен. Букмейкърите спират финансирането до някаква степен към клубовете. Как се отразява при вас?

- Политиката на Министерството на финансите да събира повече приходи не е неправилна. Но идеята е част от тези приходи да бъдат върнати на спорта. Например в Гърция държавата събира приходи от всички бетинг компании, но огромна част от тях връща на федерациите. Така те, без договор, с никаква бетинг компания получават пари. 

Признавам, факт е, че бетинг компаниите много помагат на спорта. Това няма кой да го отрече. Като съберем всички пари, които дават бетинг компаниите на спорта, се оказва, че са повече, отколкото дава ММС, защото бюджетът му за спортна дейност е около 85 млн. лв. Ще дам един пример - бюджетът на турската волейболна федерация на година е 85 млн. евро, това е само една федерация. Ние получаваме 2,5 млн. лв., но не се оплакваме. Винаги съм казвал, че каквото държавата дава, трябва да целуваш ръка и да благодариш. Но всяка една уважаваща себе си спортна федерация трябва да търси и да си намира партньори. А всяка федерация трябва да има партньори от 5 отрасъла, това са бетинг, банки, застраховане, телеком и петролна компания. Това са браншовете, които генерират огромни приходи, съответно и печалби, и се борим една част от техните бюджети за реклама да я насочат към спорта. Но най-хубавото е, че ние има какво да предложим, волейболът вече е един продукт. 

- Всичко това го правите без заплата към федерацията, заради любовта към волейбола.

- С ръка на сърцето казвам, че волейболът ме е изградил като човек, той ме е направил това, което съм

Аз винаги, ако мога, ще помагам. Без волейбола нямаше да съм това, което съм сега. 

- Как започна вашата приказка във волейбола?

- Бях много палаво дете и родителите ми, за да канализират тази енергия, още в 5-и клас ме записаха в спортното училище. Тогава спортът беше държавна политика, имаше 36 спортни училища в България. Подсигуряваше се на всички закуска, късна закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря, а за тези, които не са от града, и общежитие. 

До 10-и клас бях много слаб физически, не можех да направя една лицева опора, но бях много висок. Тогава ми казаха, че съм безперспективен във волейбола и да ходя на стрелба с лък. 

- Това не ви ли обиди?

- Аз тогава само чаках да завърша, че да се хвана нещо да работя, да живея. Имаше съюзен треньор, който гледа всички клубове как работят и дава наставления. Същият този треньор дойде в Русе и гледа нашия отбор как тренира, а аз лежах на едни дюшеци. И пита защо не тренирам. Те му казват, че нищо не става от мен, а той казал  - “абе, как да не става нищо, той е най-високият, почвайте да работите с него”. Тогава при мен дойде първият ми треньор - бате Сашо Тодоров. Каза, ще поработим една седмица и ще ти кажа дали има някакъв шанс или не. Стигали сме до 7-8 часа на ден. И така започнах, на много късна възраст, да се занимавам с волейбол. 

Но за да получа тази психическа устойчивост, че мога да направя всичко, дойде след два момента. Първият беше, когато бате Сашо ме даде на Богдан Кючуков в националния отбор, просто да ме тренира, докато него го няма, защото му се наложи да отсъства. Пусна ме да играя в един мач, като ми каза, че още не съм готов за там, но за да стана, трябва да играя, не може само с тренировки. Каза ми, че ако отиграя добре - браво, ако сгреша, то грешката е негова. И така влязох, без да ми пука - и да сгреша, той е виновен, и аз мислех само как да отиграя всяка топка. 

Втория път беше, когато станах войник. Тук беше голяма битка, искаха ме и ЦСКА и “Левски”. Тогава ЦСКА бяха една идея по-организирани, а това, да бъдеш спортист там, те калява много. Учи те на уважение към по-старшите, на дисциплина. Отидохме с ЦСКА да играем с бивша Югославия, реално бяха националният отбор на България и на Югославия. Вече губехме мача и ме пуснаха да играя. Отиграх 1-ва топка, после 2-ра и така реализирах много топки. Вече придобих самочувствие. 

- Колко ви е бил най-големият хонорар?

- Не мога да кажа колко е бил, взимал съм много пари. Имам няколко максими в живота. Едната е, че броени пари и броени дни рано или късно в живота свършват

Човек трябва да си угажда колкото може. И другата максима ми е, че човек винаги трябва да харчи повече от това, което има, защото това те мотивира да работиш и да изкарваш пари. 

Аз съм щастливец, през живота си не съм пил алкохол, не съм пушил цигари 

Обичам да си карам колата, затова и никога не съм имал шофьор.

- В миналото бяхте с репутацията на плейбой.

- Сега съм ценител на женската красота. Тогава бяха такива времена, имал съм възможност. Вече не ходя по дискотеки, само по заведения. Обичам да ходя на кино, голям киноман съм. Има филми, които мога да гледам по 30-40 пъти. 

- И вие сте се снимали.

- Имам 5 филма. Даже и пари съм изкарвал от тях, към 25-30 000 евро.

- Сега ако ви поканят?

- Ами, няма проблем. Там създаваш контакти с хора, които няма как да ги видиш в естествения живот. 

- Много ви благодаря за откровения разговор!

- Аз пожелавам на волейбола да успява. Успех на момчетата и момичетата!

Пламен СЛАВОВ

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук