Лудниците в страната са почти празни, по улиците на градовете и селата ни обаче се скитат психично болни. Никой не знае дали те си пият хапчетата редовно, от какво точно страдат и кога ще изпаднат в криза и станат опасни както за себе си, така и за околните. Това е установила репортерска проверка на „Монитор”.
Оказва се, че малка България с едва 7-милионно население е с най-голям брой психиатрични легла в Европа. У нас те са 4500, което прави 10% от всички легла в лечебните заведения в страната, изчисли д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Специализираната болница по психиатрия &bdquo;Свети Иван Рилски&rdquo; в Курило.<br /> <br /> Парадоксът е, че в лечебните заведения те могат да бъдат лекувани до определен период според състоянието си. След изписването им оттам те се връщат у дома си и лекуващите лекари губят контакт с тях до следващия път, когато им ги докарат с линейка, придружена от полицейски автомобил.<br /> <br /> През деня, когато близките им са на работа, не могат да ги наблюдават и следят дали приемат медикаментите си и с какво се занимават. Никой не знае в кой момент, като влязат в метрото, тези хора ще решат да бутнат някоя жена под влака например, каза д-р Гълъбова. Докарват ни ги във влошено състояние и започваме терапията отново до следващия път, като в параграф 22, допълни тя.<br /> <br /> Подобен е случаят с 54-годишния Димитър Черкозов от София с тази разлика, че той не е посягал на чужд човешки живот. В болницата в Курило го познават от години. Той е лежал тук четири пъти. Затова знае всяка процедура и параграф, по който може да бъде вкаран в психиатрия, както и кога трябва да бъде изписан. Човекът е наясно какви лекарства пие, как се приемат и, по думите на лекарите, е един от най-дисциплинираните пациенти, когато състоянието му не е обострено. <br /> <br /> При всяко подобрение обаче той е изписван от лечебното заведение. Няма близки, които пряко да го наблюдават и на практика когато е в София, обикаля центъра на столицата от сутрин до вечер. Нощем пък се рови във &bdquo;Фейсбук&rdquo;, създава си приятелства там и живее във виртуалния свят. Мъжът се интересува от фотография и е наясно с всяка новост във фотографската техника. 90-годишната му баба, която му е помагала да се справя с всекидневието, е починала неотдавна. Понякога го наглеждат вуйчо му и леля му, синът му въобще не се вясва. <br /> <br /> &bdquo;Състоянието му в момента е овладяно, но след двадесет-тридесет дни вероятно ще го изпишем. Не е ясно как той ще се грижи за себе си и ако се влоши на улицата, дали няма да попадне под нечий автомобил или да се случи с него някаква беда&rdquo;, безпокоят се лекарите.<br /> <br /> &bdquo;За хора като Черкозов добра възможност е пребиваването в дневни центрове за психични грижи, където през деня ще бъде наблюдаван от медицински лица, ще се знае дали си взима лекарствата, ще го занимават с някаква дейност, ще бъде хранен и най-важното - ще общува с хора и няма да се налага да скита по улиците&rdquo;, убеден е социалният работник Ивайло Йосифов от болницата в Курило. <br /> <br /> Такива дневни центрове в България обаче няма, независимо от препоръките на Европейската комисия и редица други евроструктури. Същевременно през 2001 г. бяха закрити психодиспансерите като нехуманни структури за отношение към болните. Програмата &bdquo;Национална политика за психично здраве 2004 &ndash; 2012 г.&rdquo; и планът за нейното осъществяване предвиждаше изграждането на дневни центрове за хора с психични заболявания във всяка община. Към момента обаче няма изграден нито един. Ако това се беше случило, сега щяхме да имаме една европейска психиатрична помощ, посочи д-р Гълъбова.<br /> <br /> Специализираните болници и отделения по психиатрия отглеждат с години психично болни, които в невменяемо състояние са извършили убийство. При повечето от тях терапията се оказва успешна, лекарите ги докарват до състояние на самоконтрол и себевладеене на емоциите. Те обаче не могат да ги изпишат, защото никой от близките им не иска да ги вземе, а някои от тях въобще нямат роднини, които да ги приютят.<br /> <br /> Шестима, посегнали на хора, лежат към момента в Курило. Трима от тях са изпълнители на особено нашумели в миналото убийства.&nbsp;Единият от тях е на 33 години и вече девета година е тук, другият е на 56 и от 7 години живее в болницата, защото близките им не ги искат, обясни директорката на психиатрията д-р Цветеслава Гълъбова. По думите й състоянията им са овладяни и при постоянно наблюдение те не са опасни за околните. Тези пациенти са настанени в Курило по смисъла на член 89, буква &bdquo;б&rdquo; от Наказателния кодекс. <br /> <br /> Изписването, лечението им в домашни условия и амбулаторното им наблюдение са регламентирани в член 89, буква &bdquo;а&rdquo; от НК.&nbsp; За това обаче е нужно съгласието на близките, които обикновено не желаят да ги приемат. Така тези хора са обречени да живеят зад решетъчните прозорци на лечебното заведение до края на живота си. За тях няма създадена никаква структура или тип защитено жилище, в което да бъдат настанени. <br /> <br />