Любен Чаталов, един от най-обичаните български актьори, на 24 февруари стана на 66. Зад гърба си има над 140 роли в наши и чуждестранни филми. Кариерата му започва сравнително късно - дебютира във филма “Бумеранг”, когато е на 29 години. Но киното остава негова съдба и до ден днешен. Най-известните филми с негово участие са “Голямото нощно къпане”, “Адаптация”, “Лавина”, “Опасен чар”, “Нощем по покривите”. През 2006 г. е удостоен с наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал “Любовта е лудост” за ролята си във филма “Време за жени”.
Гражданин съм на света. Живея в София, Варна, село Мирково и още много други села, където пък живеят приятелите ми - Ивайло Герасков, Иван Иванов и още много други, споделя актьорът. Ходя им на гости и те на мен. София за мен вече е един мрачен град като онази мрачна жаба, за която Радичков е казал в една пиеса “жабата е мрачно животно”. През последните години гледам много-много да не го посещавам, защото съм роден в една друга София. Тя беше малко по-романтична, а сега вече не е моят град. Искам да бъда повече с тези, с които работя, с жената, която обичам, и с приятелите.
Засега съм жив и здрав. Ако някой ден се изморя, ще пътувам вече не по 500 километра на ден, а само по 100. Но за мен пътуването е част от удоволствието, както и работата, която върша. Аз съм на 66 години и наистина е време да се порадвам на живота. Не изпускам удоволствието от това да съм жив и здрав. Място за предаване няма.


Първоначално Любо тръгва да учи градско озеленяване. Сега често си мисли дали, ако беше станал паркостроител, нямаше да е спечелил от далаверите, за които пишат вестниците. 

В института участва в театралната група и на един студентски преглед дори печелят награда с "Юнаци с умни калпаци". Обаче след това на изпита по висша математика получава двойка. Тази двойка среща актьора с Мелпомена. Според тогавашните правилници е длъжен да прекъсне студентството и да отработи някъде 8 месеца.

Уреждат го в метеорологичната служба на летище София. Там вече работи младежът Иван Иванов, бъдещата звезда на българското кино 

Двамата стават големи приятели, но тогава и през ум не им минава да стават актьори. Само че в метеослужбата работи и друг младеж - Славчо Маленов (днес професор в НАТФИЗ), който се готви за изпит и по цял ден рецитира стихове от Валери Петров: "Трам та ра-ра, трам та ра-ра, за пазачите на фара..."

Та този Маленов убеждава приятелите си да опитат. Той и Чаталов кандидатстват куклено майсторство и успяват. Иван Иванов щурмува ВИТИЗ, но не успява. На следващата година го приемат, Чаталов се прехвърля актьорско майсторство и така двамата се събират.

В дългогодишната си кариера Любо има толкова много истории, че ако се филмират, лентата ще стане доста любопитна. След като завършва ВИТИЗ, отива в шуменския театър по разпределение. 
Прочутият режисьор Людмил Стайков успява да го прехвърли на заплата в Киноцентъра и така стартира шеметната кариера на синеокия чаровник, в която са записани десетки филми. Дебютира в “Бумеранг”, където се озорва при първата любовна сцена с Катя Паскалева. 

През 1978 г. се снимах в дебютния си филм "Бумеранг" на режисьора Иван Ничев, разказва той. Аз съм Михаил, завършвам българска филология и по разпределение ме пращат в някакво далечно добруджанско село. А аз искам да остана в София и използвам всякакви "вратички", за да се спася от разпределението. Една от тях е да бъда и любовник на жена с много връзки. В ролята е Катя Паскалева и по сценарий имаме секссцена. Двамата сме в леглото, обаче аз се гипсирах. Все пак партнирах на една от най-известните ни актриси. Първи дубъл, втори, трети - нищо не става. Екипът взе да се изнервя. Тогава Катя помоли да ни оставят сами. И ме попита: 

"Момче, ти да не си педераст?". Повдигна си блузата и продължи:
 
"Ти женски цици не си ли виждал. Ето, пипни ги, за да видиш, че няма нищо страшно..."

После извади прословутото си малко шишенце с водка и ми даде да отпия няколко глътки за кураж. И още при следващия дубъл заснехме сцената.

Това е ролята, която му дава старт на екрана. 



Днес българските актьори работят при не особено изгодни за тях условия - плащат им малко, договорите им съдържат клаузи с непосилни неустойки. Техните права като цяло не са защитени. Такова е времето, с болка споделя Чаталов. Правата на никой трудещ се не са защитени - нито на хората в строителството, нито в зеленчукопроизводството или свиневъдството. Ние, актьорите, също сме част от тези наемни работници, които предлагат уменията си на пазара на труда.
 
Както казваше навремето моят приятел, актьорът Иван Иванов: “И аз искам като Марлон Брандо за 10 минути да взема 2 милиона долара”.

Обаче в България няма кой да ти ги даде. Така че, щем не щем, приемаме това, което ни предлагат. Разбирам защо младите колеги се съгласяват на неизгодни условия. За тях е трудно да пробият. Те търсят преди всичко възможност да покажат, че са млади и готини.

А в България колко артисти сме? Представете си, ако решим да стачкуваме, колко ще излязат? 1000 души за цялата държава казват: “Няма да играем повече!”. И обществото казва: “Много важно! Какво от това, че няма да играете”.

Ако шофьорите от градския транспорт спрат движението, ще ги чуят. Но ако 20 театъра не работят седмица или месец - много важно 

Затова е безсмислено да защитаваш, да викаш и да крякаш на улицата. 

Няма значение професията каква е. Това обезценяване на нашия труд е доста гадно, но какво да направиш? И за да се храниш все пак, си траеш и се съгласяваш на всичко. Вече съм в такава възраст, в която трябва да казвам каквото мисля, за да мога да си отида с чиста съвест.

Ако не се съгласиш с парите, които ти предлагат, ти казват “Гледай си работата, ще вземем друг”. 

И според мен има едно списъче, в което попадаш, когато не се съгласиш да играеш за колкото ти предлагат. И там вече те изолират и на всички се казва да не търсят. Режисьорите и продуцентите не ги интересуват много качествата на актьора. Днес е времето на продуцентите. Вече няма “Един филм на големия режисьор...”, а “Един филм на продуцента...”. На нас ни остава да се примирим и все пак някъде да покажем, че още сме живи. 

Но това са хубави мечти, които, ако зависят само от него, той ще си играе сам в банята. Но какво от това, като няма публика? Актьорската работа е за пред публика. Никой не се оттегля. Няма бивш негър. Тях ги забравиха. А някои от тях спряха да ги търсят, защото се опитаха да преговарят за по-добро заплащане. Това не е оттегляне. Човек не се оттегля от това, което е обичал цял живот.
Обожава и морето, но не хвърля въдица, защото е роден под знака на зодия Риби и не обича да нарушава хармонията на себеподобните. Сърцето му е отдадено на художничката Евелина Пенева, но никога не позира пред нея, тъй като се брои за грозник. Заради дамата на сърцето си Чаталов изоставил София и направо й пристанал. Двамата се запознали на парти в морската столица и когато любовта пламнала, някогашният секссимвол на българското кино охотно се регистрирал на местоживеене във Варна.

Подготви Поли БОЯНОВА