Тя е емблематично име за оперетата и киното в България. Помним я с яркото й сценично присъствие, като магнетична актриса и изключителен професионалист.
На 12 юни тази година голямата оперна прима и незабравима киноактриса Людмила Чешмеджиева отбелязва своя 80-годишен юбилей и 60 години творческа дейност. Време за равносметка, размисли, спомени, смях и сълзи. А най-хубавото е, че тя прие да ги сподели с нашите читатели.

- Люси, как се чувствате в навечерието на вашата 80-годишнина?

- Ох... Ами, общо взето, гледам да не го мисля. Току-що си говорих с моята приятелка Мария Стефанова, че го възприемам като премиера. И понеже тя също е актриса, най-добре разбира какво означава това. Премиерата обикновено е най-нервното представление. Та веднъж да мине тази премиера... (Смее се.) Наистина се чувствам напрегната и се надявам юбилеят да отмине и да дойде ред да си мисля за следващото нещо, което ще е хубаво и по-спокойно. Но аз искам да ви кажа, че разговаряме в един много специален ден. 

- Така ли? И защо е специален за вас?

- Знаете ли, напоследък това е моя болезнена тема - за паметта и по-скоро за липсата на памет

На днешния 22 май през 1984 г. си отиде голямата Мими Балканска. Аз не ползвам интернет, фейсбук и т. н., имам проблем с очите, но това е друга тема. Но нека си спомняме за тези хора, нищо че са си отишли отдавна. Благодарение на тях ни има нас. Обикновено си спомняме за по-далечното минало, а за по-близкото като че ли забравяме.
Звезда на оперетната сцена

- Казвате, че не обичате думата юбилей... Но как все пак ще отбележите своя празник?

- Ще го отбележа в тесен семеен кръг. Така съм решила, защото пандемията все още не е отшумяла. Аз току-що се ваксинирах и втората доза на ваксината ми даде много сериозни реакции, още не мога да се оправя. Освен това 
приятелите много, много намаляха

Днес си мислех за една от тях, която живее в Париж при дъщеря си и ми се обажда често. На нейната 80-годишнина събра всички приятели и беше прекрасно. Аз това не бих могла да го направя, защото повечето ги няма. Затова пък някога имах щастието да събера страшно много приятели. Беше на последното ми представление, което имах на рождения ми ден на 12 юни 1995 г.

Тогава играх за първи и последен път в “Хелоу, Доли” в Музикалния театър. Дойдоха и Валери Петров, и Татяна Лолова, и Румен Скорчев, да не ги изброявам всички. И мъжът ми беше още жив. Вече не мога да събера тези хора, защото те не са между нас, за съжаление. (Сълзи в очите й.) Щастлива съм, че тогава успях, при това не беше на кръгла годишнина. (Смее се.)

- А на какъв подарък бихте се зарадвали?

- Ох, децата ми да са живи и здрави и да са до мен, това ми е най-важно, синът ми, дъщеря ми... Сигурно ще се обадят и приятели, най-близките. От театъра не очаквам да се обадят.

- Усещам горчилка в гласа ви...

- Театърът при мен е затворена страница и даже не бих искала да говорим за това. Вече много години не съм стъпвала. Понякога, заради зрението, слушам радио. Ако чуя някаква информация, това е.
Вдовицата в „Крадецът на праскови“ - една от незабравимите й роли

- Разбирам огорчението ви от хората, работещи в театъра, но сцената не ви ли липсва?

- Колкото и да е странно, не ми липсва. Аз много рядко вече ходя на спектакли и концерти, само отскоро уважавам завръщането на Мария Стефанова, която е моя приятелка. Тя се завърна блестящо на сцената на Народния театър и аз не пропускам нейна премиера, с изключение на последната, пак поради пандемични причини. А иначе ходя на прояви, които има дъщеря ми. Тя има нужда от моята подкрепа. Не виждам много добре, но чувам. (Смее се.)

- Като говорим за огорчението от театъра, не е ли абсурдно един творец, независимо в коя област е, да бъде обявен за пенсионер?

- Така е и по принцип в други страни нещата стоят другояче. Слава Богу, след като ме пенсионираха, аз се снимах в 3 филма. Единият беше “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, който беше от най-успешните ми появявания на екрана след “А бяхме млади” и “Крадецът на праскови”.

Така че, който се сеща за мен, се сеща. Но не страдам. Защото никога не съм била завистлива, не съм таяла гняв за това, че друг има роли, пък аз не

Аз се радвам за всеки, а за моите връстници особено. Пак ще спомена Мария Стефанова, която вече е на 81 - страшно много се радвам за нея. Прекрасна артистка и прекрасен приятел. Чуваме се всеки ден с нея и ако пропуснем, страдаме една за друга.

- А с какво още изпълвате дните си днес?

- Най-много слушам радио “Хоризонт” и “Христо Ботев”, за да си спестявам от проблемите със зрението. Имам дегенерация на макулата, направила съм каквото може, но... Чакам нови лечения на това заболяване, но все още ги няма. Проблемът ми е и наследствен и е от доста време вече.

А иначе току-що гледах, по-скоро слушах, “Рецепта за култура” по БНТ. Не пропускам и “Култура БГ”. Това са специализираните предавания, които ме интересуват. Малко излизам на пазар, понякога готвя малко. Преди ходех на разходка в Южния парк, но вече година не го правя. Толкова дълго чаках да пуснат новия лъч на метрото, аз живея до една от спирките му, и сега се надявам малко да се поуспокои обстановката, за да тръгна на разходка отново. Защото с него много бързо мога да отида до Борисовата градина. 
„Войната на таралежите“ и до днес едновременно ни разсмива и кара да се замислим.

- Променихте ли режима си на хранене с годините?

- Почти нямам промяна, макар че дъщеря ми много ме ограничава. (Смее се.) Защото това заседяване вкъщи, заради пандемията, ни се отрази на всички, които сме над 55.

- Казвате, че за вас е по-важно не толкова кога сте родена, а раждането ви като актриса, което се случва във филма “А бяхме млади”. Значи не сте на 80, а на 60?

- По-скоро съм на 18, на толкова бях, когато го снимахме... (Смее се.) Ако ми позволите, ще кажа нещо, пак с тъга.

На 13 март тази година станаха 60 години от премиерата на “А бяхме млади”. И аз специално се обадих на сценариста Христо Ганев. Да е жив и здрав, той вече наближава 100 години, не преувеличавам. Толкова радост си доставихме от това, че се чухме. Говорих и с дъщеря му режисьорката Светла Ганева и ми беше много приятно, защото се оказа, че спомените ни от този филм са все едно, че е било вчера. 

И си казах - какво нещо, спомените нямат възраст Тогава бях на 18 и изведнъж в спомените си се почувствах на тази възраст.

- Наистина вълнуващи спомени!

- Помня и друго. След премиерата на филма изведнъж се оказах в обятията на Апостол Карамитев, който ми каза: “Моето момиче, ти нямаш представа каква роля си направила!”. Щях да умра! От щастие.

- Понякога не се ли притеснявате, че времето лети така бързо...

- Странно е, че в началото на живота то минава много бавно. И си казваш - ех, веднъж да стана на 20, на 25... А сега си мисля: Кога минаха тези години? Просто отлетяха!

- Коя е мъдростта, която открихте и която ви води до ден днешен?

- С моя житейски опит от сегашната си възраст си казвам, че човек трябва да има търпение и толерантност, да запази достойнството си, което е много важно. И ако може, да не следва лицемерието. Това е пътят.

- А къде откривате малките радости?

- О, човек трябва да се радва на това, което има, а не да страда за това, което няма. Ето на, отскоро имаме коте, много му се радвам. Бях много против, а то само ни намери. Дойде уплашено на стълбището. Като го взеха дъщеря ми и зет ми, аз казах - не, не, това побесняло коте, махнете го. Уплаших се повече, отколкото то. (Смее се.) А сега го обикнах, хубаво е да имаш другар до себе си. В началото го кръстихме Леа - принцесата на нощта, защото се появи късно вечерта. Но му викахме мацо, мацо и тя се обръщаше на Маца. Затова сега я кръстихме Мая - Маца Мая. Това е нещо, което наистина ме зарадва. Нечий успех също може да ме зарадва.
Във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“

- Сигурно сте имали интересни срещи с публиката?

- Много са, но ще ви разкажа за една от тях. През 2004 г. ме поканиха в Бургас, където имах страхотна среща в Център за хора с увреждания. Направихме я в техния салон, беше на гарата. Събраха се 20 момчета и момичета в инвалидни колички. Те бяха развълнувани от моята героиня - сакатото момиче с трагична съдба Цвета, аз бях развълнувана от тях. Такива души и сърца имаха тези младежи, толкова духовни хора бяха. Получи се вълнуващ разговор, който няма никога да забравя. Прекрасни! Това ми е спомен, който ме топли цял живот. 

- Пожелайте нещо на читателите на в. “Над 55”!

- Преди всичко да пазят здрав духа си, защото тялото вече не е така здраво, но духът трябва да е силен. И ако може по-често да се връщат към детските си спомени, тъй като детството е най-хубавата част от живота. То ни зарежда с много енергия.
 
Щрихи от биографията

Изиграла е над 70 централни роли от класическия и мюзикълен репертоар на Музикалния театър. Сред тях като еталони остават: Жюстина (от “Жюстина Фавар”), Адела (от “Прилепът”), Арсена (от “Цигански барон”), Чиболета (от “Една нощ във Венеция”), Щаси и Цилика (от “Царицата на чардаша”), Фиамета (от “Бокачо”), Мария (от “Случка в Уест Сайд”), Дороти (от “Магьосникът от ОЗ”), Госпожица Кост (от “Кабаре”) и мн. др. Нейни партньори на сцената са били звезди като Лиляна Кошлукова, Видин Даскалов, Минко Босев, Арон Аронов. Работила е с режисьори като Леон Даниел и Светозар Донев, с диригентите Виктор Райчев, Жул Леви, Росица Баталова, Любомир Денев. Многобройни са изявите й и на концертния подиум у нас и в чужбина - Чехия, Словакия, Русия, Гърция, Израел, Малта, Мексико, Швейцария, Австрия... Людмила Чешмеджиева е единствената актриса на Музикалния театър, поканена да гастролира на драматична сцена - в Шекспировата комедия “Много шум за нищо”, постановка на Гриша Островски в Сатиричния театър
.
Тя беше първата дама директор в историята на Държавния музикален театър - в най-критичните му години - началото на 90-те на миналия век.

Снима се в над 15 игрални филма, сред които са незабравимите “А бяхме млади”, “Крадецът на праскови”, “Деца играят вън”, “Баш майсторът”, “Късче небе за трима”, “Войната на таралежите”, “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и др. Участва в много постановки на Телевизионния театър на БНТ.

Неин съпруг беше покойният актьор Петър Гюров, с когото имат син и дъщеря - не по-малко даровитите Ивайло и Милена Гюрови.

Валентина ИВАНОВА