Фантазиите на присъдружните на олигарха Иво Прокопиев „медии“ от кръга „Капитал“ отдавна се изчерпаха, поне що се отнася до мантрата им за „влиянието на Пеевски“ върху съдебната система. Лъжите в сайтовете „Капитал“ и „Дневник“ по тази тема съвсем не са от вчера, напротив, повече от 10 години упорито и голямо настървение беше наслагвана в обществото манипулацията, че Пеевски кадрувал в правосъдието, че ВСС бил зависим от ДПС или че прокуратурата изпълнявала поръчки.

Всъщност се касае за прилагане на старото правило за отклоняване на вниманието от истинския кукловод – Иво Прокопиев, докато във всички земни грехове бъде набеждаван Делян Пеевски, при това със силата на добре смазаната медийна машина на олигархичното задкулисие.

Така вчера сайтът „Капитал“, в поредната си поръчкова статия клеветяща прокуратурата и главния прокурор Гешев, не пропуска случая, ни в клин, ни в ръкав, да намеси като дежурна мантра и името на депутата от ДПС. Според прокопиевци имало достатъчно данни, че всеки на висок пост в съдебната система минавал през одобрението на Делян Пеевски, който бил истинския кадровик на системата, а ВСС само подписвал неговата „селекция“.

Фантазия, достойна за измислиците на Огнян Стефанов – агент „Акадамик“ от „Фрогнюз“ или Арман Бабикян, бащата на фалшивите новини. Защото да се чуди човек кои са тези „достатъчно данни“, минаващи през главата на „журналиста“ на Прокопиев, при положение, че цялата съдебна система на практика отдавна е овладяна не от друг, а от кръга „Капитал“.

Това е така, защото бавно и методично на всички високи постове в съдилищата бяха инсталирани удобни на Прокопиев хора, които не само, че не позволяват косъм да падне от главата му, но и ревностно го бранят от всеки опит на прокуратурата да му потърси отговорност. И примерите не са един или два, напротив, точно за Иво Прокопиев има „достатъчно данни“, че се ползва с благоразположението на същата съдебна система, в която според него „кадрувал“ вечният му враг Пеевски.

По случая с бандитската приватизация на „Каолин“ и Винпром „Дамяница“ през далечната 2003г. именно съдът оправда хората от кръга „Капитал“, а окръжният прокурор на Разград дори му свърши услугата да заяви в съдебна зала, че не поддържал обвинението – прецедент и досега. Почти 20 години по-късно, през 2021г. Прокопиев пак беше обвиняем за ощетяване на държавата с 27 милиона лева при приватизацията на остатъчния дял от ЕВН, но Спецсъдът не само че го оправда (да, за същият спецсъд става въпрос, който политическите проксита на разградския олигарх искат да закриват, защото уж бил „бухалка“ към неудобните и „честни“ бизнесмени), но се оказа и че прокуратурата тихомълком изобщо не е протестирала оправдателната му присъда.
Риторичен е въпросът дали така постъпват правораздавателните органи спрямо някой обикновен човек, откраднал два самуна хляб от селската бакалница? 

А кой е по-логично да е „назначил“ председателя на Върховния касационен съд на поста му – Пеевски ли, против бившите медиите на когото съпругата на Лозан Панов водеше дела, защото я били нарекли „Черен лебед“ (определена обаче за такава не от друг, а от Христо Иванов в стенограмите „Арго“), или самият Прокопиев? Който не само е личен приятел с Панов, но е впрегнал и цялата си медийна машина в негова защита и в крайна сметка го номинира и за президент.

Да не говорим и за грантово зависимият „Съюз на съдиите в България“, в който членуват сериозен брой съдии (включително такива, правораздаващи в ключовите за страната и за самия Прокопиев СГС, САС и ВКС) и които е дотолкова политизиран и обвързан с другите НПО-та на хранилката на чужди фондации, че не само не се крие в пристрастията си към кръга „Капитал“, но и най-нагло неговите представител дори не си правят отвод, когато разглеждат дела, по които страна е лично Иво Прокопиев или пък някой присъдружен негов бизнесмен, служител или приятел-издател. 

Всъщност е интересен и въпросът колко от делата, които са завели в съда „Прокопиев и приятели“ са завършили успешно за тях и колко са загубени. Със сигурност ще се окаже, че процентът на спечелените клони към 100, докато „кадровикът“ Пеевски (чрез бившите си медии) не само, че редовно е понасял ударите на същата съдебна система за това, че е разкривал истината за престъпното забогатяване на фамилия Прокопиеви, но и е постоянен обект на проверки от страна на правораздавателните органи именно по доносите на кръга „Капитал“.

Така че когато продължават да лъжат по темата за „влиянието“ на Пеевски в съда, не е зле журналистите от „Капитал“ първо да се опитат да обяснят тези безспорни факти и едва тогава да продължават с инсинуациите и манипулациите. Защото на обществото отдавна е ясно кой е истинският кадровик не само в съдебната система, но и в изпълнителната власт – добре облеченият бизнесмен от Разград, който обича да раздава морал, но не обича да вижда собствената си задкулисна роля в изстрадалата ни държава. Роля, продължаваща повече от 25 години и за която няма изгледи скоро да падне театралната завеса.