Вярвам, че имаме силата да определяме колко и дали ще сме здрави. Имаме силата да си докараме болест, имаме и силата да предотвратим болест, имаме силата и да се самолекуваме. Лошото е, че често липсва съзнанието за това. Това заяви психотерапевтът, писател, преводач и режисьор Мадлен Алгафари.


Мадлен Алгафари

Коя е тя?
Мадлен Стайкова-Алгафари е психотерапевт, писател, преводач, режисьор. Завършила е психология  в СУ „Св. Климент Охридски“ и едновременно в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ специалност „Режисура за драматичен и куклен театър“.

Работи в БНТ като редактор и водещ. През 2003 г. издава първата си книга „Мира нямам“ (поезия и психология). Следват книгите „Вяра имам“, „Всички можем да летим“, „Приказки за пораснали деца“, „Глад за истински неща“, „Как да се разболяваме качествено“, „Пътят на сърцето“, „Поправителен за родители - неверните вярвания за възпитанието“.

Член е на Българската асоциация по психотерапия, на Европейската асоциация по психотелесна терапия. Главен редактор на сп. IBPJ, издавано от Европейската и Американската асоциация по психотелесна терапия.

Омъжена е за режисьора Нидал Алгафари, имат дъщеря и син.

Ето какво още каза тя за коронавируса и протестите в интервю за "Марица":

-  Колко сериозно ни порази  коронакризата?  Преодоляхме ли паниката, или страховете са се загнездили дълбоко в нас?
- Аз нямам как да разполагам с такава статистика. Все пак един терапевт, който работи два дни в седмицата с клиенти, се среща само с около десет души за година-година и половина. Впечатленията ми по въпроса са по-скоро от онлайн сесиите, които провеждах допълнително по време на трите месеца изолация.

Моите лични наблюдения са не толкова за увеличаване на страха и паниката, колкото за цялостното пренареждане на животите, трансформиране в партньорските отношения или генерални нови избори за посоки в професия, връзки, учене. Повечето хора, с които се срещам, не са изплашени, те мислят осъзнато и виждат в случващото се шанс за дълбинни промени, отдавна нужни на човека и планетата.

- Защо се оказахме толкова уязвими пред заплахата коронавирус?
- Уязвими са тези, които вярват, че са уязвими. Аз вярвам, че имаме силата да определяме колко и дали ще сме здрави. Имаме силата да си докараме болест, имаме и силата да предотвратим болест, имаме силата и да се самолекуваме. Жалко, че често липсва съзнанието за това. Ала е хубаво, че стават все повече хората, които го разбират.

- Застрашени ли сме от нова пандемия - от стрес или депресия? Каква е най-ефикасната рецепта за излизане от подобен капан?
- Осъзнатостта. Тръгването на терапия, за да се постигне осъзнатост,  четенето на такива книги, посещение на такива семинари. Само ако можеха хората да прозрат колко много могат, колко повече, отколкото допускат, че могат.

- Подхранват ли недоволството и стресът от КОВИД кризата уличните протести?
- За някои хора - да. Но много от протестиращите изразяват мнението, което отдавна имат и няма нищо общо с обявената пандемия.

- Оздравително ли ще подействат протестите на обществото? Ще изпусне ли парата?
- Ще е тъжно, ако само изпусне парата. Нуждаем се от промяна, но аз говоря за една дълбинна промяна, която касае всички хора на планетата, светогледа ни, ценностната ни система, зрелостта ни. И не става дума за политика изобщо, а за порастване на хората. Ако това не се случи, няма как и в политиката да има други хора. А и много по-мащабни и неприятни последици ще има за бъдещето на човечеството от политическите крамоли в една или друга точка на планетата.

- Докъде може да ескалира недоволството?
- Дотам, докъдето недоволстващите си позволим.

- „Глад за истински неща” е заглавие на една от книгите Ви. За какво сме най-гладни днес?
- За осъзнатост. Но именно защото тя липсва, много хора не си дават сметка и за този глад. Когато някой тръгне на терапия и започне да си отваря очите, чак тогава разбира колко много неща не е знаел, не е виждал.

- Как да се адаптираме по-лесно към живот в  изолация и дистанция? 
- Първо, зависи кой колко е изолиран и дистанциран. Второ, зависи кой какъв характер има. Има хора, на които винаги им е било добре да са по-дистантни, други много страдат от същото. Но човекът може да е и много адаптивен както в действията си отвън, така и с промяна на гледните точки отвътре. Но ако го поиска. Винаги можем да намерим положителното в една ситуация, ако решим. Както и обратното.

- За какъв свят трябва да сме готови след пандемията? Как да се научим  да се борим със заплахите и предизвикателствата?  Как  ще се справим с  подобни вирусни атаки, ако те се окажат поредица?
- Колкото по-бързо пораснем и се променим, толкова по-бързо ситуацията учител ще си отиде. Но това е проверка какви промени ще направим в самосъзнанието си първо. От това зависи изобщо посоката на човечеството и Земята.

- Кой е най-сериозният урок, който научихме от пандемията? Успяхме ли да открием истински ценните неща, на които не сме обръщали внимание?
- Пандемията е от неосъзнатост, от властова невроза, от емоционална глупост. Това са истинските пандемии. Да, много хора откриха истински неща, когато с тези пандемии решиха да се борят.

- На кръстопът ли са днес българите? Имат ли  сили и вяра да тръгнат по верния път?
- Във всяка секунда ние, хората, се намираме на кръстопът. Във всяка секунда избираме какво ще стане после. Който съзнава това, с по-голяма вероятност е автор на живота си.

- Към какви промени Ви провокира пандемията? Пишете ли нова книга?
- Одомашних се повече и това ми харесва. Пътувам по-малко и това ми даде възможност да си свърша вкъщи отлагани неща. Пиша книга, която се казва „Тихоспирка“ и която започнах още миналата есен. Няма случайни неща.