Магнитите в света на Цветан Василев
Американският закон "Магнитски" – новата мантра на задкулисието
Цветан Василев отдавна живее в свой измислен, илюзорен свят, в който той е най-важният човек, като същевременно е и най-големият специалист в банковото дело, завършен професионалист, останал неразбран от простолюдието, от завлечените с милиарди вложители в КТБ, от прокуратурата и държавата, както и от хилядите презрени от него обикновени банкери по света, позволили си да работят по утвърдени от столетия банкови правила.
В собствения свят на Василев КТБ не е фалирала заради икономическата логика - че не можеш да раздаваш необезпечени кредити на свои фирми-бушони, с които да купуваш активи за себе, докато същевременно привличаш депозити с високи лихви, а е съсипана умишлено, от съществуващите също в илюзорния му свят негови врагове – прокурори, политици, шефове на БНБ, министър-председатели.За Василев не съществуват нито обвинителния акт на прокуратурата, нито одиторските доклади на „АФА“, „Ърнст и Янг“ и „Делойт“, нито доклада на международната разследваща компания „Аликс партнърс“, нито заключението на бащата на валутния борд проф. Стив Ханке, посочващи ясно и категорично, че КТБ е била класическа пирамидална схема, подобна на тази на Бърнард Мадоф. Паметта на Василев услужливо изключва от клетките си и информацията, че стотиците, получили напълно необезпечени кредити в размер на милиарди левове фирми, са създадени само с тази цел, нямат никаква дейност, собственост са на неговите секретарки, охранители и шофьори.
Същевременно, мозъкът на Василев продължава да функционира съвсем добре и учудващо трезво, когато трябва да управлява заграбеното от КТБ в своя полза. Тъй като винаги е смятал парите на банката за лични, всички предприятия, закупени с парите на вложителите, Василев също смята за свои и се бори за тях така, както хиената защитава отмъкнатата плячка. „БТК“, „Петрол“, „Дунарит“, „Авионамс“, „Сана Спейс Хотел Хисаря“, „Сръбска фабрика за стъкло“, са само част от тези активи, които Василев с щедра ръка прехвърля за 1 евро на подставени лица, после ги „дарява“ на приятели чрез фалшиви цесии, а накрая ги източва, за да продължи да поддържа луксозния си живот зад граница, в петзвездния разкош на хотела си в Белград.
Разбира се, и през ум не му минава, че може да ги прехвърли на Фонда за гарантиране на влоговете в банките и така да покрие поне част от многомилиардната дупка, отворила се след КТБ – такава вероятност в измисления му свят изобщо не съществува, нито гложди по някакъв начин съвестта му.
Оказва се обаче, че в света на Василев нещо толкова просто като магнитите, също може да играе важна роля. Облицовани с откраднатите от КТБ пачки, с тях той си служи, когато трябва да привлече в орбитата си хора, готови да загърбят достойнството си, за да обслужат интересите му. „Журналисти“ като Мирослав Иванов, Любица Кулезич и Сашо Диков, бивши агенти на Държавна сигурност, като агент „Академик“ - Огнян Стефанов или агент „Сашо – 11“ - Илиян Василев, платени клакьори, цели телевизии като BiT и бТВ, лакоми „бизнесмени“ като Гриша Ганчев, мощни олигарси - руски като Константин Малофеев и български скандални бизнесмени като Сашо Дончев, Иво Прокопиев и Огнян Донев, професионални лобисти, "бизнес-партньори" като Дмитрий Косарев, подкупни адвокати и съдии. За всички тях парите на Василев, откраднати от КТБ, не миришат, те са мощен магнит, на който не се противят, напротив – привлечени са от него като мухи на мед. Без оглед на пол, раса, социално положение или националност.
С еднакъв успех Василев плаща на руски хибридни сайтове, създава български „медии“, целящи да му изградят положителен образ, влиза в колаборация с доскорошни свои врагове, като Прокопиев. На война, като на война – за Василев всички средства са позволени, щом водят до удари по прокуратурата и способстват да съхрани заграбеното, а за „приятелите“ му – наши и чужди, парите, разбира се, са изключително голям стимул, чрез който падат всички морални задръжки.
В петък стана ясно, че след като „руската“ му връзка окончателно е заминала в небитието, Василев е обърнал взор зад океана. От спряган за агент на КГБ в миналото, изведнъж фараонът се оказа обграден от американски лобисти, свързани преди време с ЦРУ, а сега заработващи на частно и неуспели да устоят на паричния магнит на Василев. 50 000 долара на месец са много пари, а срещу тях бившият агент на ЦРУ, понастоящем адвокат – Джоузеф Огъстин, говорещ перфектно руски език, се бил наел да вкара Василев в орбитата на закона „Магнитски“. Веднага „новината“, публикувана първо в почти неизвестното в Европа електронно издание „Тhe Hill”, е подета от медията – бухалка на обвиняемия Прокопиев – „Дневник“, както и от сайта на говорителката на Иван Костов – Стоянка Георгиева – „Медиапул“. „Тhe Hill“ е представено като „авторитетно издание“, а Прокопиев и „журналистите“ му в многогласие тръбят, че Василев щял да получи „закрила“ по този американски закон. Всъщност пълни глупости. Но звучащи твърде добре в августовската жега, бедна от към новини, и веднага подети от ордата платени от Василев тролове в социалните мрежи, побързали да коментират „лошите“, които сега щели да изпитат на гърба си силата на американските санкции, докато менторът им Василев щял да се къпе в „защитата“, осигурена от новото му качество на американски доносник и „борец против корупцията“.
За незапознатите законът „Магнитски“ звучи тежко, достолепно и навежда мисли за американска демокрация, грижеща се да няма корупция по света. Всъщност обект на този закон изобщо не са персони от калибъра на Василев, понастоящем подсъдим за ръководител на организирана престъпна група за източването на четвъртата по големина банка в страната. Законът, приет от администрацията на Барак Обама, е по конкретен случай, свързан с руския адвокат Сергей Магнитски и британският гражданин Уилям Браудър, и цели да бъдат наложени санкции на няколко на брой руски граждани, чрез вкарването им в „черен списък“.
В края на 2016г. действието му е разширено и за други страни, но основният принцип е, че американската държава може да определи списък от конкретни лица, спрямо които да въведе ограничения, изразяващи се в отказ на американска виза или запориране на авоарите им в САЩ. В закона не става дума за никаква „защита“, американска съдебна или друга индулгенция или нещо подобно, на което се надява Василев, за да избегне осъдителна присъда в България и което беше разпространено като „новина“ от новите му лобисти – американски „приятели“. И услужливо тиражирана веднага от грантово зависимите медийни бухалки на задкулисието.
Видно е, че този път магнитът на Василев очевидно е привлякъл неподходящите хора, които за 50 000 долара на месец вероятно ще го заблуждават години наред, че САЩ и американския закон „Магнитски“ могат да му осигурят „защита“, каквато не само че е невъзможна дори теоретично, но и би представлявала груба намеса във вътрешните работи на България, която е демократична страна, член на НАТО и съюзник на САЩ.
Магнитът „Магнитски“ обаче ще бъде силен поне още няколко седмици за Василев и присъдружните му наши и чужди лобисти, ще бъде предмет на анализи, мнения на „независими“ социолози и политолози, на статии в „Дневник“, „Капитал“, „Клуб Зет“, „Медиапул“, „Трансмедия“ и „Фрог нюз“, на поводи за участия на адвокатите му Константин Симеонов и Христо Ботев в сутрешните блокове на бТВ и BiT. Ще предпостави дежурното оплюване на българската прокуратура и държава, ще се подиграе за пореден път с измамените вложители в КТБ, ще се опита да консолидира проваленото дясно пространство в борбата му против съдебната система. Поредната медийна дъвка, поредната схема на Василев и Прокопиев в борбата им да получат опрощение за престъпленията си.
И така до следващия мизансцен, измислен от гравитиращите около фараона лобисти, който нищо чудно да бъде молба от Цветан Василев до севернокорейския лидер Ким Чен Ун за осигуряване на закрила. Май други „демократични“ държави, които да защитят Василев и кражбите му от българското правосъдие, не останаха.
Ивайло КРАЧУНОВ
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Последвайте ни
