“Уникален си, Хосе Карерас! За мен беше чест да бъда част от твоя театър! Поклон, приятелю!”, написа в личния си профил футболната легенда Христо Стоичков, който посети великолепния концерт в зала “Арена Армеец”, минал под логото Opera d‘amore. 

В края на миналата година президентът Румен Радев и Христо Стоичков аплодираха Хосе Карерас на софийска сцена. Концертът събра звезди на оперното изкуство от различни националности, но безспорната притегателна фигура бе каталунският тенор. Карерас идва за първи път у нас през 1981-ва, за да участва в галаконцерта за 50-ата годишнина на Николай Гяуров в Софийската опера. По думите на запознати, тогава той е получил символичен хонорар. След 10 ноември 1989-а отново посещава страната ни. 

Запазил топлото си отношение към България, подава ръка на двама талантливи млади певци - Илина Михайлова и Росен Ненчев. Те бяха и сред участниците в последния му концерт в София, обявен за прощален. 

Пищното зрелище с богат интерактивен декор изправи на крака публиката. Оркестърът на Софийската опера бе на висота, майсторски ръководен от маестро Давид Хименес, племенник на Карерас. Достойно се изявиха хорът и балетът на първия ни оперен театър. Венецуелският тенор Рейналдо Дрос, руското сопрано Мария Гулегина, италианският тенор Марко Берти, Даниела Дякова, Кирил Манолов, Емил Павлов също заслужиха много аплодисменти. Макар че навърши 75 години, Хосе Карерас е в отлична певческа форма.

Това пролича в хита “Гранада”, както и в лиричната италианска песен “Не ме забравяй”, която тенорът изпълни в дует с Илина Михайлова. Карерас е образец на стоицизъм и вярност към изкуството - в края на 80-те той заболя от левкемия, подложи се на тежката операция за присаждане на костен мозък и след мъчително възстановяване се върна на сцената. В борбата за оцеляване го подкрепяше и светът на операта - тогава Пласидо Доминго му изпрати телеграма: “Шампионе, дръж се, трябва да живееш!”. Българската музикална общественост цени изкуството на Карерас. 

При предишното си посещение в София той получи титлата “Доктор хонорис кауза” на Музикалната академия “Панчо Владигеров”, а сега - Почетния знак на президента

Румен Радев уважи концерта и с личното си присъствие. Сред публиката присъстваше и внушителна част от дипломатическия корпус, акредитиран у нас.

Галата Opera d‘amorе бе отлагана два пъти заради Ковид пандемията. Най-накрая тя бе осъществена благодарение на усилията на импресариото Живко Ботев и целия му екип. Очаква се проектът да бъде показан и в чужбина. 
С прекрасното сопрано Илина Михайлова

Но нека обърнем поглед назад. 

Хосе Карерас завършва средното си образование в гимназията “Монсерат“

Намеренията му са да следва химия, но филмът “Великият Карузо” преобръща съдбата му. Младият човек е омаян от големия тенор и решава да тръгне по неговите стъпки. 

Първата опера, която Хосе гледа в театъра, е “Аида” с Рената Тебалди и Умберто Борсо. На 17 години юношата учи химия и пеене, като същевременно работи в една козметична лаборатория. Хосе успява да си уреди прослушване при импресариото на театър “Лисео”, Хуан Антонио Памиас, който остава очарован от гласа му. 

През 1970 г. младият певец получава първата си роля - Флавио в “Норма” на Белини

В главните роли са ангажирани Монсерат Кабайе и Фиоренца Косото. После му поверяват Измаел в “Набуко” на Верди. В Мадрид го канят за Реквиема на Верди, а голямата Монсерат Кабайе го взема под крилото си. Двамата остават близки приятели до последните й дни. Голямата певица го кани да й партнира в “Лукреция Борджия” на Доницети - Карерас тогава е само на 24 години. Така започва звездният му път в оперното изкуство.
С диригента Давид Хименес

На международния конкурс за вокалисти в Бусето - родното място на Верди, Карерас печели първа награда. Канят го в театър “Реджо” в Парма, за да изпее за първи път Рудолф в “Бохеми” - роля, която ще му донесе световен успех. Следва дебют в Лондон в “Мария Стюарт”, заедно с Монсерат Кабайе. През 1972-ра Карерас вече е първи тенор на театър “Лисео” в родния си град.

Дебютът му в Америка е в Ню Йорк с Пинкертон в “Мадам Бътерфлай” на Пучини. Виенската опера го кани за Херцога в “Риголето” и за Алфред в “Травиата”, а Миланската Скала - за Рикардо в “Бал с маски”. През 1975-а Карерас пее под палката на Херберт фон Караян “Дон Карлос” и “Реквием” на Верди в Залцбург. 
Левкемията слага неочакван край на творческия му възход през 1987 г. 

Спасителната операция е извършена в болница в Сиатъл, където му присаждат костен мозък. Силният характер и добрата медицина побеждават болестта. През 1989 г. Карерас пее в операта “Христофор Колумб” на Леонардо Балада. В периода 1990 - 1994 г. е част от проекта “Тримата тенори” заедно с Пласидо Доминго и Лучано Павароти. 
В театър “Лисео” Карерас се връща след 7-годишно отсъствие, за да участва в операта “Слай”. Тенорът има два брака. Първата му съпруга, Мерседес Перес, му ражда дъщеря и син. През 2006-а Карерас мина под венчило със стюардесата Юта Егер. Бракът им се разпадна след пет години. 

Карерас създаде фондация, която подпомага въвеждането на нови методи за лечение на левкемията. 

Още редове от биографията 

Роден е на 5 декември 1946 г. в Барселона. Майка му държи фризьорски салон, а баща му служи в градската гвардия. Като малък е кротко, но гласовито момче. На 7-годишна възраст влиза в общинската консерватория, учи пиано, солфеж и пеене при Магда Прунеда. Увлича се по операта и сарсуелата. Дядо му, Салвадор, го учи на популярните за онова време песни. Първото му излизане пред публика е в Радио Барселона. Ангажират малкия Хосе за ролята на Тружаман в сарсуелата “Олтарят на маестро Педро” на Мануел де Файя в театър “Лисео”. 


Мариана СТЕФАНОВА