"Винаги е тежко да се сбогуваш с град, в който си като у дома си. Ние, которците, и София - емоции от векове, чисти и братски - не винаги сме били в кавги и проблеми, както днес. Като малък пример, Прохор Пчински е роден в Овче поле, бил е като брат със св. Иван Рилски, пише bgnes.bg

Которците (овчеполците) откакто се помним, си имаме приказка с шопите", каза Панев и подчерта: Бяхме и професори, дърводелци, лекари, генерали, кметове и какво ли още не, нашата история е извоювана с кръв, сълзи и инат.

Ако реалността и историята са огледало, счупено от десетилетия, все пак в малките парченца успях да видя своя брат, а след толкова години и в толкова малки стъкла, и във Варна, Пловдив, Велинград, Бургас и навсякъде, аз се надявам, че в малките македонски парченца успя да ме види и той, от другата страна на огледалото, чупено, чупено, направено на прах.

Загубих и родител, и приятел, и брат тук, имаше и тежки моменти. "Минахме заедно и през пандемията, за което аз лично съм благодарен - за цялата братска помощ, когато целият свят притихна, а София беше малък прозорец.

И ако, в крайна сметка, важи старата поговорка „Няма ненаказано добро“, това е то, мрежите не прощават. Сто години по-късно, като македонски дипломат, се опитах колкото можах и доколкото зависи от мен, но не успях да направя много, центробежните балкански сили са силни.

Винаги съм казвал на глас, свят, в който няма да сме братя, а ще бъдем татари, окупатори, Коминтерна и подобни ниски обиди, не е мой. Нито искам да имам кариера в такива игри, игри, в които ще трябва да се нагрубяваме. Тези игри не са наши, те са наложени, за да ни отровят и заслепят, да не виждаме доброто в брата, а само лошото.

Може би ще дойдат бъдещи поколения, по-умни от нас, ще направят повече и по-добре, трябва да ги образоваме и насочваме. За да покажем, че можем повече, поне да се опитаме. Доскоро София, имаме още много какво да си кажем! ", каза в заключение Панев и в PS добави: Във ваша чест, генерале!