Македонският външен министър Никола Димитров, който беше в делегацията на новия премиер Зоран Заев, посетила София, е убеден, че двете държави са изгубили много време с хладни отношения помежду си. Но е убеден, че нещата вече са започнали да се променят. Това заяви той в интервю за БГНЕС.

- Време ли е да се обърнем към бъдещето? Как искате да изглеждат отношенията между България и Македония да речем след една година?

- Удоволствие е че съм с БГНЕС и че съм тук, в София. Това е първото посещение на премиера, не само на реформаторското правителство, но и на една нова Македония, която се роди от тази голяма агония.

Тази нова Македония няма комплекси, не й трябват много паметници, за да се гордее със себе си. И няма предразсъдъци. И наистина е време да развием един нов дух на Балканите, преди всичко с България. Тези дни много говорим за история и т. н.

Това, нашите две държави да не са близки, е антиисторически и няма никаква логика. И това можехме да го направим... трябваше да го направим в началото на 90-те години, когато Република Македония стана независима през 1991 г.. „

Изгубихме много време. Може би беше необходимо някои уроци да се научат по този начин, но мисля че вече пораснахме. И изправянето пред реалността е полезно.

През част от следващата година България ще бъде председател на Съвета на ЕС , ще бъде много влиятелна и значима по смисъла на фокуса и приоритетите. По това време ние вероятно по-малко ще говорим, повече ще показваме резултатите от работата ни по реформите.

Защото ние сме решени – дори и без европейска перспектива – да изградим в страната ни силни институции, тъй като видяхме какво означава, когато институциите са толкова слаби, че един човек да може да определя съдбата на всеки гражданин, на всяка компания. И сме твърдо решени да имаме независимо правосъдие, независими медии, силна антикорупционна комисия.

Искаме у дома една чиста ситуация. И прозрачност. Ще бъдем ценни за поддръжка, не само поради това, че сме два много близки народа, а и защото ще заслужаваме тази поддръжка. И няма въобще да има отворени въпроси помежду ни.

- Хубаво е, че България и Македония най-после като че ли видяха, че съществуваме един до друг. Какво е вашето обяснение за действията на Гърция в продължение на 20 г. Защото не става дума само за спора за името. Защо Гърция не желае да пусне Македония в Евросъюза и в НАТО?

- Лично аз имам сериозен опит по този въпрос – пет години бях главен преговарящ по въпроса за името с Гърция, бях застъпник за приемането на временната спогодба в Международния съд в Хага.

Ситуацията от правен аспект е много ясна. На практика единственото задължение от тази временна спогодба е Гърция да не преговаря за членството на Македония в международните организации. И съдът на ветото в Букурещ каза, че тя нарушава това правно задължение. Е, в международните отношения правната ситуация не винаги е достатъчна.

И аз ще се опитам, започнах вече да го правя, ние като министерство, правителство и цялата държава, ще се опитаме да убедим Гърция, че това, което се прави в Македония, трябва да бъде подкрепено. И пледирам сериозно да помислят какъв съсед искат да имат:

Ако искат да имат европейска демокрация, без конфликти, приятелски настроена, напълно отворена за сътрудничество във всички области, тогава ще вдигнат преградата за влизане в НАТО.

Защото когато по-големият съсед те блокира, реакцията ти не е по-голяма конструктивност, а се създава една дефанзивност. Също така моментът в региона е много важен. Релсите, които поставиха заедно Европа и Америка, след войните в бивша Югославия, малко се изкривиха: Европа много е ангажирана самата със себе си, старите страни-членки станаха скептични по отношение на това доколко този процес на разширяване реално променя страните. А пък страните-кандидатки станаха скептични, че този процес ще има край.

Няма и кой знае какво внимание откъм елита на Вашингтон. И това поставя региона в една ситуация... Има сили, които смятат, че се създава възможност за други варианти. Поради което е много важно членството на Македония в НАТО, тъй като то ще има усмирителен ефект и ще бъде едно послание, че тази страна е там и ще остане в тези граници.

- Говорите за вижданията на други държави за развитието на Македония и на региона. Видяхме действията на Тирана, виждаме и тези на Белград. Как според вас ще се развиват отношенията на Македония с тези две държави при новото правителство?

- Към всички наши съседи искаме да протегнем ръка, да кажем: “Имаме истински приятел на Балканите“. Имаме един достатъчно нездрава надпревара кой има по-знаменити поражения, кой – по-кървави победи.

И не се надпреварваме в настоящето кой има по-добро здравеопазване, по-добро образование. Мисля , че е време да се обърнем повече към бъдещето. И в този дух политиката ни към всички съседи ще бъде “Хайде да видим кой ще бъде най-добрия приятел?“, вместо да бъдем натъпкани в окопи от доста време.

Това вреди на нашите граждани. Македония има мултиетническо общество, това е съдбата ни. Това изисква голяма мъдрост, визионерство и грижи. И нашето убеждение е, че колкото по-единни сме и колкото повече нашите съграждани албанците чувстват Македония като своя родина, толкова по-твърда и по-силна ще бъде Македония. Това е нашата политика.

Преди избори имаме една практика на комуникиране през обществеността. Ние няма да правим това, искаме да внесем нов дух. Ясно е, че всички държави си имат свои национални интереси.

Но често казвам: „В този регион или ще растем заедно, или ще падаме заедно.“ За нас случаят с Албания, когато се сдоби със статут на страна-кандидат, беше добре и за Македония, и за Балканите. Колкото повече вървим заедно към Европа, толкова повече се стеснява пространството за старите сили, които имат други цели.

- Имаме оправяне на отношенията между България и Македония, които бяха хладни, почти ги нямахме – без да сме ги прекъсвали...

- Последното посещение на ниво премиер беше през февруари 2013 г....

- И знаете ли колко продължи – с идването и връщането до летището? 50 минути. А и президентска нямаше...

- Това е срамота. Четири години и половина... За мен, особено когато чухме за всичките тези злоупотреби в Македония, това не беше правителство на Република Македония. Така че хайде да заменим този завършен национализъм с дългосрочен визионерски патриотизъм.

- Смятате ли, че има рискове за Македония в геополитически план? Да речем – руско влияние, основно от север?

- Искам да убедя нашите руски приятели, че това, което започнахме още през 1993 г., една от първите декларации на парламента, е за членството в НАТО. Това ще бъде добре за нас, ще бъде добре за региона.

Това не означава, че ще имаме лоши отношения с Москва. Не става дума за „или-или“. Има много области, в които можем да увеличим сътрудничеството.

Искам да ги убедя, че с това, което правеха по време на кризата – според тях, да предпазват Македония, имат около 11 изявления на МВнР на Руската Федерация, всъщност те защитаваха Груевистан, а не Република Македония.

Защото ерозията на институциите отвътре направи Македония много слаба. Което достигна кулминацията си на 27 април, когато полицията позволи депутатите да бъдат атакувани в храма на демокрацията. И не застана на страната на конституцията и парламента, а на партията и партийните желания.

Такова нещо ние никога повече няма да позволим. Полицията трябва да бъде на Република Македония – нито на ВМРО-ДПМНЕ, нито на СДСМ, или на която и да било друга политическа сила.

Мисля, че колкото по-демократичен става регионът ни и колкото по-силни са институциите ни, а не са толкова силни лидерите – в смисъл на авторитарно управление – толкова по-малки възможности ще има за геополитически игри, една голяма сила, друга голяма сила...

Също така смятам, че не са добри нито за Европа, нито за света тези големи напрежения между Русия и Европейския съюз, и НАТО. Това не е нещо, което ние, като малка държава на Балканите, можем да носим като товар, можем само да говорим за това. Светът е станал много малък, много взаимно зависим, а това са много остарели тенденции. И начини на изграждане на отношенията.

По отношение на Балканите това е само едно отражение от по-големия проблем.

- Така е. За съжаление и Западът се събуди прекалено късно, като че ли му трябваха 30 г., че вече няма двуполюсен свят. Кога според вас икономическите отношения между България и Македония ще получат едно ново начало, реално, не като пожелания?

- Никола Димитров: Да, за съжаление имаме около 600 млн. долара... Убеден съм, че още вчера (във вторник – бел. ред.) започнахме да прилагаме новия договор за добросъседство. И с ясните изявления на двамата премиери, и с отдаването на почит пред една личност , която свързва двата народа – цар Самуил.

Мисля, че от този договор нямаше да има нужда, ако имахме европейски и нормални отношения, каквито трябва да имаме и ще имаме. Ще оправим тези политически пречки. Мисля, че инфраструктурата е много сериозно, много важно нещо. И този коридор №8...

Аз съм във външното министерство от 1996 г. и чета за него, чувам за него различни приказки. Не става дума само да говорим. Седях на вечерята между премиера и вашия министър на транспорта Ивайло Московски, който много практично обясни какво трябва да се направи.

Мисля, че трябва в обща делегация от всичките страни, които имат интерес от тази връзка изток-запад, включваща Италия, където завършва, и Албания, Македония, България, да седнем и да намерим – вероятно комбинирани – фондове...

Но това трябва ние да го направим, а не само да говорим, то само няма да се случи. Което ще разкрие много възможности за икономическо сътрудничество. Политиката ще поддържа и създава климат, какъвто започна да прави, но трябва да има и пътища. Това също е важно, защото ще има обратен позитивен ефект – на политиката после ще й бъде по-лесно да изгражда сближаване и приятелство, ако и бизнесът е тук, културата, туризмът...

- В тази връзка как приемате призива на българския премиер, който казва, че, в крайна сметка, и в Македония, и в България хората са европейци, но политиците трябва да имат европейско поведение?

- Четох едно интервю на премиера, публикувано вечерта преди посещението ни. Това беше интервю на европейски премиер. Живях дълги години в Холандия, където един от основните таланти е прагматичността.

Има голяма разлика между тупането в гърдите и създаването на резултати. За да има резултати в името на държавата, на гражданите, трябва да си прагматичен. Така че с голямо удоволствие прочетохме интервюто. В него има... отворени обятия.

И при нашия премиер има отворени обятия. И е много хубаво, че от такова равнище идва такъв импулс за двете държави, за народите им. Това ни е бъдещето. А ние, дори да не успеем да си отворим вратата, ще си донесем Европа в Македония.

- Чакаме тези отворени и от двете страни ръце да се стиснат и да започнат да работят. Защото думите са добро...

- Те вчера започнаха да работят. Това не трябва да се подценява. И обявяването, че на нашия празник – Илинден е в нашата държавност, искаме да подпишем договора, да има посещение на премиера Борисов, са повече от думи.

А и това с улиците... Ние в Македония много уважаваме президента Желев заради неговото визионерство, което прояви тогава...

- Той има голям исторически принос...

- Точно така. И не става дума само за думи. А и когато става дума за премиери, самите думи вече са дела, особено когато започват така да работят.

Дадоха ни голяма отговорност – на двамата външни министри и екипите ни – да приключим работата. И, знаете ли, когато няма воля , дори да имаме идеален договор, работата не е свършена.

- Значи след една година ще дойдем да проверим. В Скопие?

- С удоволствие, ще ви чакаме!