800 млн. лева на годишна база са лошите, забавени, необслужени потребителски кредити. Това са приблизителни числа, защото една част от банките и небанковите финансови институции продават на предварителна фаза своите вземания, така че да не си утежняват кредитния портфейл. Тези числа изнесе омбудсманът Мая Манолова на форум в институцията, на който бе представен проект на Закон за несъстоятелност на физическите лица, съобщиха от пресцентъра на омбудсмана.

България все още е единствената държава в Европейския съюз, в която липсва законодателна уредба за личния фалит, като същевременно страната ни се наражда в топ 5 по лоши кредити в Европа. 

Припомняме, че екипът на омбудсмана и експерти работят по изготвянето на такъв законопроект от миналата година. На 27 март 2018 г. беше дискутирана концепцията на законопроекта на форум в Представителството на Европейския съюз, организиран от омбудсмана, съвместно с фондация „Български институт за правни инициативи“. Още тогава депутати, магистрати, експерти, представители на институциите, на банковата асоциация, синдикати, работодателски, съсловни и граждански организации, разискваха проблемите, последиците и възможностите пред създаването на нормативна уредба за частния фалит и „вечния длъжник“. Социологическа агенция „Глобал Метрикс“ оповести резултатите от първото национално изследване по въпросите на личния фалит, което показа, че 82.3% от българските граждани очакват приемането на такъв закон.

Общественият защитник отбеляза, че първите проекти на такъв закон са отпреди 7-8 години, но е имало сериозен проблем с качеството на проектите, както и нежеланието на народното представителство да се заеме с темата.

Манолова подчерта, че изготвеният от екипа ѝ законопроект е отворен за предоставяне на мнения и конкретни предложения от участниците в днешния форум.

„Ние сме готови да работим активно, дисциплинирано с моя екип, ще включим всички, които пожелаят да отделят от времето си, за да участват, ще вземем предвид всяко становище, но аз нямам никакво намерение повече да участвам в разтакаването за решаването на този изключително важен за българските граждани проблем“, обяви омбудсманът и допълни, че до месец юли ще внесе в Народното събрание готов проект на Закон за несъстоятелността на физическите лица. По думите ѝ забавянето на работата по този проект няма да допринесе за неговото качество, още повече, че в парламента ще започне отново процедура по обсъждането му. 

„Сигурна съм, че тя ще бъде открита, ако изобщо започне. Защото съпротивата, когато става дума за икономически интереси на могъщите на деня – банки, монополи, бързи кредити, колектори, когото става дума за техните интереси, е огромна. Практиката показва, че народните представители започват да се разсейват“, посочи Мая Манолова.

Омбудсманът информира, че Законът за личния фалит реално ще се отнася както за граждани в качеството им на потребители, така и за упражняващите свободни професии, които не са търговци. Общественият защитник акцентира, че свръхзадължеността на гражданите у нас се е превърнала в обществен проблем, защото сивата икономика расте и социално изключените и отчаяните хора, без перспектива пред себе си, стават все повече. Тя посочи още, че наскоро е финализирана Европейска директива, която се отнася само за гражданите, развиващи икономическа дейност, т.е. гражданите предприемачи, но в нейното предложение текстовете на закона ще се отнасят за всички граждани в качеството им на потребители. По думите ѝ тази директива се очаква да влезе в сила до месец и ще застави държавите-членки в двугодишен срок да преведат законодателството си в съответствие с новото разбиране – „Не на фалитите! Да, на втория шанс и на развиване на култура на разсрочването на дългове.“ 

„Добросъвестността в закона е поставена пред скоби, производството започва единствено и само по отношение на граждани, които при условията на добросъвестност са изпаднали в тежка ситуация по различни причини, като неточно пресметнат финансов риск или при натоварване с кредити за покупка на различни вещи, които са важни за семейството, но не са луксозни, а например са за семейно жилище, изобщо всичко, което е необходимо за гражданина да живее нормално в 21 век“, уточни омбудсманът и допълни, че добросъвестността ще се следи от началото на производството до неговото приключване.

Манолова подчерта, че ще бъдат изключени гражданите, които в процеса на производството укриват доходи, не съобщават за всички поети дългове или се отклоняват от поетите ангажименти в рамките на производството. Тя предлага процедурата да се развива пред съда, но акцентира, че има резонни предложения за двуфазово производство.

Омбудсманът обобщи, че текстовете, които предлага в закона, ще могат реално да заработят в кратки срокове, като предвиждат възможност за медиация и за други извънсъдебни способи за решаване на спора.

„Производството трябва да бъде удобно, бързо, ефективно и евтино за българина, за да се постигне ефект“, каза Манолова. По думите ѝ самото приемане на закона ще представлява една „червена лампичка“ за кредиторите, че притискането докрай на длъжника, изхвърлянето му в сивия сектор, превръщайки го в социално изключено лице, не е единственото решение.

Според нея тогава самите кредиторите ще бъдат активни за постигане на споразумения със своите длъжници, защото скъпите производства и дългите изпълнителни процеси било пред частен или държавен съдебен изпълнител натоварват и кредитор, и длъжник.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ