Маргарита Благоева е журналист повече от 20 години, главен редактор на в. „Доктор“, който е част от медийната група на Агенция „Блиц“. Наскоро тя издаде първата си детска книжка – „Приключенията на врабчето Незабравко“.

Как се е родила идеята, какво я е вдъхновило, да очакваме ли продължение - на всички тези въпроси и още много други разказва тя в това интервю.

-Марги, как се роди идеята за подобна детска книжка? Какво те вдъхнови?

-Книжката ми „Приключенията на врабчето Незабравко“ е написана на базата на мое лично преживяване с едно врабченце, когато бях дете. То беше паднало от стряхата на нашата къща, както се разказва и в книжката, аз го намерих, грижих се за него и когато порасна, го пуснах на свобода. Емоционално преживяване беше и тогава, когато бях малка, и сега, когато реших да напиша тази история.

На пръв поглед това е случка, която мнозина от нас са преживели с различни животни, но зад нея стоят много чувства, емоции, детска привързаност и любов, състрадание, желание да помогнеш на пострадал (независимо човек или животно), добронамереност, благородство. Качества, които децата притежават по рождение, а ние, възрастните, често се учим отново на тях.

Така че, ме вдъхнови изплувалият в съзнанието ми един ден спомен за моето врабченце. Първоначално не мислех да пиша книжката, тъй като ми се струваше, че няма смисъл. Нали аз си знам историята, защо да я разказвам на други хора? Но тя не ми даде мира и един почивен ден седнах и я написах.


- Кое бе най-трудното в процеса на писане? Кое не те отказа?

- Не ми беше трудно да напиша историята с Незабравко, може би понеже тя се изля от душата ми. Първоначално я написах за няколко часа, след време я допълних малко и редактирах. После седя в компютъра ми повече от 2 години, докато миналата пролет не реших, че може да се опитам да я издам някой ден.

Но първо трябваше да намеря художник, който ще хареса книжката и ще иска да я илюстрира. Реших, че това е първата крачка, а издаването ще се случи, когато успея.

Така, след известно търсене, се свързах с Родостина Пенева, която е художникът на книжката ми. Тя я прочете, хареса я и започна работа по нея. Създаде уникално добри илюстрации, много живи, истински, одухотворяващи текста. Има пълна хармония между думите и рисунките. Много съм ѝ благодарна за това, което направи за Врабчо. Радостина Пенева е много талантлив художник, интуитивен, изпипващ детайлите.

Този процес на работа продължи цялото минало лято, та до есента. Беше удоволствие творческото създаване на книжката, виждах я как оживява! Така че, именно това вдъхновение не ме отказа и ми даваше сили и порив да продължа работата по книгата.

Първоначално не мислех да бързам с издаването, тъй като, както знаете, обикновено непознатите автори сами спонсорират печата на книгите си. Аз не бях събрала необходимата сума за печат и не бързах. Но стана така, че г-жа Теодора Йосифова, с която се познавах по друг повод, спомена за своя проект „Училище за ценности“, който мечтаеше да реализира в български учебни заведения.

С две думи, по този проект наш екип ще посещава детски градини и училища, където ще подаряваме книжката, ще четем на децата историята за Незабравко, ще я обсъждаме с тях, може да рисуваме и определено ще се забавляваме. Проектът, разбира се, е по-мащабен, това е моят принос към него.

Така че, г-жа Йосифова хареса книжката и благодарение на нейното спонсорство, тя излезе от печат малко преди Коледа миналата година.



- Защо реши шрифтът на книгата да е подходящ за хора с дислексия?

-Художничката Радостина Пенева предложи този шрифт, аз го харесах, защото наистина е лесно четим. От работата си като журналист толкова години често съм писала, че напоследък много деца страдат от дислексия, която се изразява в разместване на буквичките, когато се учат да четат. Съответно, те изпитват сериозни трудности в четенето и писането, макар че този проблем е преодолим с възрастта и работата с логопед.

Затова оставихме книжката с този шрифт, който е разработен от български екип в рамките на магистърска програма в Националната художествена академия в периода 2014-2016 г. По световни данни, 1 на всеки 6 души проявява симптоми на дислексия.

- Ще има ли продължение на историята за Незабравко и лесно ли се пише детска книжка?

- За момента все още не мога да кажа дали ще има продължение на историята за Незабравко. Имам някои идеи в главата си, но не съм започнала реализацията по тях.
Относно втория ви въпрос, не знам дали е лесно, или трудно да се напише детска книжка. Знаете, че за всеки човек има лесни и трудни неща за правене. Затова съм на принципа, че е хубаво всеки да върши това, което го радва и умее.



- Какъв читател и какъв писател си? Как са свързани двете? Имаш ли рутина на писане?

- Аз съм пристрастена към книгите още от малка, много обичах да чета. Препрочитах детските класици навремето по няколко пъти, още повече, че съм от поколението деца, които нямахме компютри и мобилни телефони. Т.е., заниманията ни не бяха толкова много.

Та и до днес обичам да чета книги, купувам си ги, обичам да ги разлиствам, да ми мирише на мастило. Не съм всеяден читател, но харесвам романите – приключенски и исторически, езотерична литература за себеразвитие чета често, различни книги за алтернативно лечение също са ми интересни. Детските книжки ме радват, винаги намирам някаква поука в тях.

На въпроса ви какъв писател съм ми е трудно да отговоря, тъй като не се възприемам като такъв. Аз разказвам истории за деца и съм журналист повече от 20 години. Всъщност, рутината на писане идва от там, тъй като това правя всеки ден. Журналистиката е любимата ми работа, а разказването на истории в книжки – новата ми страст.



- Какво можем да направим, за да стимулираме интереса на децата към книгите? Имаш ли конкретни съвети към родителите?

- Съвети не бих си позволила да давам на никого. Но от опита ми като родител мога да споделя, че децата правят това, което виждат от родителите си. Т.е., ако родителите са четящи, отделят време, за да четат на децата си, когато са малки, купуват им книжки, обсъждат ги заедно, те ще се научат да търсят четивото.

Вече има и инициативи за стимулиране на интереса към четенето у децата. Ето, от 2 април започна „Походът на книгите“, кауза на Асоциация „Българска книга“, която има за цел да повиши интереса към четенето и функционалната грамотност сред подрастващите.

Участници в тазгодишния „Поход на книгите“ са политици и журналисти, които ще се срещат на живо и онлайн с деца, ще четат откъси от любимите си детски книги и ще си говорят с учениците.

За мое щастие, аз също ще взема участие в тази инициатива и на 11 април ще имам среща с двадесетина четвъртокласници в „Арт къща Куклите“ в София, на която ще четем откъси от „Приключенията на врабчето Незабравко“, ще си говорим и обсъждаме ценностите в живота.

Иначе книжката ми може да се поръча онлайн, има я в store.bg и ozone.bg.

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ