Мариан Башур вече може да бъде съден за нанесени щети на "Артекс"

В началото на юни две фирми – „Артекс – Златен век“ и „Артекс инженеринг“ внесоха две искови молби в Софийски градски съд срещу Башур и другия водач на протестите Николай Вапцаров и им поискаха по 100 000 лв. обезщетение за непозволено увреждане по ЗЗД. Твърденията са за уронено добро име и търговска репутация на двете фирми чрез постове във фейсбук. 

На 19 юни съдия Георги Иванов от СГС прекрати делото срещу Башур с аргумента, че юридически лица не могат да претендират обезщетения за неимуществени вреди, тъй като изпитването на болки и страдания е присъщо на хората, не на фирмите. В определението си съдия Иванов бе посочил също, че дружествата могат да търсят сметка за накърнения авторитет чрез искове за имуществени вреди, чийто размер се доказва в хода на делото. 
Другият иск – срещу Никола Вапцаров, е приет за допустим от друг състав на СГС. 
От „Артекс“ са оспорили прекратяването на делото срещу Башур пред Софийския апелативен съд. 

А с определение от 9 юли втората инстанция обявява, че съдия Георги Иванов не е бил прав. Докладчик по казуса в САС е Елизабет Петрова, председател на състава – Алексей Иванов. 
Според апелативните съдии, СГС е избързал и предварително е направил преценка дали от „Артекс“ наистина са претърпели твърдяните от тях вреди. А този въпрос се изследва и решава в хода на съдебнотто производство и последвадващотто го произнасяне на съда. Затова искът на двете фирми е допустим, а прекратяването – неправилно и делото се връща на градския съд за разглеждане. Определението на САС е окончателно. 

Какво заявяват от Софийския апелативен съд? 

„Допустимостта на производството по предявен осъдителен иск се преценява с оглед наличието на процесуални предпоставки за наличието и надлежното упражняване на правото на иск от ищеца и от липсата на процесуални пречки за това. 
По делото страните са правосубектни и дееспособни лица, формулиран е правен спор между тях и е налице адекватно към твърденията в обстоятелствената част на ИМ искане към съда. Заявеният спор е подведомствен на гражданския съд. Твърденията в исковата страна обосновават процесуалната легитимация на страните. Доколкото исковете са осъдителни ищците имат интерес от търсената защита. Не са налице- или поне на този етап не се установяват- процесуални пречки за съществуванетко и надлежното упражняване на правото на иск от страна на ищците. 

Развитите от първоинстанционния състав мотиви касаят основателността на иска- изследван е въпроса дали ищецът действително е претърпял твърдяните от него вреди. Проверката на верността на твърденията на ищеца , съдържащи се в ИМ, е произнасяне на съда по основателността на претенциите. 

Eто защо настоящият съдебен състав приема,че предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците- търговски дружества – са допустими, поради което и определението на СГС от 19.06.2019 г. се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. 

Протестърът Мариан Башур и брат му Жорж Башур се оказаха в схема за завличане на ДСК лизинг, показа проверка на медиите. Няма софиянец, който да не помни бившия Детмаг в центъра на София. Най-малкото защото оттам са му купили поне един подарък като дете. Сега тази сграда е собственост на ДСК Лизинг. Небеизвестната фирма БТ Пропъртис ЕООД сключва договор за лизинг за помещенията на бившия Детмаг през септември 2007-а. Представител на лизингополучателя е Жорж Фади Башур, който е женен за фолкпевицата Емилия. Той има и други дружества, занимаващите се с недвижими имоти. Сред тях са Интер Булгериън Пропъртис Силвър ЕООД, Интер Булгериън Пропъртис Ред ООД и Ню Юръп Пропъртис ЕООД. По време на сключването на лизинговия договор Башур е бил мажоратирен акционер в Пропъртис Дивелопмент АД - дружеството собственик на БТ Пропъртис, след което прехвърля дяловете си на Крум Лазев.

По някое време тези помещения се управляват и от фирмата на Мариан Башур – Casa Real Estates, както пише във фейсбук страницата й. Компанията се оказа, че дължи на НАП към 111 000 лв., които не е ясно от какво са натрупани, показа справка в Бивол.  
През май 2008 г. БТ Пропъртис се захваща с реконструкцията на бившия Детмаг, като проектът предвижда той да бъде преустроен в шест отделни обекта - магазини с номера от 1 до 6. Първите пет магазина са завършени и пуснати в действие, но шестият си остава на етапа груб строеж. Според представители на ДСК Лизинг до края на 2008 г. техният контрагент БТ Пропъртис си е плащал сравнително редовно. През следващите няколко месеца дружеството започнало да бави вноските или да ги плаща частично. След април 2009 г. обаче изцяло прекратило плащането.

Но задълженията по договора за лизинг не са никак малки, тъй като общата му стойност е 25 млн. евро. В края на септември 2011-а до БТ Пропъртис ЕООД е изпратена покана за плащане на дължимите, съгласно договора за лизинг, суми. Освен това дружеството е предупредено, че при неизпълнение, договорът за лизинг ще бъде прекратен. И тъй като в посочения срок за доброволно изпълнение БТ Пропъртис ЕООД не извършва плащане, в началото на октомври 2011-а договорът за лизинг е прекратен.
Както се казва, кредиторът не си поплюва. Но проявява и известно благородство: поканва наемателите на магазините, намиращи се в сградата, да сключат нови договори за наем. Този път с ДСК Лизинг, в качеството му на собственик на имота. На тези от тях, които не желаят, е предоставена друга възможност: да освободят магазините до края на октомври.
На 3 ноември 2011-а ДСК Лизинг получава писмо от БТ Пропъртис, което предлага да купи Детмаг. Следва прелюбопитна кореспонденция. Лизинговата компания изразява готовност за преговори, но едно от условията й е кандидат-купувачът да плати 25 млн. евро. Последвалата контраоферта обаче е за 6.5 млн. евро. Разликата е толкова очебийна, че стопяването й се оказва невъзможно.

Тогава БТ Пропъртис прибягва до друг ход. С писмо от 18 ноември 2011-а дружеството отправя до ДСК Лизинг АД искане да му бъде възстановена сумата от 1 855 759.61 лв. като обезщетение за извършени подобрения в имота. От лизинговата компания обаче преценяват, че няма каквото и да е основание за подобна претенция. Ето защо отговорът й е, че в общите условия към прекратения договор за лизинг е предвидено ...всяка промяна, модификация и/или допълнително монтирана към недвижимото имущество вещ стават собственост на лизингодателя, без лизингодателят да дължи обезщетение. Нещо повече, напомнено е, че лизингополучателят е приел имота, предмет на договора за лизинг, без каквито и да е възражения или забележки.
На 1 декември 2011-а дружеството БТ Пропъртис продава хипотетичното си вземане от 1 855 759.61 лв., за които претендира, че ДСК Лизинг му дължи, на БГ Билдинг Консулт ООД (колекторска фирма). Още на следващия ден новият собственик на вземането иска от Пернишкия окръжен съд да допусне обезпечение на бъдещ иск по тази сума, като наложи възбрана върху имота на ДСК Лизинг - въпросния партерен етаж и мецанин на бившия Детмаг.

Следват няколко прелюбопитни заключения. Оказва се, че фирмата купувач на вземането не е коя да е. Тя е собственост на Юлиян Иванов и на Застрахователен брокер Експрес АД. Въпросният брокер е свързан с Юпитер Лизинг най-малкото защото Иванов е в нейния мениджмънт. Лизинговото дружество е създадено през 2004-а от финансистката Славка Иванова, някогашен учредител и бивш изпълнителен директор на Кредит Експрес Банк (сега Токуда Банк) и на застрахователно дружество Юпитер, чийто лиценз бе отнет през 2005-а. Тогава неин сподвижник и близък приятел бе небеизвестният Чавдар Държиков.
Същият този Държиков се явява защитник на интересите на БГ Билдинг Консулт, на БТ Пропъртис и на още едно дружество - Трай Макс България, за което ще стане дума по-късно. При това, както се вижда, той се справя доста успешно, защото съдът в Перник уважава иска на компанията и налага запор върху сградата на бившия Детмаг.
Юристите на ДСК Лизинг обаче са на мнение, че съдебното решение е в нарушение на чл.391, ал.1, т.2 от Гражданскопроцесуалния кодекс, който предвижда компанията, искаща запора, да предостави съответната гаранция. Тя е необходима, в случай че бъдещият й иск не бъде уважен, а наложеният запор нанесе щети на собственика на възбранения имот. Но, съдът е спестил финансови неудобства на БГ Билдинг Консулт и така на практика му е развързал ръцете да блокира всякакви опити на ДСК Лизинг да печели от собствения си имот. Последвалите събития показват това.

След като прекратява взаимоотношенията си с БТ Пропъртис, ДСК Лизинг сключва на 15 декември 2011-а договор за наем на магазин 'b96 в сградата на ул. Съборна 'b95 с Глобал Брандс Ритейл ЕООД. На същата дата обаче лизингодателят е уведомен, че БТ Пропъртис дава под наем същия магазин 'b96 на Трай Макс България ЕООД - дружество собственост на сирийския гражданин Незар Филип Надиа. За отбелязване е, че то е регистрирано на същия адрес - София 1404, ж.к. Манастирски ливади-Б 61, вх. Д, на който са регистрациите на компаниите на Жорж Фади Башур - човека, сключил през 2007-а договора за лизинг на Детмаг от името на БТ Пропъртис. Само номерата на офисите са различни.
На един и същи адрес в Перник пък се намират компаниите БТ Пропъртис и БГ Билдинг Консулт. На 19 декември 2011-а, зад гърба на собственика, Трай Макс България поема контрола над сградата. Казано по-просто, слага охранителна система и сменя патроните на вратите. Предновогодишно ДСК Лизинг все пак успява да вкара във владение на магазин 'b96 своя наемател Глобал Брандс Ритейл ЕООД. Но драмата не приключва дотук.
На 13 януари 2012-а в ДСК Лизинг АД е получена информация, че пред магазин № 6 на ул. Съборна се намира частният съдия-изпълнител Веселка Любенова, която извършва въвод във владение. Пристигналите на място представители на ДСК Лизинг АД установяват, че съдия-изпълнителят прави това въз основа на изпълнителен лист (за предаване на държането на имот), издаден от Пернишкия районен съд по искане на Трай Макс ЕООД. Веселка Любенова е уведомена от представителите на ДСК Лизинг АД, че дружеството е собственик на имота, че договорът за лизинг, сключен с БТ Пропъртис ЕООД, е прекратен, както и че имотът е предаден в държане на Глобал Брандс Ритейл ЕООД на основание на договор за наем, сключен между него и ДСК Лизинг АД.

Представени са й съответните документи, удостоверяващи тези обстоятелства. Любенова обаче не е сметнала за нужно да се съобрази с тях и вместо да отложи действията си и да провери представените й документи, въвежда във владение Трай Макс България. Така се стига до абсурдната ситуация, собственикът на имота да не може да разполага с него и да получава приходи от отдаването му под наем.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!