Не е нужно да ви представям Тодор Живков или Бай Тошо, както го знаеше народът. Направих проучвания около личността му, защото трябваше да разбера какво е обичал, какво е имало на трапезата му и с изненада открих, че майка му – баба Маруся е била…. влашка циганка. Съселяните й я описват като „контактна и дашна“, каквото и да са имали предвид под „дашна“, но имайки предвид споровете около рождената дата на Първия – между 26 август и 20 септември 1911 г., както и кой е баща му, мога да си представя истинския смисъл на израза…
Малцина знаят, че Маруся е дадена още 14-годишна за слугинче в царския дворец „Враня“. Изненадващо, младата прислужница забременява и е изпроводена от двореца с няколко каруци имущество и дарове обратно на село, след което набързо е омъжена за „официалния“ баща на Първия…. Интересен е фактът, че само Тодор има типичния кобургски нос, който липсва при брата и сестра му, родени по-късно. Но да не спекулираме, а да се върнем на вкусовите предпочитания на царувалия над 30 години соцлидер. Корифеят на българската кулинария – Шеф Асен Чаушев и личният готвач на Тато – Йордан Стоичков, го определят като непретенциозен и две филии хляб с масло да му дадеш, ще е доволен. Такива са били вкусовете в общи линии и на останалите велможи от ЦК на БКП. Изключение прави само Андрей Луканов, който въвежда „гурме“ понятието в соцкухнята и поради тази причина става инициатор за създаването на интерхотели, в чиито ресторанти – тези на „Шератон“, „Родина“, „Витоша Ню Отани“, започват да се предлагат фино телешко, хайвери и изискани вина.

Любими на Тодор Живков обаче са били народните манджи, но най-много се е радвал на млечната баница, мляко с ориз, пълнени чушки с боб и копривената каша. Писателят Георги Марков си спомня, че при едно от посещенията си в Ботевград, в местната кръчма му сервират агнешка курбан чорба, която била отвратителна на вкус – имала дъх на гранясала лой и от мазнотията му се повдигало. На протеста му сервитьорката с ужас отговорила „но, другарю, това е любимата супа на другаря Живков! Той специално идва тука няколко пъти месечно само, за да консумира любимата си чорба”.

Облагородяваща жилка в династията Живкови принася съпругата му – Мара Малеева. Родена е в Пловдив, завършила медицина в София, Мара се запознава с младия революционер Тодор през 30-те години. Тя е била една от лекарите, уреждала изпращането на доброволци за Испанската революция. Спорно е участието на Тодор Живков в РМС и в нелегалната дейност на комунистите преди преврата на 9 септември 1944. Много източници, включително и фактът, че от досието му липсват цели страници, говорят, че той е бил агент на топполицая Гешев. Всички операции на бригадата „Чавдар“, а и другите нелегални операции, където е бил замесен по някакъв начин Тодор Живков, са се проваляли неизвестно как…

Дори соцвеличията се произнасят за него „той беше никой, твърде малък и незабележим, за да му обърнем внимание“. Но, това нищожество незабележимо успява да се изкачи по кариерната стълбица и в продължение на 33 години е фактор номер 1 в историята на България. Факт е, че въпреки „подмазваческата“ си политика към СССР Тодор Живков успява да прокара националните интереси и да изведе страната ни сред топ 20-те най-развити страни в света. Факт е и че по негово време процъфтяваха доносничеството, посредствеността и въпреки че изгради толкова много, че сега и „да го боядисваме, няма да му насмогнем“, плодовете му – калинките, мутрите, ченгетата, простотията, са обхванали като раково образувание целия ни социален живот и още му плащаме вересиите…

Да се върнем на вкусовете на бившия, които носталгично настроените, а и не само те, биха желали да вкарат в кухните си:

____________________________________________________________________________________________________________

КОПРИВЕНА КАША А ЛА ТАТО
Независимо дали копривата ви е прясно набрана или суха, трябва да я попарите – откъснете само листата от стъблата на прясната /трябва да сте с ръкавици/, сложете в дълбок съд копривата и я залейте с вряла вода. Оставете да престои половин час и прецедете листата, като запазите бульона.



В тиган запържете в малко краве масло 1 глава ситно нарязан лук. Прибавете попарената коприва и когато всичките съставки омекнат, добавете няколко скилидки пресован чесън. Овкусете със сол и смлян червен пипер. Следващата стъпка е да сипете 2 с. л. брашно, разбъркайте всичко добре да не загори и започнете бавно да сипвате на тънка струйка от копривения бульон, като не преставате да бъркате. Трябва да ви се получи гъста каша. На края сложете и 100 г натрошено сирене, махнете от котлона, когато сиренето започне да омеква и разбъркайте в тигана 2 яйца, докато яйцата не се втвърдят. Копривената каша по правешки е готова, остава да сипете в бели порцеланови чинии със син кант и наистина да се почувствате като през 70-те.

____________________________________________________________________________________________________________

МЛЯКО С ОРИЗ
Кипнете 1 ч.ч. вода в огнеупорна тенджерка или тавичка с дебело дъно и прибавете 1 ч.ч. чаша ориз, намалете огъня на минимум и похлупете ориза, като го оставите така 20 мин.



През това време загрейте фурната на 180 С, отхлупете ориза, залейте го с 2 чаши мляко с четвърт чаша захар, предварително разтворена в тях и разбъркайте добре. Прехвърлете в огнеупорни индивидуални форми – за по една порция и го оставете във фурната, докато оризът се сготви напълно. Извадете и оставете да изстине, поръсете със смляна канела, сервира се студен.
_____________________________________________________________________________________________________________

МЛЕЧНА БАНИЦА ПО ПРАВЕШКИ
Намажете с краве масло тавичка и постелете една кора от фините готови кори. Наредете отгоре й навити като роза останали кори от пакета, като ги поръсите с парченца краве масло и печете до зачервяване в предварително загрята на 180 С фурна.



Извадете, оставете малко да изстинат и залейте с предварително разбити 1 л леко загрято прясно мляко с чаша и половина захар, пакетче ванилия и 5 яйца. Върнете във фурната и допечете.
_____________________________________________________________________________________________________________

ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ С БОБ
Две чаши боб се накисват в студена вода и когато бобът набъбне, водата се изхвърля, а бобът се сипва в тенджера с 3 л вода и се вари до омекване. Отделно се прави запръжка – нарязвате на дребни кубчета 1 глава лук, 2-3 моркова, половин ч.ч. целина. Когато всичко се запържи до златисто, прибавяте 2 домата ситно нарязани, а след 10 минути и 3-4 с.л. доматено пюре, няколко скилидки чесън – пресован или скълцан.



Овкусявате с джоджен, девесил, чубрица, ситно нарязани люти чушки на вкус, сол, смлян червен пипер и добавяте прецедените бобени зърна. Разбърквате добре и оставяте всичко да се запържи до готовност. През това време е добре да накиснете няколко сухи чушки, които като омекнат, ги напълнете с бобената смес. Наредете чушките в тавичка, поръсете ги с брашно и ги залейте с малко от бобения бульон. Печете на 200 С, докато течността изври, а чушките се запекат.
_____________________________________________________________________________________________________________

КАЧАМАК ПО СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ
Сложете да кипнат 3 ч.ч. вода със сол на вкус и сипете вътре 1 ч.ч. царевично брашно. Намалете огъня и бъркайте, докато качамакът започне да се сгъстява. Сипете 1 ч.ч. течна, животинска сметана и продължавайте да бъркате. Запържете в малко мазнина ситно нарязани кубчета бекон/сланина или просто свинско месо.



Изсипете пръжките в гювечета и върху тях сложете от качамака. Най-отгоре поръсете отново с малко от пръжките и мазнината, в която са се пържили. Сложете гювечетата в предварително загрята на 240 С фурна и печете до зачервяване. Готовия качамак поръсете с настъргано сирене, смлян червен пипер, нарязан пресен магданоз и зелен лук, и поднесете топъл. 

Мариела Нордел, в. "ШОУ"