„Дал Кольо, взел Кольо”, такава е съдбата човешка. откъдето дошло, там и отишло. Трудно говоря за това, досега не съм го правил.
Трябва да внимавам какво казвам. От години се разправяме с мутри и полицаи.”, нарежда Марин Николов Попов от Джулюница. Заедно с брат си Александър са смятани за откриватели на най-голямото съкровище, съдържащо римски златни и сребърни монети по нашите земи, пише „Борба“.
В момента обаче Марин Гипса, както е известен в селото, едва свързва двата края, благодарение на няколко оранжерии в скромната селска къща, разположена недалеч от центъра на Джулюница.
”Всички знаят и коментират, Марин и брат му Сашо не разкриват много, но всеки знае какво са намерили, такива неща се разчуват, взеха си джипове, после тук надойдоха борци, полицаи, имаше разследвания на ГДБОП, но иманярството е като при наркотрафика, темата е опасна и не всеки коментира и рови.
Въпреки това обаче мистерията остава и е нормално джулюнчани да знаят и да се интересуват. Гипсовете ги знаят всички и ще са завинаги в историята на селото”, обяснява бившият кмет на Джулюница Тодор Тодоров.
Марин Попов Гипса си е вкъщи, седнал на раздумка с близък приятел.
”Златотърсачът”, както го наричат, току-що е извадил и подредил в щайги едри репички от собствената си градина, които се кани да продаде, за да изкара за прехраната си.
Зеленчуците стряскат с внушителните си размери. ”Ето го моето „злато“, другото е вятър и мъгла. Това е моето богатство.
Няма да ви кажа как ги гледам и каква е тайната ми. Някои тайни никога не бива да се разкриват”, коментира Марин, а очите му издават, че в съзнанието му завинаги остава запечатана историята, която го прави милионер за кратко.
„Какво да ви кажа, разследваха ме отвсякъде, накрая се оказа, че колите ми са били крадени и се водят на възрастен, починал от инфаркт.
Жертва съм на системата. Ако ви доверя пък нещо за златото, ще тръгнат да ме разпитват, тука пак ще плъзнат хора, някои тайни просто трябва да си останат тайни…
Ако искате, си вземете някоя връзка репички и ме споменавайте с добро. Богатствата идват и си отиват, хората остават, и делата им…”, убеждава ни Марин Гипса и допълва, че след толкова разпити и проверки и срещи със силови групировки не му останало нищо, освен да бъде философ.
В началото на 2000 г. братята Сашо и Марин са сред най-известните търсачи на реликви. По цял ден кръстосват полетата край Джулюница и околността.
„Знаете ли, че в района има около 10 римски вили. Повечето са известни, но доста даже не са проучвани. Тази, за която ни спрягат, се намира в лозята на Лясковец, но ако сега отидете, може да не ви пусне арендаторът. Има книги, посветени на историята на този край. Чел съм ги много пъти и така сме проучвали и набирали информация”, обяснява Гипса.
Двамата братя познават целия регион на пръсти. Наясно са с всички останки. Като започват да ги притискат обаче, по-големият – Александър, отива да работи във Варна. В момента в Джулюница е само жена му Донка. Затворено е и заведението му, което е само спомен от добрите години на сполука.
Според запознати бригадата прави истински удар край Лясковец.
Като на шега двамата решават да тестват с металотърсач руините на древна римска вила. Данни за нея събират от издадена през соца история на града и подобно на именития археолог Хайнрих Шлиман, открил Троя по текстовете на Омировата „Илиада”, си набавят необходимата информация.
„Важно е да знаеш какво има отдолу. Да познаваш керамиката. Като разкопаеш и виждаш какви са парчетата, разбираш римски неща ли ще излязат, старобългарски ли, тракийски ли, или турски”, обяснява Марин и бърза да уточни с усмивка на лице, че „не го знае от опит, а само е чувал”.
Според джулюнчани обаче детекторите им реагират на около метър дълбочина, където попадат на съкровището.
„Говори се, че става дума за питос – огромен съд, пълен с монети. Те не казват, но само от проверките на полицията впоследствие става ясно. Друго не знам, пък и не ми е работа”, обобщава легендите екскметът Тодоров.
В селото цитират оперативна информация, според която става дума за 86 хиляди монети, някои от които са от II век пр.н.е. Съкровището съдържало денарии, които се равняват на 10 аса всеки, златни ауреуси, както и сребърни антониани, кръстени на император Марк Аврелий Антонин.
По оперативна информация първоначално решават да разпродават на части намереното.
Според нумизмати цената за всяка една от монетите от сребро е около 20-25 евро, а стойността на златните достига до около 1000 евро. Цялото съкровище е на приблизителна стойност от над пет милиона евро, изчисляват запознати.
„Гипсовете веднага си взеха джипове, апартаменти в центъра на Велико Търново, отвориха заведения. Всички знаеха откъде са парите, но и така започнаха проблемите им”, разказват в Джулюница.
Така в селото започват да идват представители на силови групировки, привлечени от имането.
Групата става обект на рекет. Според мълвата пък луксозните возила са им предоставени от виден иманяр като гаранция за част от монетите. Веднага след това започват да шетат и ченгета, а имането отива в посока силоваците и държавата.
„Нищо нямам, не мога да говоря, пък и не трябва. Според вас охолно ли живея? Нищо не ми остана”, тъжно се усмихва в момента Марин Попов – Малкия Гипс. По думите му единственото му занимание в момента са оранжериите и репичките, с които се издържа. Събеседникът му пък побързва да го успокои с фразата – „откъдето дошло, там и отишло”, след което и двамата се усмихват.
