Мая Вапцарова си отиде от този свят на 80 години, но до края не остаря

Мая Вапцарова запази духа си на момиче. Говореше каквото си иска и никак не се съобразяваше кой я слуша и каква неприятност могат да причинят откровенията й. Отиде си на осемдесет години, но до края не остаря. В поведението й имаше нещо симпатично хулиганско. С лекота подкупваше събеседниците си. Никаква мания за величие, нищо, че беше създател на десетки игрални и документални филми, поет и писател. 

Това, че бе ученичка на големия унгарски кино магьосник Ищван Сабо, впечатляваше другите, но за нея бе само подробност от биографията й.

Беше племенница на Никола Вапцаров, което бе повод колкото да се гордее, толкова и да се притеснява: “Когато издавах първата си стихосбирка “Стъпала”, чувствах, че около мен витае някакъв велик дух. Прецених, че ако изляза с неговото име, ще бъде самоубийство. Подписах се Мая Борисова. Това се повтори и при следващата - “Посоки”, споделяше тя.

Иначе винаги бе готова да разказва за великия си чичо, братът на баща й Борис

Беше изучила детайлно историята на фамилията си, за която твърдеше, че е замесена в най-важните събития от историята на страната. Девет поколения от нея стават жертва за свободата на България. В дома на Вапцарови в Банско през годините са гостували такива важни личности като поета доктор Борис Майлер, който другарувал с Ленин в Швейцария, кайзер Вилхелм Втори, председателят на световния Пен клуб Германос Дюла, цар Фердинанд и синът му Борис. И, разбира се, Яворов. 

В едно от последните интервюта, които правих с Мая Вапцарова, тя разказваше: 

- Никола е бил само на 3 години, когато в дома на дядо ми Йонко Вапцаров е гостувал Яворов. Той идвал в Банско вече сляп. Водил го е д-р Кръстев. Освен че рецитирал стиховете си, авторът на “Градушка” и “В полите на Витоша” учил малкия Никола да изговаря Р. Ако кажеш Р, ще ти дам моя револвер, казвал му. Това обяснява защо по-късно Никола се захваща с това, с което и Яворов - револвер и стихове. 

Има един разговор между баба Елена и чичо ми, когато се връща за първи път в отпуск от военното училище. На стената има зелена посмъртна маска на Яворов. Вапцаров стои дълго пред нея, като не отклонява погледа си.

- Какво толкова го гледаш и му се кланяш - сопва се майка му. - Та той даде живота си за една лека жена!

- А ти за какво мислиш, че човек трябва да си даде живота? - отвръща синът.

- Кой ви разказа всичко това?

- Баба ми Елена. Бях на 5-6 години. Тя ми разказваше. Освен това ме учеше на английски. И до ден днешен рецитирам “Хамлет” така, както го е написал Шекспир. Баба Елена е била учителка, протестантка, знаеше “Фауст” в оригинал, имаше първия превод на шедьовъра на Гьоте. Стреми се да бъдеш много високо, но не за да те видят хората, а ти да видиш тях, съветваше ме.

- Тя често ли говореше за сина си Никола?

- Много рядко. До известна степен майката бе съгласна с пътя, който той е избрал, но й беше трудно да преживее мъката по него. Той е вторият й син. Първият е починал още съвсем малък, затова й беше толкова свиден. 

И затова го оправдаваше и го упрекваше едновременно

Като протестантка, баба ми имаше силно чувство за справедливост. Обичаше да разказва притчи. С тях е възпитавала и сина си. А те са доста мъдри и свързани с такива човешки ценности като честност, правда, социална справедливост. Няма как да слушаш и да не попиваш. 

- Откъде идва фамилията Вапцаров?

- Според наложената легенда - от прякора на човека, продал на Йонко къщата с вапсаджийницата. Има и друга. Според нея прадядото на Елена, майката на Никола, Теодор Теодоров Везьов, който е бил съветник на Екатерина Втора, се жени за Изабел, роднина на Медичите. Като зестра тя носи в Банско червени раковини, с чиято боя са багрели мантиите на папите. Нямало друг начин да се получи пурпурният цвят на височайшите одежди. С тази скъпа боя започват да боядисват преждата си и селяните от околността, а ние ставаме Вапцарови. Между другото, тя научила всички банскалийки да плетат дантели. Такава е легендата.

- Комунист, антифашист, хуманист, идеалист... Какъв е Вапцаров?

- Дядо Йонко е бил комунист. Неговата членска книжка я има. Той става първият кмет на комуната в Банско през 1919 г. Никола Вапцаров няма книжка, няма и данни да е бил член на партията. 

Никъде в поезията си не казва, че е комунист

Той е ангажиран с каузата на социалната справедливост. 

- Доколко той е бил фактор в нелегалната борба?

- За да отговорим, трябва да сме били свидетели. Но не сме. Тези, които го обсъждат - също не са били. Но факт ли е мизерията, факт е и днес. Същото се отнася и за безработицата. Арестуват вече статуите, защото хора в България не останаха. Мястото на Вапцаров е в борбата, иначе не би могъл да пише. Наскоро прочетох, че съдбата на Вапцаров е съдбата на България. Да, точно така е. Но в крайна сметка чичо ми е известен не като нелегален конспиратор, а като поет. Не приемам да го разпъват на кръста.

- Предател ли е Вапцаров, или е бил предаден?

- И това не можем да кажем, защото не сме били там. Аз най-много вярвам на баща ми. Той го е вкарал в нелегалната борба, въпреки че е 6 години по-малък. Баща ми твърди, че Вапцаров е говорил неща, които вече са били известни на полицията. Гешев наистина е имал 6000 агенти сред деветте хиляди комунисти. 

- Възможно ли е било Вапцаров да остане жив?

- Не вярвам, защото този характер, това докосване до света при него е много чувствително, много различно. Той никога не би останал в кутийката си. 

- Какво е да си кръстница на кораб, още повече когато той носи името на вашия чичо?

- Корабът “Никола Вапцаров” бе построен в Гданск по поръчка на Военноморското училище. Бях твърде притеснена. Страхувах се, че бутилката е от много дебело стъкло и няма да се счупи, а това е лоша поличба. Но дойде шефът на бригадата, направила кораба, казваше се Лех Валенса, бъдещият президент на Полша. Той ме успокои - Не бой се, приготвил съм за теб специално приспособление. Шампанското се пръсна. Тогава той ми каза: “Земята се обръща”. После ме поведе към брега. Беше адски студ, а там се бе събрала голяма тълпа. Пред погледа на всички мъж и жена хвърлиха венчалните си пръстени във водата. Така те ритуално се ожениха с морето и призоваха надеждата да им донесе нов живот”.

... Тези дни съдбата “дари с нов живот” и Мая Вапцарова. Той вече няма да е на тази земя, а някъде в безкрайните пространства на вселената. Там, където един велик поет може би за първи път ще прегърне племенницата си и заедно ще прочетат последните си стихотворения.

Исак ГОЗЕС