Делът на бедните българи се е увеличил през миналата година. Това показват последните данни на Националния статистически институт.
Ако през 2023 г. делът на бедните у нас е бил 20,6 на сто от населението, то година по-късно – достига 21,7%.
За последните 5 години най- голям процент от населението е било бедно през 2020-та. Освен безработните, пенсионерите и неактивните българи, част от населението остава бедно, въпреки че работи, отчита статистиката.
И през 2024-та, и през 2023-та година делът на работещите бедни расте.
Като през изминалата година над 12 на сто от населението остава бедно, въпреки че се труди.
Най-висок е делът на работещите бедни с начално и без образование – 56,3%. С нарастване на образователната степен и делът на бедните намалява, като тези с висше образование са едва 4,8 на сто.
Минимална заплата
У нас трябва да работим 4 месеца, за да изкараме една минимална заплата на работник в Германия.
„Не бедността е позорна, а е позорно да не можеш да излезеш от тази бедност чрез труда си“, каза икономистът към КНСБ Любослав Костов
От три години Виктория Иванова работи на минимална заплата като озеленител към общинска фирма в Мездра. Казва, че колкото и да се увеличава, възнаграждението не стига за нищо заради многото удръжки.
„Не съм доволна, защото чисто взимам 800 лева, майка на две деца съм. В магазина - разходи, сметки, ток, вода, деца поддържам. Мъжът ми е безработен, само аз съм от семейството работеща, докато я взема… не пренощувам даже с парите в портмонето“, казва Виктория пред бТВ.
Семейството живее в село до града. За да оцелява, трупа вересии в магазина.
“Не сме ходили на почивка от 15-16 години”, споделя Виктория.
Промени в законите
Според синдикатите, за да се намали бедността сред "работещите бедни" трябват промени в данъчните закони.
Според финансовият министър заложеното увеличение на доходите в бюджета за тази година е било единственото възможно, заради лошото наследство в публичните финанси.
Виктория пресмята, че за нормален живот й трябват поне 1500 лева чисти месечно.