Родители на деца с увреждания организират палатков лагер пред сградата на парламента за Деня на детето с надслов "Системата ни убива". Една от протестиращите майки Ина Маринова обясни пред БНР че с присъствието си там ще напомнят на депутатите, че проблемите на децата с увреждания трябва да бъдат решени днес и сега, а не след пет, десет или 20 години.
 
„Никаква ангажираност! Никакъв интерес! Джафкат се без никаква мисъл като че ли за нас и ние си мислим, че изглежда не ни вярват. Не вярват, че имаме проблеми. Не вярват, че проблемът е спешен. Не вярват, че деца си отиват, без да могат да дочакат някаква нормална промяна както живеят хората на запад. И след като не ни вярват, ние ще останем там – пред очите им. На палатка. По двама, по трима ще се въртим, но няма да се откажем“, каза тя.
 
До 30 юни Министерството на труда и социалната политика трябва да представи концепция за закон социалните услуги.
 
„МТСП демонстрира една ангажираност, ние, майките бяхме включени в работните групи, оценяваме го като стъпка напред, нашите искания се взеха под внимание. Факт е обаче, че всяко едно решение или обсъждане на проблемите бива спирано, бива протакано. Всичко това се случва с помощта на национално представените организации, които уж трябва да ни защитават, а реално ни се струва, че пречат“, подчерта Ина Маринова.
 
Държавата субсидира национално представените организации с 4.5 милиона лева годишно, за да се издържат: „Те, така да се каже, работят за държавата, тъй като тя им плаща. И понеже това национално представителство съществува над 20 години – сами виждате, че няма никакъв смисъл от тях. Ние не се припознаваме с тях, защото нищо до момента не е променено за хората.“
 
Искаме спешно Закон за личната помощ, но сме склонни промени да бъдат направени и с включването на нова глава „Лична помощ“ в Закона за хората с увреждания, допълни Маринова.
 
„Защото има хора, които са затворени в домовете си, включително майки. Тук визирам човека с увреждане като единица. Има хора с доста сериозни увреждания, да речем на долни крайници, които обаче биха могли да се реализират на пазара на труда. На тях им трябва тази лична помощ за реализация. В случая на майката, да речем моят - аз имам нужда от личната помощ, за да мога да обуча човека, да го оставя с детето, което е със сериозни увреждания и аз да отида да се реализирам на пазара на труда. Това са още двама души, които биха могли да работят и да плащат данъци. Ние не искаме едва ли не държавата да ни гъделичка по рамото, да ни гали и да ни дава пари. Не, напротив. Много ми се иска обществото да разбере, че ние искаме да имаме избор. Изборът да продължим да живеем нормално“, каза тя.
 
Раждането на дете с увреждания ни поставя вкъщи, а ние сме млади, способни хора, в добра работоспособна възраст и не би трябвало такива хора да отпадат, мотивира се Ина Маринова.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!