Комисията по културата и медиите към Народното събрание прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БТА, внесен вчера от Вежди Рашидов и Тома Биков.

"Нашето предложение е достъпът до информацията на БТА да стане много по-широк, което, от една страна, ще даде възможност на българските граждани и на българските медии да получават достоверна информация и да не бъдат зависими от информация от страна на различни чужди агенции", каза Тома Биков.

На второ място, каза още той, това ще даде възможност на БТА за много по-гъвкава политика и извън границата на страната, от което, със сигурност, българската държава има нужда, особено в контекста на динамичната политика в региона.

"Като цяло, с този законопроект ще стартира една сериозна реформа в БТА, която би могла да я динамизира, да я превърне в много по-значим фактор и в българското медийно пространство и извън границата на България", смята Биков.

По думите на Вежди Рашидов, трагедията на България е, че светът няма "отвътре навън за нас, което е много важно".

"България трябва да бъде извадена от тези граници, да е припозната и позната, допълни Рашидов. Смятам, че това е заложено в политиката на БТА и това е много важно за всички българи и за нашето самочувствие, тъй като хората по света много малко знаят за нас - именно защото информацията не стигаше до тях".

От 145 акредитирани посланици в България, всекидневната емисия Daily news на БТА само 37 са абонирани за нея, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. По думите му най-честото обяснение е, че тези държави не са готови да отделят допълнителен финансов ресурс, за да знаят какво мислят българите по определени въпроси.

Другата емисия на БТА Engaged Service има седем абонати, като повечето от тях са на бартер. Годишният приход от тези емисии е около 95 хиляди лева, а около милион и двеста хиляди е общият приход на БТА от емисии, каза Вълчев.

Поради тежкото финансово състояние, много български медии, особено през годината на коронавирус, са принудени да се отказват от достоверната информация, която БТА произвежда, и да я заместват с каквото намерят, каза Вълчев. Смятам, че България може да си позволи този разход за да плати за истината, добави той. Подчертавам, че целта не е БТА да замести другите медии, каза още Вълчев.

По думите му медиите имат огромната отговорност да изберат коя е новината или новините на деня, да ги подредят по важност, да ги комбинират - така че да представят картината по определена тема, да ги анализират със собствените си сили и да намерят коментарите по тях.

Платени ще останат специализираните услуги на БТА, архивът на БТА, издателските и продуцентски дейности, както и интелектуални продукти, собственост на трети лица - каквито са част от новините на световните агенции, каза Вълчев.

БТА е пред технологичен срив, компютрите са от 2012 г., при нормална експлоатация на един компютър от три години, обяви Вълчев. Отделно, се налага тотално софтуерно осигуряване, сървърите също са на допотопна възраст и не биха могли да поемат свободния достъп до сайта на БТА, коментира Кирил Вълчев.

В държавния бюджет за тази година са разчетени разходи за новосъздадени структури - Държавната петролна компания и Държавната агенция за научни изследвания и иновации, каза Анастасия Маринова, държавен експерт от дирекция "Държавни разходи" към Министерството на финансите.

Тези структури не започнаха своята дейност от първи януари. Отлагането във времето на стартирането на тяхната дейност дава възможност за икономии, които в конкретния случай ще бъдат използвани, за да се осигурят необходимите средства на БТА, при положение че законът бъде приет, каза Маринова.

По думите й това е преструктуриране на разходите и може да бъде направено още тази година без да бъде актуализиран бюджетът.